Определение № 766 от 19.04.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 766 гр. София, 19.04.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Камелия Маринова Касационно гражданско дело № 20228002103697 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца М. Г. Н. чрез пълномощника му адвокат В. Д. против решение № 73 от 6.06.2022 г., постановено по гр. д. № 95 по описа за 2022 г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 134 от 18.10.2021 г. по гр. д. № 467/2020 г. на Окръжен съд - Ловеч „Еврокварт“ ООД гр. Троян е осъдено да заплати на М. Г. Н. на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД сумата 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от претърпяна на 09.03.2016 г. трудова злополука по време на работа в цех към ЗО „Атлант“, ведно със законната лихва върху нея от датата на увреждането до окончателното плащане, като е отхвърлил исковата претенция за разликата над този размер до претендирания от 200 000 лв., като изцяло е отхвърлен иска за солидарно осъждане на ДП „Фонд затворно дело“ - София.

Ищецът обжалва решението в частта, с която исковете са отхвърлени.

„Еврокварт“ ООД гр. Троян е подало чрез пълномощника си адвокат Г. Л. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.

Въззивното решение в частта, с която искът е уважен против „Еврокварт“ ООД гр. Троян за сумата 500 лв. е влязло в сила като необжалвано.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установено, че между ищеца и „Еврокварт“ ООД е било налице правоотношение, по силата на което по възлагане от дружеството ищецът е изпълнявал дейност като общ работник.

1

На 09.03.2016 г. около 8.30 ч. при работа с машина Н. е претърпял злополука – при вдигане/завъртане/обръщане на лист ламарина, той се приплъзнал и един от ръбовете му е прорязал ищеца в областта на шията вляво. Съдът е посочил, че за механизма не са събрани гласни доказателства на свидетели-очевидци, поради което е възприел посочения в приложения протокол за трудова злополука механизъм, който не се оспорва от ищеца.

Счел е, че не е спорно, че във връзка с получената травма на ищеца по спешност, при венозна анестезия, е проведено хирургическо лечение, изразяващо се в почистване на раната, ревизия в дълбочина и след като не са установени наранявания в дълбочина, същата е зашита и е поставена стерилна превръзка. Изписан е същия ден – на 09.03.2016 г., на 21.03. са свалени конците, като е отразено, че той е в добро общо състояние, със спокойна постоперативна рана, а на 23.03. той се е върнал на работа. Лекарят на Затвора св. д-р П. излага, че при инцидента се притеснил да не е срязана артерия и придружил пострадалия до болницата, но се оказало повърхностна рана, която била обработена за около 40 мин, поставена му била лепенка с йодасепт и цитопласт и не се изисквали последващи промивки.

Лично завел Н. за сваляне на конците и нямало проблеми и инфекции. В състоянието му нямало нищо спешно, даван му бил „Аналгин“ при поискване. От приетата съдебномедицинска експертиза се установява, че порезната рана е причинила на ищеца временно разстройство на здравето, като той е чувствал болки и ограничения при движение на шията в рамките до три седмици. Вещото лице е посочило, че в наранената област се намират магистрални кръвоносни съдове, увреждането целостта на които може да доведе до летален изход, но в случая те не са засегнати и животът на Н. в нито един момент не е бил застрашен.

Съдът е направил извод, че възложител на дейността, при която е настъпила трудовата злополука, е единствено „Еврокварт“ ООД, но не и ДП „Фонд затворно дело“ - София, което не е възложител на „Еврокварт“ ООД. Посочил е, че чл.179 ал.1 ППЗИНЗС предвижда, че договорите за отдаване на труд от лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, се сключват между ДП „Фонд затворно дело“ и „съответния работодател – юридическо или физическо лице или едноличен търговец“, т. е. качеството на работодател/ възложител във връзка с полагания от тези лица труд има правният субект, на когото те фактически предоставят работната си сила или в случая „Еврокварт“ ООД. ДП „Фонд затворно дело“ само определя конкретните лишени от свобода лица, които да полагат труд, но не и вида, характера, начина и условията, при които работата ще се извършва, т.е. няма никакво отношение към трудовия процес и съответно няма качеството на възложител на работата.

Същевременно между „Еврокварт“ ООД и Н. няма същинско трудово правоотношение с елементите му, изискуеми от КТ, защото липсва правна уредба, приравняваща възникналото правоотношение на трудово и свързваща го с права и задължения, предвидени за трудовите правоотношения. Съгласно чл. 41 НК изтърпяването на наказание лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, чрез който се цели превъзпитанието на осъдените, както и създаването и повишаването на тяхната професионална квалификация, като положеният труд рефлектира само върху продължителността на изтърпяване на наказанието без да се зачита за трудов и 2 осигурителен стаж. Че ДП „Фонд затворно дело“ не е възложител на работата на ищеца, нито е възложител на „Еврокварт“ ООД категорично се установява от съдържанието на договора за отдаване на труд между двамата ответника. В него ясно се посочва, че именно „Еврокварт“ ООД отговаря за целия трудов ангажимент на наетите лишени от свобода лица, за цялото техническо ръководство, указанията и контрола върху 6 производствения процес, за провеждане на необходимите инструктажи по безопасност и хигиената на труда, за контрола по спазване на техническите правила. На негов представител е възложено да възлага пряко на лишените от свобода лица и да ги ръководи при изпълнението на възложената им работа, както и да отговаря за обучението им – чл. 7 т. 3. След като възложената на ищеца работа е цялостно организирана, ръководена и контролирана от „Еврокварт“ ООД, за настъпилите за ищеца или за трети лица вреди при и по повод изпълнението на работата отговаря единствено „Еврокварт“ ООД.

Посочил е, че деликтната отговорност на „Еврокварт“ ООД за вреди, причинени на ищеца при или по време на изпълнение на възложената му работа, може да бъде ангажирана, ако се установи неизпълнение на задълженията на дружеството по осигуряване на безопасни условия на труд, на което се позовава ищецът с твърденията си, че не му е проведен инструктаж и не са му предоставени предпазни средства. Съгласно чл. 14 ал. 1 от Закона за безопасни и здравословни условия на труд /ЗБУТ/ юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи или ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места. Нормите на ЗБУТ са приложими съгласно чл. 2 ал. 1 за всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност, независимо от основанието, на което се извършва работата, при което е ирелевантно дали трудовата дейност се извършва по трудов или по граждански договор. Нарушаването на законово вмененото задължение съставлява противоправно поведение и обуславя ангажирането на деликтната отговорност на възложителя, под чиято организация и ръководство се извършва работата. Отговорността е гаранционно-обезпечителна – за виновното поведение на служители на възложителя, изразяващо се в неизпълнение на задълженията, с които той ги е натоварил – да проведат обучение за съответната трудова дейност, да инструктират начина за безопасна работа и за рисковете при работа, да осъществяват ефективен контрол за спазването на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, които произтичат от закона, техническите правила и характера на работата. В настоящия казус следва да се приеме за установено, че е допуснато нарушение на чл. 127 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд – за провеждане на начален инструктаж. В. не доказа Н. да е бил инструктиран за работа с гилотината, а напротив – събраните писмени и гласни доказателства аргументират обратния извод.

Ищецът не е бил извеждан на работа през м. януари, когато в книгата за инструктаж е отразено, че му е проведен инструктаж, а е започнал работа едва през м. февруари и ако му е 3 провеждан инструктаж, то това е следвало да стане именно през този месец с оглед твърденията на св. К. и св. Ж., че инструктажът се провежда в самия цех при първото идване на работа.

Относно непредоставяне на предпазно облекло – ръкавици, съдът и приел, че възложителят е доказал изпълнението на задължението си в тази насока, т.е. не е налице нарушение на законовите изисквания. Това се установява от показанията на св. А., които не са опровергани чрез ангажирани други доказателства, а и естеството на самата работа с мазни и хлъзгави листи ламарина не предполага да е възможно тя да се извършва без ръкавици.

Направил е извод, че е осъществен фактическият състав на чл. 49 ЗЗД, като е доказано проявено виновно бездействие от страна на възложителя по отношение на вменените му задължения по осигуряване безопасността на работещите в цеха на предприятието и конкретно на ищеца чрез провеждане на инструктаж и е налице причинно-следствената връзка между това противоправно бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

По отношение размера на присъденото обезщетение от 500 лв., съдът е счел за неоснователни оплакванията във въззивната жалба на ищеца. Посочил е, че травмата, която той е претърпял, не е сериозна и вещото лице сочи, че животът му в нито един момент не е бил застрашен. Ирелевантно е, че в близост до получената прорезна рана се намират кръвоносни съдове, засягането на които би било смъртоносно, защото обезщетение е дължимо за реално претърпени вреди, а не за хипотетично възможни такива. Във връзка с травмата му е проведено хирургическо лечение, но само защото е било необходимо да се направи ревизия в дълбочина, а не защото раната е изисквала оперативно лечение и след като не са установени наранявания в дълбочина, същата е зашита и е поставена стерилна превръзка. На ищеца не е провеждано болнично лечение, изписан е същия ден, а две седмици по-късно са му свалени конците. Няма доказателства той да е търпял болки, страдания и ограничения продължителен период от време, различен от обичайния при подобни травматични увреждания, който според вещото лице е около три седмици. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че той се е върнал на работа две седмици след злополуката. Съдът не е кредитирал показанията на съжителката му и на св. С. за продължителността и интензитета на търпените болки, защото тези показания са в противоречие с признанията на ищеца в първоначалната искова молба, с която е инициирано производството пред Адм. съд - Габрово и в допълнението към исковата му молба от 24.07.2019 г. – л. 45 от гр. д. № 841/2019 г. по описа на РС - Габрово. В допълнението ищецът твърди, че силните болки са били около два месеца. В първоначалната искова молба той признава, че на 16.03.2016 г. /седмица след инцидента/ д-р П. му е поставил диагноза дископатия на кръста и засегната лява тазобедрена става и му е изписал „Профенид“. Тези признания, обсъдени с показанията на св. К. за закупуваното и носено от нея в ЗО лекарство, за оплаквания на ищеца, че не може да се движи и изпитва силни болки, пречещи му да спи, което се сочи и от св. С., очевидно са относими именно към този здравословен проблем на ищеца. Прорезната рана в областта на шията не би могла да има отношение към възможността на ищеца да се движи, не налага той да лежи и да бъде обслужван в килията му, за което свидетелства св. С..