Решение № 167 от 08.05.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. К., 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20245320100627 по описа за 2024 година

Производството е по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.

Ищецът - М. Б. М. върди, че по силата на Трудов договор № К-2276/15.09.2021г. сключен между ищцата и К. на О. К., била назначена на длъжност „******“ в звено „****** в О. К.“ за неопределено време, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 790.00 лв. С Допълнително споразумение от 31.03.2022г., на основание чл. 123 от КТ, била преназначена от на длъжност - ***** в комплекс „С. К.“ към И.м. - К. вече с основно трудово възнаграждение от 830.00 лв. По силата на Допълнително споразумение № 6/31.07.2023г. основното й трудово възнаграждение било увеличено на 910.00 лв., считано от 01.08.2023г.

Съгласно Диплома за средно образование № 043055, приложена по делото е завършила СУ „******“ гр.К., чуждоезиков профил с английски и немски език, и с интензивно изучаване на английски език. За определяне нивото на владеене на английски език представя и сертификат от British council ниво „С1“. През учебната 2022/2023г. завършила специалност „******“ в ПУ „******“ ОКС „бакалавър“. Предстои й официалното 1 връчване на диплома. През учебната 2023/2024г. започнала обучение по магистърските програми специалност „Международни отношения“ и по специалност „Мениджмънт на националната сигурност и кибертероризъм“.

От около четири години работела в системата на „С. К.“. През по-голямата част от времето работила, като *****. Винаги се е справяла много добре с поставените й задачи и стриктно е изпълнявала трудовите си задължения.

Твърди, че на 07.01.2024г. й било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, в което било записана, като основание нормата на чл.328, ал.1, т.2 от КТ, т.е. поради съкращаване на щата. До този момент в системата на „С. К.“ по график работели 9 (девет) души *****и. Не й било известно общо колко са били щатните бройки по одобреното щатно разписание. Не й било известно колко от тези *****и получили предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. Доколкото й било известно част от тези длъжности били преобразувани в длъжност „******“ и част от колегите й били преназначени на същите, но кога точно се е случило това - не може да каже. Не й било известно и това, по какъв критерий тези колеги са били преназначени на длъжност „******“, както и с какви длъжностни характеристики. Посочва всичко това, защото доколкото й било известно, при извършването на „съкращаване“ на щата бил извършен подбор между лицата, заемащи длъжност „*****“ и от друга страна лицата, заемащи длъжност „******“, което е индиция за идентичност между двете длъжности.

Твърди, че на 08.02.2024г. й била връчена първата от трите представени с настоящата искова молба заповеди с № 7 от 06.02.2024г. Видно от текста на същата е, че уволнението й се извършва на основание чл.325, ал.1, т.1, от КТ.

Тъй като очевидно в случая не ставало въпрос за наличие на взаимно съгласие за прекратяване на трудовото й правоотношение, и тъй като отказала да се подпише, че я получава, Директорът на И.м. К. издал втора Заповед със същия номер и дата, в която, като основание за прекратяване на трудовото й правоотношение била посочена разпоредбата на чл.326, ал.2 от КТ. И в двете заповеди, като причина за прекратяване на трудовото й правоотношение бил записан текстът „Чл.326, ал.2 от КТ изтичане срока на предизвестието“. Тъй като не било налице и това основание за прекратяване на трудовото й правоотношение, доколкото не е подавала предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение, била издадена трета заповед отново с № 7 от 2 дата 06.02.2024г. Този път, като основание за прекратяване на трудовото й правоотношение били посочени две взаимно изключващи се разпоредби чл.328, ал.1, т.2 от КТ, която касае едностранното прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя и тази на чл.326, ал.2 от КТ, която регламентира прекратяване на трудовото правоотношение от работника. А в графата „Причини за прекратяване на трудовия договор“ било записано „чл.326 ал.2 - изтичане на срока на предизвестието във връзка с чл.328, ал.1, т.2 от КТ“ . Този запис отново бил абсурден. Повече от очевидно било, че в нито една от трите връчени й заповеди с един и същ номер и една и съща дата на издаване не е посочено, като причина за прекратяване на трудовото й правоотношение нито закриване на част от предприятието, нито съкращаване на щата. Т.е. и в трите заповеди напълно липсват мотиви, което прави невъзможно да бъде проверена тяхната законосъобразност.

Наред с това, и в трите заповеди напълно липсват, каквито и да било мотиви, от които да е видно, по какъв ред и по какви критерии работодателят е извършил подбор между работещите по трудови договори на длъжностите „*****“ и „******“. Счита, че преди уволнението й е бил извършен подбор по абсолютно субективни критерии, като на работа не били оставени тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Това също само по себе си прави описаната заповед незаконосъобразна. Доказателство за това, че реално не е налице нито съкращаване на щата, нито закриване на част от предприятието е, че след като била освободена от заеманата длъжност, й било предложено и да сключи граждански договор от 4/08.03.2024г., по силата на който на практика й било предложено да осъществява същите трудови функции за срок от един месец, като била включена в графика за работа за месеците март и април 2024г. Доказателство за манипулациите с щатните длъжности било и това, че в графика за работа за същите месеци освен *****и имало и лица, заемащи длъжност „******“.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ да бъде признато за незаконно уволнението й с описаните заповеди; на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност - „*****“ и на основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ й бъде присъдено обезщетение за времето през което е останала без работа, което за един ден е в размер на 29.35лв., за един месец – 3

910.00 лв., а за шест месеца - 5 460.00 лв. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът - И.м. - К., намира предявените искове за допустими. Не оспорва възникването на трудовото правоотношение между страните и размера на възнаграждението така, както се посочва в исковата молба. По отношение на твърденията на ищца, че винаги се е справяла много добре с поставените й задачи и изпълнявала стриктно трудовите си задължение, това можело да се оцени от отговорника на комплекса през 2023г., който й бе прекия ръководител. Твърди, че като директор на И.м. К. винаги е имала добро отношение към служителя в периода, когато работел към музея, отнасяла се е с разбиране към нейните искания, разрешавала й е да ползва всички отпуски за обучение, отпуск за защита на дипломна работа, а изготвянето на месечните графици е било съобразено с дните, в които не е ангажирана с обучението си - време, през което са работили нейните колеги.

Посочва, че в началото на 2023г. във връзка с изготвянето на нова структура и приемането на нов бюджет на О. К., временно било спряно финансирането на допълнителното дофинансиране за заплати на персонала в И.м. К..Това наложило съкращаването на 4 субсидирани бройки, чиито заплати се осигурявали от това дофинансиране. Били съкратени тези служители, които били на щатни бройки на общинското дофинансиране, в това число и ищцата. На 07.01.2024г. на ищцата й било връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор, който бил прекратен със Заповед № 7/6.02.2024г., считано от 07.02.2024г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2. Тази Заповед била връчена на служителя и е подадена в НОИ. Не били връчвани три заповеди, както твърди ищцата, тъй като при изработване на заповедта имало сгрешени бланки, които ищцата не е подписвала пред директор на И.м.

К., а ги е взела без негово разрешение и ги е подписала по-късно. Поради обстоятелството, че аз не е юрист и съответно не е ползвала юридическа помощ при изготвяне на заповедите за прекратяване на трудовия договор е допуснала грешки в изготвяне на същите.

Посочва, че новата структура и бюджета на О. К. била приета като четирите субсидирани от О.та бройки се запазили. От съкратените четирима служители един бил пенсиониран, тъй като придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, един напуснал по взаимно съгласие, а третият 4 бил възстановен на работа. „Манипулации“ с щатните длъжности не били извършвани. При съкращаването на служителите не бил извършван подбор, както твърди ищцата. Някои служители с тяхно съгласие били преназначени от длъжност „*****“ на длъжност „******“, във връзка с утвърдено ново длъжностно разписание в И.м. К. и Класификатора на основните музейни длъжности и изисквания за тяхното заемане, утвърден от Министъра на културата.

Твърди, че на 08.03.2024г. сключила с ищцата граждански договор за един месец за сумата от 780.00 лв., за да има средства да си плати семестъра, като й било обяснено, че ще бъде възстановена на работа. След изтичането на срока на Гражданския договор предложила ищцата отново да бъде назначена на същата длъжност и същия безсрочен договор, на който е била преди уволнението, но тя отказала. С оглед на изложеното, предявените от ищцата искове по чл.344, ал.1 и ал.2 от КТ, ги ПРИЗНАВА по основание, тъй като самия директор на И.м. К. й направил предложение да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, което тя отказала, а сега претендира същото с подадената исковата молба.

По отношение на предявения иск на основание чл.344, ал.1. т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, да й бъде присъдено обезщетение за времето през което е останала без работа, което за един ден е в размер на 29.35 лева, за един месец - 910 лева, за шест месеца - 5 460 лева, с оглед признанието на главните искове, то признава и предявеният иск за обезщетение по реда на чл.225, ал.1 от КТ по основание. Дължимото на ищцата обезщетение по този ред признава по размера, който е дължим към датата на постановяване на съдебното решение, в случай, че не са изтекли шест месеца от признаване на уволнението за незаконно, като за един ден е в размер на 29.35 лева, за един месец – 910.00 лева. Моли съда, да постанови решение при признание на иска и да бъдат освободени от заплащане на направените по делото разноски на основание чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като е налице предложение към ищцата да бъде възстановя на работа, но тя отказала. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, в случай, че е налице такава.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да 5 поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК, тъй като изрично ответникът е направил изявление, че признава иска. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед признанието на исковите претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ от страна на ответника, съдът намира, че във връзка с нормата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, същите следва да бъдат уважени на базата на това признание, тъй като признатите права не противоречат на закона и добрите нрави. Следователно и доколкото съдът следва да се произнесе по исковата претенция така както е предявена, съобразно признанието на иска, следва да бъде уважен предявения от ищеца иск, като на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ се признае уволнението на М. Б. М., извършено със Заповед с № 7 от 06.02.2024г. за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, издадена от Директора на И.м. - К., като незаконосъобразно и бъде възстановена на длъжността „*****“.