Решение № 909 от 21.09.2018, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 909 21.09.2018г. Град

Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд 6 състав

На 11 09 2018

В открито заседание в следния състав:

Председател:

Д МАТЕЕВА

Секретар:Д Асенова

Като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 02978 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.344 КТ.

С исковата молба са предявени обективно съединени искове от

К.Ц.Т. ЕГН **********

*** съдебен адрес:*** адв.С. САК срещу

“Мини открит въгледобив”ЕАД, с ЕИК:********** и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул.Св.И.Рилски № 1 предст.от В.Сотев -изп.директор с правни основания в КТ както следва:

-чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване уволнението на ищеца със Заповед № 07/06.03.2018г.на Изпълнителния директор на “Мини открит въгледобив”ЕАД за незаконно и неговата отмяна.

-чл.344, ал.1т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност:

“чистач/хигиенист“в ответното дружество.

-чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.2 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 4064лв./ с допуснатото увеличение на иска по реда на чл.214 ГПК /, представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради незаконно уволнение за периода 07.03.2018г.- 07.09.2018г., за срок от 6 месеца ведно със законната лихва върху това обезщетение, считано от предявяване на исковата молба 04 05 2018г.до окончателното изплащане на сумата.

В законоустановения срок ответното дружество е подало отговор, с който е изразило становище, че исковете са допустими, но е оспорило същите по основание и размер.

Ответната страна твърди, че уволнението е законосъобразно, направено след представяне от ищеца на документи, според които ищцата е боледувала от болест непозволяваща да изпълнява длъжността – с Експертно решение № 0164 от 11.01.2018г. за 62 % трайна намалена трудоспособност

Налице е становище от Служба по трудова медицина – „Здраве-СТМ“ ЕООД изх.№ 42 от 22.02.2018г. в този смисъл, т.е. – според ответния работодател - уволнението било съобразено с тези обстоятелства и същите са описани в уволнителната заповед подробно.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по същество.

От фактическа страна:

Не се спори по делото, а и видно от представените писмени доказателства, че ищцата е работила по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжност: “чистач/ хигиенист” – от 19.02.2018г..

Видно от Експертно решение на ТЕЛК № 0164 от 11.01.2018г. на ищцата е призната 62 % трайна намалена трудоспособност – със заключение, че може да изпълнява длъжността „ Работник в баня, той и чистач“

Длъжността е заемана от ищцата о т 2005г. до 16.02.2018г. когато е назначена на дължност““ чистач / хигиенист“

С уволнителната заповед трудовият договор на ищцата е прекратен на основание чл.325 ал.1 т.9 КТ – считано от 07.03.2018г.

Причини за прекратяването са вписани следните : „ поради невъзможност да изпълнява възложената й работа поради заболяване“

Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л. Р.Б.Й., както и от обясненията дадени от в.л. в с.з. : към датата на прекратяване на трудовия договор на ищеца в ответното дружество за длъжността „ чистач / хигиенист“, съгласно Протокол от 07.02.2018г. за определяне на работните места подходящи за трудоустроени лица с намалена работоспособност, за длъжността са били определени 6 броя, една от които е била заемана от ищцата след 19.02.2018г. към момента на прекратяване на трудовия договор с ищцата не е съществувала друга свободна длъжност, определена за заемане от лица с намалена трудоспособност.

Размерът на обезщетението по чл.225 ал.1 КТ възлиза на 4064.76лв.

/ 6 месеца по

БТВ 677.46лв./

Видно от констатацията в трудовата книжка на ищцата, извършена и в о.з., след прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество ищцата не е встъпвала в трудови правоотношения с други работодатели.

От правна страна:

Фактическия състав на основанието за прекратяване на трудово правоотношение по чл.325, ал.1, т.9 КТ съдържа два кумулативни елемента:

1.Невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност /инвалидност/, или поради здравни противопоказания, въз основа на заключение на ТЕЛК и

2.Липсата на друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя или съответно отказ на работника или служителя да приеме така предложената от работодателя друга работа, която се явява подходяща за здравословното му състояние.

В случая се касае за първата хипотеза – невъзможност за изпълнение на работа поради болест, довела до трайна неработоспособност / инвалидност/ -повече от 50%, което е от компетентността на ТЕЛК и се извършва по установен ред.

Втората хипотеза на текста е поради „ здравни противопоказания“ и е налице в случаите, при които работникът или служителят боледува от болест, която не е довела до неговата трайна неработоспособност, но го поставя в състояние на невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудово правоотношение.

И в двата случая става въпрос за мед.въпроси от компетентността на ТЕЛК При лица с 50 % и повече от 50% трайно намалена нетрудоспособност задължително се произнася ТЕЛК по въпросите свързани с работоспособността на лицето за заемане на опр.работно място.

В процесния случай е безспорно, че е налице първия елемент от фактическия състав, тъй като е налице Експертно решение на

ТЕЛК № № 0164 от 11.01.2018г. на ищцата е призната 62 % трайна намалена трудоспособност – със заключение, че може да изпълнява длъжността „ Работник в баня, той и чистач“

Работодателят не е поискал становище на ТЕЛК като компетентен орган за преместване ищцата от една длъжност на друга, нито за това, дали длъжността „ чистач/ хигиенист / е подходяща за заемане от ищцата при нейните данни.

Вместо това се е снабдил със становище от Служба по трудова медицина „ Здраве –СТМ“ ЕООД– която е ЧАСТНО ПРАВЕН СУБЕКТ, една от многото регистрирани по търг.закон служби по трудова медицина, които нито имат компетенции нито задължение да вземат становище по тези въпроси, при наличието на официален компетентен мед.орган – ТЕЛК

В уволнителната заповед се цитира ЕР на ТЕЛК № 0164 от 11.01.2018г. която касае ПРЕДИШНА ДЛЪЖНОСТ на ищцата а не длъжността, която е заемала към момента на уволнението.

Задължение на работодателя е да поиска становище / предписание / от компетентния орган – ТЕЛК – а не от други, частни фирми, регистрирани като здравни служби, които имат други функции.

По този начин работодателят е целял да избегне / заобиколи компетентния орган ТЕЛК с цел да избегне резултат, евентуално неблагоприятен за него – и да получи съответно благоприятен резултат чрез становище от друг субект / посочената служба по труд.медицина/, като не на последно място – Службите по трудова медицина са много, но ТЕЛК / НЕЛК като орган е един и единствен държавен здравен компетентен орган.

Предвид гореизложеното съдът намира, че не са налице законовите предпоставки на фактическия състав на чл.325, ал.1, т.9 КТ,защото ПРИ ЛИПСА НА ПРЕДПИСАНИЕ НА КОМПЕТЕНТЕН ОРГАН към датата на издаване заповедта, прекратяването на труд.правоотношение на осн. чл.325 ал.1 т.9 КТ е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

В конкретния казус работодателят е нарушил законовите изисквания за специална закрила на лица с намалена работоспособност

Предвид изложеното и съдът намира, че следва да признае уволнението на ищеца със Заповед № 07/06.03.2018г.на Изпълнителния директор на “Мини открит въгледобив”ЕАД за незаконно и да го отмени.

Незаконосъобразността на уволнението и неговата отмяна предпоставят основателност и на обусловения иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност

Ищцата е предявила иск за заплащане на обезщетение в размер на 4064лв./ с допуснатото увеличение на иска по реда на чл.214 ГПК /, представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради незаконно уволнение за периода 07.03.2018г.- 07.09.2018г., за срок от 6 месеца ведно със законната лихва върху това обезщетение, считано от предявяване на исковата молба 04 05 2018г.до окончателното изплащане на сумата.

В тази насока съдът разполага с доказателства – констатация по труд.книжка и СИЕ с посочен от вещото лице размер на обезщетението за периода от 6 месеца след датата на уволнението.

Предвид изложеното съдът намира, че този иск следва да бъде уважен изцяло.

На основание чл.86 ЗЗД върху така присъдения размер на обезщетението се дължи и законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба- 04.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

По възражението за прихващане – направено от ответната страна :