Определение № 1036 от 19.03.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1036 гр. Варна, 19.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело № 20243100500520 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 7261/26.01.2024г., подадена от П. С. Х., чрез адв. Т. срещу решение №157/15.01.24г., постановено по гр.д.№16561/22г. на ВРС в частта му, с която е уважен предявения срещу въззиваемия иск с правно основание чл.

422, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията му с ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД / сега въззиваем/ съществуването на вземания за сумата в размер от 1 765.48 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 4386470 от 30.11.2020 г., сключен между П. С. Х. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД, вземането по което е прехвърлено в полза на ищеца от кредитодателя с договор за цесия от 17.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.10.2022 г. до окончателното погасяване на вземането и сумата в размер от 39.58 лева, представляваща договорна лихва за периода от 14.12.2020 г. до 14.02.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 6790/25.10.2022 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 14037 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.

В жалбата въззивникът е навел оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния и процесуалния закон, и за необоснованост. Сочи оплакване, че съдът е пропуснал да се произнесе по възражението за нередовност на исковата молба. Посочените процесуални нарушения се свеждат до непълнота на доклада касателно твърденията и възраженията на страните и разпределението на доказателствената тежест. С доклада опитните правила, житейската връзка и логическата обоснованост на поведението на страните не са указани като подлежащи на доказване факти, в резултат на което ответникът не е могъл да поиска събиране на доказателства.

Сочи и че съдът не е зачел оспорването на автентичността на договора за 1 цесия. Навежда се, че първоинстанционният съд не е съобразил, че договорът за кредит се явява недействителен спрямо потребителя на основание чл. 22 вр. 11 от ЗПК, тъй като съдържанието му не отговаря на следните конкретни изисквания: липсват подписани ОУ и погасителен план, с посочване последователността на погасяване на вноските и конкретните пера, включени във вноската; не са посочени падежните дати, както и за последователността на разпределение на вноските при различните неизплатени суми. На следващо място, съдът не е отчел, че договорът за цесията, на който ищецът основава легитимацията си е недействителен, тъй като същият не съдържа уговорка относно цената по цесията, евентуално защото договорената цена не е заплатена. Сочи и че цесията не е съобщена на длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Въз основа на изложеното настоява за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск.

В срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от въззиваемия „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез адв. М.. Счита обжалваното решение за законосъобразно и настоява за потвърждаването му.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения съгл. чл. 261 от ГПК. Оплакванията във въззивната жалба във връзка с доклада по делото са по-скоро бланкетни, поради което въззивният съд не дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства. Освен това в настоящото производство никоя от страните не е направила доказателствени искания

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА

ЗА

РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№

7261/26.01.2024г., подадена от П. С. Х., чрез адв. Т. срещу решение №157/15.01.24г., постановено по гр.д.№16561/22г. на ВРС в частта му, с която е уважен предявения срещу въззиваемия иск с правно основание чл.

422, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията му с ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД / сега въззиваем/ съществуването на вземания за сумата в размер от 1 765.48 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 4386470 от 30.11.2020 г., сключен между П. С. Х. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД, вземането по което е прехвърлено в полза на ищеца от кредитодателя с договор за цесия от 17.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.10.2022 г. до окончателното погасяване на вземането и сумата в размер от 39.58 лева, представляваща договорна лихва за периода от 14.12.2020 г. до 14.02.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2

6790/25.10.2022 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 14037 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.

НАСРОЧВА съдебно заседание за 16.04.2024г. от 11,30 часа.

Препис от определение да се изпрати на страните, чрез пълномощниците им, ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП, като на въззиваемия определението да се да се връчи на адв. М. чрез системата на ДАЕУ.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3