Определение № 1795 от 06.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1795 гр. Пловдив, 06.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500678 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, ЕИК 175074752; против Разпореждане № 4709/14,02,2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1740/2025 г. на РС Пловдив, с което отхвърлено заявление с вх. № 11091/30,01,2025 г. от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник А. В. М., ЕГН **********; за заплащане на суми, дължими по сключен между страните договор за потребителски кредит № 40003416050/09,03,2021 г.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, като оспорва формирания от РС извод за евентуална неравноправност на клаузите на договора, от който произтичат претендираните вземания. От въззивния съд са иска да отмени първоинстанционното разпореждане и да разпореди издаване на исканата със заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника за претендираните със заявлението главница, договорно възнаграждение и законна лихва.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх. № 11091/30,01,2025 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, ЕИК 175074752; за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу А. В.

М., ЕГН **********; за суми, дължими по сключен между страните договор за потребителски кредит № 40003416050/09,03,2021 г. С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението като е приел, че сумите се претендират въз основа на клаузи в потребителски договор, за които е налице обоснована вероятност да са неравноправни.

1

Доколкото претенциите се основават на договор за паричен заем, предоставен от търговец, длъжникът има качеството потребител по см. на ЗЗП. Поради това заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора. Настояща инстанция приема за правилен извода на Рс за наличие на обоснована вероятност спорните вземания да се основават на неравноправни клаузи, поради следните съображения:

С договора за потребителски кредит, въз основа на който се претендират процесните вземания, заявителят е предоставил на длъжника потребителски кредит в размер на 2600 лв., срещу задължение същият да бъде върнат, ведно с възнаградителна лихва, уговорена както следва: годишен лихвен процент - 41 %, лихвен процент на ден е 0,11 %, ГПР - 48,77 %, като не е посочена методиката на определяне на ГПР.

Доколкото по делото липсват данни, относно риска за заемодателя вземането му да остане неудовлетворено, както и с оглед на обстоятелството, че в настоящото производство не могат да се събират доказателства в този смисъл, не може да се извърши преценка дали размерът на така определения фиксиран годишен лихвен процент е необосновано завишен, респ. дали е в съответствие с добросъвестността и добрите нрави. В този смисъл и с оглед нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, а именно, че всяка клауза уговорена във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, съществува вероятност уговорката за дължимата по договора възнаградителна лихва да е неравноправна.

Със заявлението се претендират и възнаграждения за закупени пакети от допълнителни услуги от допълнителни услуги. От характера на посочените в договора "допълнителни услуги", за които е предвидено възнаграждение (приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане, намаляване и смяна на дата на падеж на погасителни вноски и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства), следва, че същите се отнасят за действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. При това положение следва да се приеме, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата (т. нар. скрита възнаградителна лихва), уговорена в противоречие с добрите нрави и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Възнагражденията за посочените пакети от допълнителни услуги на практика представляват разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР.

Претендира се и сума, представляваща разходи за извънсъдебно събиране на вземането. Клаузите са дължимостта на посочената такса противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на 2 такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, доколкото действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита. Разглежданият вид дейност на кредитора се компенсира и отчита при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Следователно уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне на забраната на чл. 33 ЗПК.

Доколкото в заявлението и уточняващата молба се твърди да са извършвани плащания от длъжника, надвишаващи чистата стойност на кредита, то заявлението следва да се отхвърли изцяло.

С оглед изложеното обжалваното разпореждане следва да се приеме за правилно и да бъде потвърдено. Затова съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 4709/14,02,2025 г., постановено по ч. гр. д.

№ 1740/2025 г. на РС Пловдив, с което отхвърлено заявление с вх. № 11091/30,01,2025 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, ЕИК 175074752; за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник А. В. М., ЕГН **********; за заплащане на суми, дължими по сключен между страните договор за потребителски кредит № 40003416050/09,03,2021 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3