Решение № 211 от 18.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20251000501749 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ответницата в първоинстанционното производство М. В. И. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 31.03.2025 г., а въззивната жалба е подадена чрез ССЕВ на 08.04.2025 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 266108/09.04.2025 г. в цялост Решение № 260084/28.02.2025 г., постановено по гр.д № 3098/2020 г. по описа на Софийски градски съд, І-5 състав, с което е уважен предявения срещу нея иск с правно основание чл.43, ал.1, б.“а“от ЗН, както и искането с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт № 17/21.02.2020 г., том първи, рег.№ 389, дело № 15/2020 г. на нотариус Е. И..

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Д.

Д., с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено към въззивната жалба. Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 28.04.2025 г., представен по делото с молба вх.

№ 267180/29.04.2025 г.

Предвид горното въззивният съд е сезиран с редовна и процесуално допустима въззивна жалба.

1

Въззивницата ответница поддържа неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Счита, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Поддържа, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и не е изложил мотиви за отхвърлянето на едни и кредитирането на други. Твърди се необоснована и превратна оценка на доказателствената съвкупност, неправилна преценка на експертизите по делото, необосновано отхвърляне на заключението на д-р В. М.. Твърди се, че съдът е игнорирал съществени свидетелски показания, тези на д-р О. В., П. П., показанията на нотариус, заверил завещанието, пренебрегнал съществени писмени доказателства. Поддържа се още, че решаващият съд е извършил неправилно тълкуване на чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН, нарушил разпоредбата на чл.202 ГПК, като възприел некритично противоречивите и необосновани заключения на вещите лица по КСМЕ и СПЕ, пренебрегвайки множество други документи, които не подкрепят тезата за недееспособност на завещателката. Поддържа се, че първоинстанционният съд не се е съобразил и със съдебната практика. Във връзка с всяко едно релевирано възражение, са развити подробни съображения по съществото на спора.

Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което отхвърли исковите претенции и присъди на ответницата направените от нея разноски и пред двете инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната по жалбата страна-ищцата М. А. В. чрез процесуалния й представител адвокат Л. с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно на л.9, от първоинстанционното дело.

Оспорва въззивната жалба като изцяло неоснователна по подробни съображения по съществото на спора.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и потвърди обжалваното първоинстанционно решение.

С оглед на предмета на настоящото производство, очертан с въззивната жалба Решение № 260084/28.02.2025 г., постановено по гр.д № 3098/2020 г. по описа на Софийски градски съд, І-5състав, се обжалва в неговата цялост.

В открито съдебно заседание възивницата-ответница, чрез своя 2 процесуален представител и с писмено становище моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските. Оспорва като прекомерна претенцията за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

Въззиваемата - ищца в съдебно заседание чрез своите процесуални представители моли съда да потвърди решението на първата инстанция по подробните доводи, изложени в отговора. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с предявен от М. А. В. срещу М. В.

И. иск с правно основание чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН, за унищожаване на нотариално завещание № 121, том І, рег.№ 3086, дело № 6 от 25.10.2017 г. на нотариус В. П. с рег.№ *** на НК, направено от осиновителката на ищцата О.

К. М., както и с искане с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по завещание № 17, том 1, рег.№ 389, дело № 15 от 21.02.2020 г. на нотариус Е. И. с рег.№ *** на НК.

При условията на евентуалност първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.30 от ЗН за възстановяване на запазената част от процесния имот, накърнена с извършеното завещание, чрез намаляване на същото, както и с искане с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за изменение на констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по завещание № 17, том 1, рег.№ 389, дело № 15 от 21.02.2020 г. на нотариус Е. И. с рег.№ *** на НК.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевнатни факти и обстоятелства:

От представените и приети по делото удостоверения за наследници изх.

№РВЕ20-УГ01-778/03.02.2020 г. и изх.№ РВЕ20-УГ01-602/27.01.2020 г, и двете на Столична община, район Възраждане, се установява, че ищцата е непълно осиновена дъщеря (с Решение от 24 март 1988 г., гр.д.№ 698/1988 г.

3 на Димитровски районен съд, 8 състав, прието по делото) и единствен наследник по закон на починалия на 30.10.1993 г. Г. А. М. и неговата съпруга О. К. М., починала на 30.01.2020 г.

По време на брака си, Г. А. М. и О. К. М., чрез договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, на 26.01.1987 г. са придобили собствеността върху апартамент № 10, находящ се на трети етаж в жилищна сграда в ***, със застроена площ от 64,99 кв.м.

С нотариално завещание № 121, том І, рег. № 3086, дело № 6/25.10.2017 г. на нотариус В. П. с рег.№ *** на НК, ответницата се легитимира като собственик на ¾ идеални части от процесния апартамент, като след смъртта на завещателката О. К. М. се е снабдила и с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по завещание № 17, том І, рег.№ 389, дело № 15 от 21.02.2020 г. на нотариус Е. И. с рег.№ *** на НК.

Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства.

Свидетелят О. Н. К. установява, че познава О. от дете, живеели на едно и също място, а родителите му били близки с О. и Г.. В последствие учил в училището, в което О. била учителка и партиен секретар. Оженил се и му се родила дъщеря, за която О. се е грижела. Виждал се с О. непрекъснато до нейната смърт. О. била човек с висок морал, но още в края на 90-те години, започнала да има неадекватни реакции. Така например събирала подписка Г.

Д. да си остане в мавзолея. На 90 години имала връзка с човек, с който се държали като млада влюбена двойка. О. демонстрирала връзката си и то не според морала, който имала преди. Свидетелят установява още, че е домоуправител на блока, в който се намира процесния апартамент, като на провежданите в периода 2016 г.-2017 г. събрания, О. говорела за неща, които са се случили преди 20 години, като че ли са станали миналата година.

Бъркала името на свидетеля, наричайки го „К.“. Някъде в началото на 90-те години, М. дошла да живее на бул. „***“, като О. я представила за нейна дъщеря. Отношенията между двете са влошили, заради приятеля на О.-В..

Разпитан свидетелката И. Ю. З.-Д. установява, че е личен лекар на О. от 2015 г. до 2020 г., през който период я е наблюдавала активно, защото станали и близки. О. има доказана мозъчно-съдова болест и проблеми със сърдечносъдовата система. В началото О. идвала сама в кабинета за рецепти, след което нещата се влошили и почвала да идва нейната помощница. О. имала по-скоро 4 дементни състояния с влошаване. Свидетелката забелязала постепенно влошаване на паметовите способности и физически капацитет на О.. Появили се обърканост и влошаване на състоянието, имало припадъци. Свидетелката установява, че познава М. В., която полагала грижи за О..

Разпитани са и свидетели на ответницата.

Свидетелят П. Д. П. установява, че познава М. И. от 20 години, а О. М. от 50 като партиен секретар на 3-то училище. М. И. е съдружник на свидетеля в няколко фирми. М. и О. се запознали, след като бащата на М.-В. се завърнал от Мексико. В. и М. се познават от Мексико, като първоначално били в добри приятелски отношения, които впоследствие прераснали в по-сериозни отношения. Ходели заедно на театър, а когато О. вече не можела много да се движи, В. поел грижата за нея, като в дадени моменти бил по 24 часа при нея.

Това било в периода 2018 г.-2019 г. За О. се грижел и личен асистент, който бил намерен от свидетеля и от М., която се грижела за О. като за нейна майка.

Свидетелката О. П. В. установява, че е лекар по професия, с 38 години стаж и със специалност „Кардиология“. Познава О. от повече от 55 години, тъй като нейното семейство били много близки с бабата и дядото на свидетелката. През периода 2016 г.-2017 г. О. била нормален човек, с добра когнитивна памет, ориентирана за време, личност, помнела много добре.

Свидетелката установява, че О. била много разочарована от М. В. и не искала да й остави нищо в наследство. О. предлагала на свидетелката да поеме грижите за нея, срещу това да получи жилището, но свидетелката отказала окончателно през май 2017 г. на погребението на майка си. О. се запознала с В.-бащата на М. през 2009 г., когато се завърнала от Испания (малко по-късно по време на разпита си свидетелката заявява, че може да е направила лапсос, когато е казала, че се е върнала от Испания). Този човек я обгрижвал, с него ходели на театър, на разходка, той пазарувал и се грижел за О., непрекъснато ходел при нея, когато тя вече не можела да ходи. М. помагала за грижите за О., ходела и купувала лекарства, уреждала социалния патронаж, консултациите в поликлиниката. О. била споделила със свидетелката през 2010 г., че иска да разсинови М., но след консултация с адвокат, разбрала, че това не може да стане лесно.

По делото са приети множество писмени документи, представляващи медицинска документация, относно здравословното състояние на 5 завещателката преди и след изготвяне на процесното нотариално завещание.

Прието е Експертно решение на ТЕЛК № 4369 от зас. № 176 от 27.10.2003 г., с което на О. М. е определена 94.28 % трайно намалена работоспособност с водеща диагноза други форми на ХОБС. Описания са и общите заболявания: Исхемична болест на сърцето. Преживян нон ку миокарден инфаркт. Стенокардия II ФК. Артериална хипертония II степен.

ХМСБ. Корова атрофия. Квадрипирамиден синдром. Двустранен неврит на слуховите нерви. Слухопротезирано дясно ухо. Намаление на слуха. Шийна остеохондроза. Цервикоартроза. ХВБН. Вестибулопатия. Нефролитиаза. Киста на ляв бъбрек.

Приети са амбулаторни листове № 405/22.10.2009г. и № 288/25.09.2012 г. за извършени прегледи на О. М. с поставена основна диагноза: “последици от мозъчно-съдова болест“.

От епикриза от 22.01.2013 г., издадена от УМБАЛ “Свети Наум“, се установява, че в периода от 17.01.2013 г. до 22.01.2013 г. О. М. е провела болнично лечение с поставена диагноза “ограничена атрофия на главен мозък“, която е била установена с КАТ на главен мозък.

От епикриза от 30.08.2019 г., издадена от УМБАЛ “Александровска“, се установява, че в периода 26.08.2019 г.-30.08.2019 г., О. М. е провела лечение, като окончателната диагноза, която й е поставена е: ограничена атрофия на главния мозък, “смесена деменция/дегенеративна и съдова/ - умерена към тежка форма. MMSE 13. КАТ данни за корова атрофия и мултиинфарктна енцефалопатия. Психотични – делироподобни епизоди“.