Определение № 302 от 14.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 302 гр. Пловдив, 14.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20255000500373 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.122 от ГПК.

Производството е образувано след определение № 8731/04.07.2025г.

,постановено по гр.д.11949/2025г. по описа на РС-Пловдив , с което е повдигната препирня за подсъдност относно местно компетентния съд ,който да разгледа и се произнесе по предявения от Е. И. И. иск против Прокуратура на Р.България иск за заплащане на обезщетение по ЗОДОВ в размер на 1 200 лв. ,частично от 12 000 лв. ,по който първоначално е образувано гр.д.

444/2025г. по описа на ОС-Хасково.

Пред ОС-Хасково е предявен иск от Е. И. И. против Прокуратура на Р.България „в лицето на Районна Прокуратура – Пловдив „ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в следствие на незаконосъобразните действия на ответника ,изразяващи се в превратно упражняване на власт в размер на 1 200 лв. ,частично от 12 000 лв. Ищецът е твърдял ,че по отношение на него било образувано ДП № 73/2019 г. на РУ Хисаря с обвинение за закана за убийство като впоследствие това производство било прекратено.Въз основа на него обаче Районна прокуратура завела искане пред РС-Пловдв за налагане на принудителни медицински мерки ,което искане било отхвърлено. Въз основа на материалите по посоченото ДП РП-Пловдив отново поискала налагане на такива мерки, което предложение също било оставено без уважение.Въз основа на материалите по същото ДП за пореден път РП –Пловдив поискала налагане на принудителни медицински мерки и ищецът бил настанен за лечение за срок от 6 месеца. Така ищецът е настоявал РП –Пловдив неправомерно да е използвала едни и същи материали ,за да обоснове необходимостта от настаняването на ищеца в психиатрична болница за принудителното му лечение ,от което поведение същият твърди да е претърпял неимуществени вреди ,чието репариране претендира.

1

С определение от 30.05.2025г. ОС-Хасково е посочил , че този иск е родово компетентен на районен съд като първа инстанция и доколкото разпоредбата на чл.7 ал.1 от ЗОДОВ предвижда искът да се предяви пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес на ищеца ,то е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото местно и родово компетентния съд – РС-Пловдив.

РС-Пловдив е счел така постановеното определение за преждевременно ,тъй като за местната подсъдност на спора съдът не следи служебно ,а само по възражение на ответника , до който все още не е достигнал препис от исковата молба ,поради което е повдигнал препирня за подсъдност.

Предмет на иска ,предявен от И. пред ОС-Хасково против Прокуратура на Р.България ,е претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 200 лв.,частично от 12 000 лв. Тази претенция е такава по реда на ЗОДОВ ,който предвижда специална спрямо общата местна подсъдност на тези искове ,уредена в полза на ищеца – чл.7 ал.1 от ЗОДОВ,по мястото на увреждането или по настоящия му адрес,за която подсъдност съдът не следи служебно , а само по възражение на ищеца. За исковете по реда на ЗОДОВ обаче е приложима и специалната подсъдност по чл. 108, ал. 2 от ГПК, предвидена в интерес на ответника – държавата или държавни учреждения ,включително поделения и клонове на последните, пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спора, а за нея, съгласно чл. 119, ал. 3 от ГПК , съдът следи служебно. Подсъдността по чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ е специална по отношение на тази по чл. 108, ал. 2 от ГПК, тъй като цели осигуряване на ефективен достъп на увредения ищец до правосъдие спрямо Държавата, от действията и бездействията на чиито органи е претърпял вреди. Когато, обаче, той не се е възползвал от така предоставената му привилегия на подсъдността, не е предявил иска си и по правилото на общата подсъдност по чл. 105 от ГПК пред съда по седалището на ответника, то съдът следва служебно да приложи специалната подсъдност по чл. 108, ал. 2 от ГПК .

В светлината на казаното съдът намира в конкретния случай да е налице както хипотезата на чл.7 ал.1 от ЗОДОВ доколкото и посочения от ищеца негов адрес ,и мястото на увреждането са в района на Районен съд –Пловдив ,за която подсъдност съдът не следи служебно ,и хипотезата на чл.108 ал.2 от ГПК доколкото района ,в който е възникнало правоотношение ,от което произтича спора също е в съдебния район на РС-Пловдив.И тъй като за специалната подсъдност по чл.108 ал.2 от ГПК съдът следи служебно , то същият може служебно да изпрати делото на местно компетентния съд да разгледа спора ,както е сторено с определението на ОС – Хасково, с което делото е изпратено на РС-Пловдив, който ,съобразно изложеното по –горе ,е местно компетентния съд да го разгледа.

Мотивиран от горното ,съдът ,

2

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявения от Е. И. И. иск против Прокуратура на Р.България иск за заплащане на обезщетение по ЗОДОВ в размер на 1 200 лв. ,частично от 12 000 лв. ,по който първоначално е образувано гр.д. 444/2025г. по описа на ОС-Хасково е Районен съд – Пловдив.

Делото да се изпрати на РС-Пловдив.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3