Решение № 37 от 25.10.2021, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Кюстендил, 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Мая Др. Стойнева в присъствието на прокурора ВАЛЕРИ ПЕНКОВ като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211500600316 по описа за 2021 година Производството е по реда на част III, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.

С присъда № 260012 Дупнишкия районен съд от 24.02.2021 г. по НОХД № 1549/2016 г. на ДнРС подсъдимият СТ. В. ИВ. от гр. Дупница, Кюстендилска област е признат за виновен в извършване на престъпление по 129, ал.2 НК вр. ал.1 НК. На осн. чл.36, чл.37 и чл. 54 от НК е осъден на ЛС в размер на 1 година при първоначален „Общ“ режим на изтърпяване на наложеното наказание. Със същата присъда е приложена разпоредбата на чл.68, ал.1 НК, като е приведено в изпълнение наложеното наказание по НОХД № 366/12 г. на РСКаварна, а именно ЛС в размер на 3 месеца при първоначален „общ“ режим на наказанието.

Със същата присъда ДнРС се е произнесъл и по въпроса за вещественото доказателство и му е възложил разноските по делото.

Присъдата се обжалва от адв. И.К., защитник на подс. И.. Изтъкнати са доводи за необоснованост и неправилност на присъдата. Твърди се, че доказателствения материал по делото е обсъден превратно. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна присъда.

Представителят на КнОП оспорва въззивната жалба и изразява становище за нейната неоснователност.

1

Повереникът на частния обвинител В.И.- адв. Е.А. изразява становище за неосноватерност на въззивната жалба.

Същото се поддържа и от частния обвинител В.И..

Пред въззивния съд защитникът на подс.И.- адв. К. поддържа жалбата и пледира за оправдаване на подсъдимия.

Подс. СТ. В. ИВ. иска присъдата на ДнРС да бъде отменена и да бъде оправдан.

Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност и като съобрази релевираните в протеста оплаквания, доводите и възраженията на страните, счита, че атакуваната присъда е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, което налага отмяна на постановената присъда на осн. чл.334, ал.1 т.1 НПК вр. чл.335, ал.2 НПК вр.чл.348, ал.1, т.2 вр.ал.3, т.1 НПК.

Срещу СТ. В. ИВ. е било повдигнато обвинение по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК- затова, че на 30.08.2015 г. около 03, 00 часа в гр.Дупница на ул. ***1 е причинил на В. М. ИВ. средна телесна повреда, изразяваща се в срязване на сухожилие на дългия сгъвач на палеца на дясната му ръка, довело до трайно затруднение на движението на горен десен крайник.

Делото пред Дупнишкия районен съд е било разгледано от съдията- докладчик М.Г. и с.з.

А.Т. и С.К..

От мотивите на атакуваната първоинстанционна присъда по НОХД № 1549/16 г. на ДнРС се установява следното:

На 30.08.2015г. около 03.00 часа в гр.Дупница подс. С.И. заедно с приятеля си И.З., след като употребили алкохол решили да отидат до вилата на техен общ познат, намираща се в кв. „Каваклия“, в гр.Дупница, за да проверят дали е разбита или не.

Кварталът бил добре познат на подс. И., тъй като в него живее баба му, в чиято къща отсяда често и дори има отделен вход за обитаваната от него част с отделен административен адрес – гр.Дупница, ***.

Тръгнали към вилата с автомобила на подс.Ст. И., марка „Ауди А3“ с рег.№ ***, управляван от него. След като пристигнали, подс. И. слязъл да огледа. Когато минавал край оградата, усетил удар в лявата страна на главата си, в областта на челото, при което паднал, като не видял кой и с какво го е ударил. Изправил се и се върнал в автомобила, където го чакал св. И.З.. Отправили се към къщата на баба му.

По път подс.Ст. И. спрял пред една от къщите в кв.“Каваклия“, в която на отиване му направило впечатление, че има хора и започнал да свирка с клаксона на автомобила. В нея от години живеели В. М. ИВ. и синовете му Д.М. и Н.М.. Чувайки, че пред дома им се свири с клаксон на лек автомобил, тримата излезли да видят какво става, при което между 2 тях и подс. С.И. започнала разправия. Подс.И. си тръгнал, спрял автомобила в близост до къщата на баба си и извикал своя познат С.М., за да отидат да намерят лицата, с които преди това се скарал.

В.И. и синовете му забелязали, че подс. И. слязъл от колата и тръгнали към него. Точно пред входа на къщата му,с адрес гр.Дупница, ул.*** Дупница, ул.***, щом ги наближил, замахнал с ножа, който носел със себе си към В.И. и го порязал в зоната на основата на палеца на дясната ръка. В отговор В.И. и другите две лица се нахвърлили на подс. С.И. и започнали да го бият. От ударите И. паднал, а те продължили да го удрят с метални пръти и да го ритат. В този момент при тях се приближил свидетеля С.М., разблъскал подсъдимите и издърпал подсъдимия настрани, а В.И. и синовете му се отстранили и си тръгнали.

Тогава на място с автомобила на пострадалия пристигнал св. И.З., който дотогава само седял в колата и чакал завръщането му. Заедно със С.М. качили подс. И. в автомобила и го закарали в ЦСМП на МБАЛ „Свети Рилски -2003“ ООД.

В същата болница подс.И. бил настанен в хирургично отделение, откъдето след проведено лечение бил изписан на 01.09.2015г.

Вследствие срязването с нож в областта на палеца В.И. претърпял средно телесно увреждане- трайно затрудняване на движението на палеца на дясна ръка.

Пред първоинстанционния съд се били представени доказателства- присъда от 03.12.2019 г. по друго НОХД № 1515/16 г. на същия ДнРС, със съдия- докладчик М.Г. и с.з. С.П. и Е.Г.; потвърдена с решение от 18.01.2021 г. по ВНОХД № 138/20 г. на КнОС. От същата се установява, че подс. В.М.э И. (частен обвинител по настоящето дело) е признат за виновен в това, че на 30.08.2015 г. около 03, 00 часа в гр.Дупница на ул. ***1 в съучастие като съизвършител с Д.В.М. и Н.В.М. е причинил на СТ. В. ИВ. средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на 7 долни зъба в цялост с прилежащия алвеоларен гребен, без които се затруднява дъвченето и говореното чрез нанасяне на удари с юмруци, ритници, метален прът и дървени пръти, като на осн. чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК му е наложено наказание ЛС в размер на 2 години с приложение на чл.66 от НК- наказанието е отложено с изпитателен срок от 3 години. Същото наказание е наложено и на подс. Д.В.М., а на подс.

Н.В.М. е наложено наказание ЛС в размер на 1 година с приложение на чл.66 от НКотлагане изтърпяването на наложеното наказание с изпитателен срок от 3 години. С посочената присъда са уважени е и предявените граждански искове от пострадалия В.И. срещу тримата подсъдими в размер на по 10 000 лева за всеки от тях.

От мотивите на посочената първоинстанционна присъда по НОХД № 1515/16 г. на ДнРС (изискани от настоящата инстанция и приложени по делото), се установява следното:

На 30.08.2015г. около 03.00 часа в гр.Дупница пострадалият С.И. заедно с приятеля си И.З., след като употребили алкохол решили да отидат до вилата на техен общ 3 познат, намираща се в кв. „Каваклия“, в гр.Дупница, за да проверят дали е разбита или не.

Кварталът бил добре познат на пострадалия И., тъй като в него живее баба му, в чиято къща отсяда често и дори има отделен вход за обитаваната от него част с отделен административен адрес – гр.Дупница, ***.

Тръгнали към вилата с автомобила на пострадалия Ст. И., марка „Ауди А3“ с рег.№ ***, управляван от него. След като пристигнали пострадалия И. слязъл да огледа.

Когато минавал край оградата, усетил удар в лявата страна на главата си, в областта на челото, при което паднал, като не видял кой и с какво го е ударил. Изправил се и се върнал в автомобила, където го чакал св. И.З.. Отправили се към къщата на баба му.

По път пострадалия Ст. И. спрял пред една от къщите в кв.“Каваклия“, в която на отиване му направило впечатление, че има хора и започнал да свирка с клаксона на автомобила. В нея от години живеели В. М. ИВ. и синовете му Д.М. и Н.М.. Чувайки, че пред дома им се свири с клаксон на лек автомобил, тримата излезли да видят какво става, при което между тях и пострадалия С.И. започнала разправия. Пострадалият И. си тръгнал, спрял автомобила в близост до къщата на баба си и извикал своя познат С.М., за да отидат да намерят лицата, с които преди това се скарал.

В.И. и синовете му забелязали, че пострадалия И. слязъл от колата и тръгнали към него. Точно пред входа на къщата с адрес гр.Дупница, ул.***, му се нахвърлили и започнали да го удрят с юмруци, дървени пръти и метален прът, който намерили в близост, по главата и цялото тяло. От ударите пострадалият С.И. паднал на земята, при което те започнали да го ритат, като продължавали и да му нанасят удари с дървените и металния пръти. В този момент при тях се приближил св. С.М., разблъскал подсъдимите и издърпал пострадалия С.И. настрани. Подсъдимите, след идването на С.М., преустановили побоя и си тръгнали.

Тогава на място с автомобила на пострадалия пристигнал свидетеля И.З., който дотогава само седял в колата и чакал завръщането му. Заедно със С.М. качили С.И. в автомобила и го закарали в центъра за спешна медицинска помощ на МБАЛ „Свети Рилски -2003“ ООД.

В същата болница пострадалият бил настанен в хирургично отделение, откъдето след проведено лечение бил изписан на 01.09.2015г.

При инцидента на 30.08.2015 г. пострадалият СТ. В. ИВ. е получил следните травматични увреждания:

- закрита черепно-мозъчна травма :мозъчно сътресение, подкожен хематом и разкъсноконтузна рана в дясната теменна област на глава;

-лицева травма : разкъсно-контузна рана в лявата челно-теменна област с размер 4/2 см., околоочен хематом на лявото око, разкъсно –контузна рана на дясната част на долната устна, разкъсно-контузна рана по вътрешната повърхност на дясната буза, счупване на 4 алвеоларния гребен от нивото на първи долен десен зъб до седми долен десен зъб, избиване на от първи до седми долни десни зъби;

-травма на торса :множество надлъжни линейни охлузвания /екскориации/ в областта на гърдите и корема;

-травма на долните крайници: увреждания по двете колена, преценени като разкъсноконтузни рани;

Вследствие уврежданията И. претърпял средно телесно увреждане- избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, както и многобройни леки телесни увреждания.

Възпроизвеждането на посочените мотиви е необходимо, тъй като то мотивира извода на въззивния съд за наличие на предубеденост на съдия М.Г., която е участвала и в състава на съда по НОХД № 1515/16 г. на ДнРС, по което е налице идентичност на фактите с тези по настоящето НОХД № 1549/16 г. С възприемането на посочените факти по напълно идентичен начин (разликата е отбелязана по- горе в черно) между двете дела, на практика член на съдебния състав по НОХД № 1515/816 г. на ДнРС е изразил предварително мнение по фактите, които са напълно идентични и по настоящето дело- НОХД № 1549/16 г. на ДнРС. Посоченото обстоятелство представлява друго такова по см. на чл.29, ал.2 НПК и е било основание за отвод на председателя на състава. Липсата на такъв означава, че делото не е било разгледано от независим и безпристрастен съд.

И това е така, тъй като разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от НПК гарантира на страните правото на "непредубеденост" на съда, като идеята на законодателя е, че в състава на съда не следва да участват лица, които предварително са си изградили убеждение по делото. В случая, видно и от мотивите по НОХД № 1515/16 г. на ДнРС с председател на състава съдия М.Г. е, че е налице пълна идентичност на възприетите от този съдебен състав факти, които в настоящото производство са интерпретирани от гледна точка на наказателното обвинение срещу подс. С.И., който по НОХД № 1515/16 г. е бил в процесуалното качество на пострадал. Налице е следователно предварително сформирано мнение в член на съдебния състав относно фактическата обстановка по делото, което води до извод за предубеденост по см. на чл.29, ал.2 НПК, респ. до незаконност на съдебния състав, постановил атакуваната присъда.

В тази връзка следва да се подчертае, че по мнение на настоящия съдебен състав, всяка от страните има право делото й да бъде разгледано и решено от независим и безпристрастен съд. Незаконен съдебен състав е налице, когато реално съществуват обстоятелства, даващи основния за извод за необективност и пристрастност. Преценката за тяхната основателност, респективно неоснователност следва да се базира не на субективни изводи, нито на съображения за целесъобразност, а само въз основа на обективната наличност на конкретни данни, обуславящи възможен конфликт на интереси, които по естеството си могат да 5 накърнят вътрешното убеждение на член от съдебния състав. Законът изисква дейността по събирането и проверката на доказателствата и постановяването на съдебния акт, да бъдат осъществени от лица, напълно свободни от всякакви възможни външни въздействия, поставящи под съмнение непредубедеността на съда, а това законодателно изискване е в синхрон и с разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЕКПЧ.