Определение № 256 от 02.02.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2004/2021
- Вид
- Определение № 256
- Подписан
- 02.02.2022
- В сила
- 02.02.2022
- Състав
- Иванка Ангелова, Златина Рубиева, Красимир Машев
Цитирани разпоредби
- чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 92 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 256 гр. София, 01.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Иванка Ангелова
Членове:
Красимир Машев
Златина Рубиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно частно гражданско дело № 20211000502004 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Й.Н. В., чрез процесуалния му представител, срещу определение № 266429 от 07.04.2021г., постановено по гр. д. № 6158/2019г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II – В въззивен състав, с което, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е спряно производството по гр.д. № 6158/2019г. на СГС, ГО, II-В въззивен състав до приключване на първата фаза на делбеното производство по гр. д. № 12642/2018г. на СРС, 119 състав с влязъл в сила съдебен акт.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и се прави искане да бъде отменено, като делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, констатира, че частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното определение първостепенният съд е приел, че спорът относно собствеността върху поземления имот, в който се намират процесните гараж и две селскостопански сгради, който спор ще бъде решен със сила на пресъдено нещо в първата фаза на делбата, е преюдициален за спора по въззивно гражданско дело № 6158/2019г., който се свежда до това дали ищецът е едноличен собственик на гаража и двете селскостопански сгради по приращение (чл. 92 ЗС) и съответно - дължи ли ответникът обезщетение за ползването на 1/2 идеална част от имотите на заявеното с исковата молба основание по чл. 59 ЗЗД.
Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното определение е неправилно, като съображенията за това се изразяват в следното:
Въззивно гражданско дело № 6158/2019г. е образувано по жалба на ищеца Й. Н.
В. срещу решение № 561708 от 13.12.2018г. по гр.д. № 61/2018г. по описа на СРС, 159 състав в частите, с които са отхвърлени предявените от въззивника срещу К. Н. М. искове, квалифицирани от районния съд с решението като такива по чл. 31, ал. 2 ЗС до 1 размер от 2 040 лв. - обезщетение за ползване за периода от 02.01.2013г. до 28.12.2017г. на 1/2 ид. ч. от недвижим имот - ГАРАЖ с площ от 59 кв. м. с идентификатор *** по ККР на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-61/27.09.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в поземлен имот с идентификатор *** с площ 646 кв. м.; до размер от 1 260 лв. - обезщетение за ползване за периода от 02.01.2013г. до 28.12.2017г. на 1/2 ид.ч. от недвижим имот СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с площ от 37 кв.м. с идентификатор ***, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** с площ 646 кв. м. и до размер от 1 260 лв. - обезщетение за ползване за периода от 02.01.2013г. до
28.12.2017г. на
1/2 ид.ч. от недвижим имот
СЕЛСКОСТОПАНСКА
СГРАДА с площ от 24 кв.м. с идентификатор
***, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** с площ 646 кв. м.
В исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. №61/2018г. по описа на СРС, 159 състав, ищецът Й.Н. В. изрично е посочил, че с влязло в сила въззивно решение №128 от 09.01.2017г., постановено по гр.д. № 6133/2015г. по описа на СГС, ГО, II – А въззивен състав е признато за установено спрямо К. Н. М., че Й.Н. В. е собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот - ГАРАЖ с площ от 59 кв. м, с идентификатор ***, находящ се в поземлен имот с идентификатор *** с площ 646 кв. м; на 1/2 идеална част от недвижим имот СЕЛСКОСТОПАНСКА
СГРАДА с площ от 37 кв.м. с идентификатор
***, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** с площ 646 кв. м. и на 1/2 идеална част от недвижим имот СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с площ от 24 кв.м. с идентификатор ***, находяща се в поземлен имот с идентификатор *** с площ 646 кв. м. Отправил е искане до съда ответникът – К. Н. М. да бъде осъден да му заплати обезщетение за това, че неоснователно е бил лишен от тяхното ползване по време на гражданските производства, които са се водили между тях. Предявил е претенция за обезщетение за ползване на 1/2 идеална част от посочените недвижими имоти – гараж и две сгради.
От така изложените данни, въззивният съд приема, че по гр.д. № 61/2018г.
/решението по което е предмет на въззивен контрол по в.гр.д. № 6158/2019г./ ищецът претендира обезщетение за ползване на 1/2 идеална част, но само по отношение на гаража и двете селскостопански сгради. Той няма претенция за заплащане на обезщетение за ползване на поземления имот /с идентификатор ***/ под тези сгради. Предмет на гр.д. №12642/2018г. по описа на СРС, 119 състав е делба на поземлен имот с идентификатор *** с площ 646 кв. м. Няма спор, че върху този поземлен имот са построени гаража и двете селскостопански сгради. Неправилно СГС, ГО, II-В въззивен състав е приел, че спорът пред него има за предмет – дали ищецът е едноличен собственик на гаража и двете селскостопански сгради по приращение и съответно дължи ли ответникът обезщетение за ползването на 1/2 идеална част от тези недвижими имоти. Никъде в исковата молба Й.Н. В. не е твърдял, че е едноличен собственик на тези недвижими имоти. Напротив твърдял е, че с влязло в сила въззивно решение №128 от 09.01.2017г., постановено по гр.д. № 6133/2015г. по описа на СГС, ГО, II – А въззивен състав е признат за собственик на 1/2 идеална част от тези сгради и търси обезщетение от ответника за ползването на 1/2 идеална част от тези сгради.
Следователно предмет на гр.д. №12642/2018г. по описа на СРС, 119 състав е делба на поземления имот с идентификатор *** с площ 646 кв. м., докато 2 предмет на в.гр.д. №6158/2019г. е осъждане на ответника да заплати обезщетение за ползване на 1/2 идеална част от сградите върху този имот.
Основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство /Тълкувателно решение №8/07.05.2014г. по тълк. д. № 8/13, ОСГТК на ВКС/. Спирането на това основание позволява съдът, разглеждащ обусловеното дело, да съобрази решението по обуславящото дело, което има значение за правилното му решаване.
В настоящия казус между предмета на гр. д. №12642/2018г. по описа на СРС, 119 състав и предмета на в.гр.д. № 6158/2019г. по описа на СГС, ГО, II – В въззивен състав съществува връзка, но без отношение на преюдициалност. Правните последици на решението по гр. д. №12642/2018г. нямат отношение към основателността на предявените искове, по които производството е спряно. Дори и да бъде установено, че Й.Н. В. е едноличен собственик на поземления имот, то това обстоятелство няма да рефлектира върху правилното решаване на спора по в.гр.д. №6158/2019г., който има за предмет обезщетение за ползване на 1/2 идеална част от сградите.
С оглед изложеното, изводът на СГС за наличие на предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е неправилен. Обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №266429 от 07.04.2021г., постановено по гр. д. № 6158/2019г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II – В въззивен състав, с което, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е спряно производството по гр.д. № 6158/2019г. на СГС, ГО, II-В въззивен състав до приключване на първата фаза на делбеното производство по гр.д. № 12642/2018г. на СРС, 119 състав с влязъл в сила съдебен акт и вместо него постановява:
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, II – В въззивен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3