Решение № 433 от 13.08.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Благоевград, 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20241200500503 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК.

Образувано е по жалба от И. В. Е., ЕГН **********, от гр. Якоруда, в качеството и на представител на ЕТ „НИКИВАС-И. Е.“, ЕИК 101162955, със седалище и адрес на управление: гр. Якоруда, ул. „адрес“ № 125, чрез адв. А. А. М., с която се иска отмяната на отказ на ПЧСИ Е.Т., при ЧСИ Г.Ц., да прекрати на осн. чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, образуваното изпълнително дело № 989/2013г., срещу ЕТ „НИКИВАС-И. Е.“, ЕИК 101162955, представлявано от И. В. Е..

Поддържа се с жалбата, че в производството по изпълнително дело № 989/2013г. по описа на ЧСИ Г.Ц. са налице основанията на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК за прекратяването му поради перемпция, като се поддържа че на няколко пъти в периодите: от 26.06.2013г.- 27.06.2015г.; от 22.05.2015г. до 23.05.2017г.; от 17.05.2017г. до 18.05.209г. и от 11.04.2019г. до 12.04.2021г., не са били поискани от взискателя и не са били извършвани от ЧСИ изпълнителни действия, с които да е прекъснато течението на давността по смисъла на чл 116 б.“в“ от ЗЗД. В тази посока жалбоподателят се позовава на приетото с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, че всяко действие на взискателя, с което е поискано по изпълнителното дело предприемането на определен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително дело от съдебния изпълнител, изграждащо съответния изпълнителен способ, се прекъсва срока на давността и започва да тече нов давностен срок. Излагат се 1 доводи че в посочените периоди в жалбата, не е било правено искане от взискателя за предприемане на нов изпълнителен способ срещу длъжника и не са били извършвани от ЧСИ Г.Ц. същински изпълнителни действия които да са прекъсвали давността, поради което производството по изпълнително дело № 989/2013г. по описа на ЧСИ Г.Ц., следва да бъде прекратено на осн. чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК поради перемпция.

Поддържа се с жалбата по чл. 435 ал. 2 от ГПК, депозирана пред съда от длъжника, че изпълнителните действия- налагане на възбрана върху УПИ и сграда в УПИ, собственост на длъжника, с Постановление на ЧСИ от 16.07.2013г и 13.09.2013г. са незаконосъобразни, тъй като поканата за доброволно изпълнение, ведно със Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, са връчени на длъжника на 24.09.2013г., като така не му е била дадена възможност да възрази срещу издадената заповед за изпълнение и да плати в срока за доброволно изпълнение. Поради това същите са негодни да прекъснат давността и след тяхното извършване да започне да тече нова давност.

Поддържа се становище с жалбата по чл. 435 ал. 2 от ГПК, че подадената молба на 22.05.2015г. по изпълнително дело № 989/2013г., от взискателя- „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с която се съобщава на ЧСИ Г.Ц., че между кредитора и длъжника е сключено извънсъдебно споразумение за доброволно погасяване на дълга, с искане да не се предприемат действия по изпълнителното дело, не представлява валидно изпълнително дело по смисъла на т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, с което да се прекъсне давността, тъй като не е представено писмено споразумение между кредитор и длъжник, от което да е видно че длъжниците- ЕТ „НИКИВАС-И. Е.“, ЕИК 101162955 и И. В.

Е., ЕГН **********, изрично признават вземането на взискателя, което да е основание за прекъсване на давността по смисъла на чл. 116 б.“а“ от ЗЗД.

Поради изложеното, поддържа се от жалбоподателят чрез неговия пълномощник- адв. М., че перемпцията по изпълнително дело № 989/2013г. по описа на ЧСИ Г.Ц. е настъпила за пръв път към дата 27.06.2015г.

С жалбата по чл. 436 от ГПК, наведени са доводи, че ако съдът приеме че едно или всички извършени изпълнителни действия до 22.05.2015г. са валидно извършени и могат да прекъснат давността, то „перемпция“ по делото е настъпила към дата 23.05.2017г. За защита на така изразената позиция, поддържа се че извършеното действие на 17.05.2017г., когато е депозирана молба с вх. № 6439 от същата дата от взискателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с искане за извършване на нови изпълнителни способи спрямо длъжниците, не е прекъснала давността, тъй като молбата е била оставена без движение от ЧСИ Г.Ц. за внасяне на дължимата държавна такса. Взискателят е изправил нередовностите на молбата като е заплатил дължимата държавна такса на 17.04.2019г., като в последствие на 18.04.2019г. в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е издадена фактура от ЧСИ на стояност 201.40лв. с начислен ДДС.

Поддържа се с жалбата въз основа на която е образувано настоящото дело, че изправянето нередовностите на молбата от 22.05.2015г. е следвало да се извърши в едноседмичен срок и най- късно до 22.05.2017г., но нередовностите са отстранени едва на 18.04.2019г., поради 2 което подаването на молбата от 22.05.2015г. не съставлява валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността, поради което „перемпция“ по делото е настъпила към 23.05.2017г.

Навеждат се доводи с жалбата от И. В. Е., ЕГН **********, чрез пълномощника и по делото, че ако се приеме по делото че последното валидно извършено изпълнително дело е подаването на молба с вх. № 6439/17.05.2017г. от взискателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, и същата е прекъснала давността, то следващата „перемпция“ по делото следва да е настъпила на 18.05.2019г., тъй като до тази дата не е било поискано от взискателя извършването на изпълнителни действия срещу длъжниците по изпълнително дело № 989/2013г. по описа на ЧСИ Г.Ц..

При условията на алтелнативност и в случай, че нито един от доводите изложени с жалбата до тук не бъдат приети от съда, то поддържа се че след последното действие на взискателяплащането на дължимата такса на 18.04.2019г., не е било извършвано никакво изпълнително действие от ЧСИ в продължение на повече от 2 години, поради което „перемпция“ по изпълнително дело № 989/2013г. следва да е настъпило на 19.04.2021г., тъй като до тогава взискателят не е поискал от ЧСИ да предприеме каквито и да е изпълнителни действия спрямо длъжниците.

При изложените съображения с жалбата по чл. 436 от ГПК, иска се от жалбоподателят И. В.

Е., ЕГН **********, чрез пълномощника и адв. М., съдът да отмени обжалвания отказ на ПЧСИ Е.Т., при ЧСИ Г.Ц., да прекрати на осн. чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, образуваното изпълнително дело № 989/2013г., срещу ЕТ „НИКИВАС-И. Е.“, ЕИК 101162955, представлявано от И. В. Е..

Срещу жалбата по чл. 435 ал. 2 от ГПК, в срока по чл. 436 ал. 2 от ГПК, е постъпило писмено възражение от взискателя по изпълнително дело № 989/2013г. по описа на ЧСИ Г.Ц.- „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 206858118, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, № 4-6, ет. 1, представлявано от ИД Р.З.С., чрез пълномощника- адв. К. К..

Излагат се съображения, че подадената жалба от длъжника е частично допустима, поради следните съображения:

Поддържа се с писменото възражение че не е в правомощията нито на ЧСИ Г.Ц., нито на съда разглеждащ жалбата по чл. 436 от ГПК, да извършва преценка дали вземането на кредитора е погасено по давност поради изтекъл давностен срок. Поради изложеното частично недопустима е жалбата от И. В. Е., в частта и в която се твърди че вземането на кредитора е погасено по давност на осн. чл. 116 от ЗЗД.

С възражението по чл. 436 ал.2 от ГПК, оспорва се жалбата на И. В. Е., срещу отказа на ЧСИ Г.Ц. да прекрати на осн. чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, производството по изпълнително дело № 989/2013г., като изцяло неоснователна.

Поддържа се с писменото възражение от пълномощникът на взискателя „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 206858118, че не са налице основанията за приложението на чл.

3

433 ал.1 т. 8 от ГПК, тъй като по изпълнително дело № 989/2013г. са били извършвани от ЧСИ Г.Ц. множество изпълнителни действия, които са прекъсвали преклузивния срок и не е изтекъл предвидения в закона 2 годишен срок, за да бъде изпълнителното производство прекратено поради перемция.

Поддържа се с писменото възражения от пълномощникът на взискателя- адв. К. К., че съгласно т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г., по т. д. 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността по чл.

116 б. „в“ от ЗЗД се прекъсва не само със самото извършване на същинското изпълнително действия от страна на съдебния изпълнител, но достатъчно за прекъсването на давността по чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК е предприемането на действия във връзка с извършването на съответното изпълнително действие, стига същото да от вида не тези същински действия на съдебния изпълнител, които са годни да прекъснат давността, след което да започне да тече нов срок по чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК. Сочи се че нова погасителна давност започва да тече от датата, от която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Това е така тъй като с перемция, законодателят санкционира бездействието и дезинтересирането на взискателя от започнатата принудително изпълнение срещу длъжника. и след неговото извършване започва да тече нов погасителен срок.

С писменото възражение от взискателя чрез неговия пълномощник, развити са съображения, че Съгласно Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020г, IV г.о., ГК, перемпция не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ, в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, защото през това време може да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ (може да не се постигне желаната висока цена, може да се присъединят кредитори и др.) Според цитираното решение, перемпцията е без правно значение за давността. Сочи се че съгласно цитираното решение на ВКС, общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Касае се обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва- обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.

Също съобразно приетото с Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ- той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у кредитора изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново- отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.

Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително 4 дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника.

Съобразно приетото с Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020г, IV г.о., ГК дори при изтекли две години от поискване на последното действия, съдебният изпълнител е длъжен да приложи новия поискан способ от кредитора, като от този момент започва да тече нов срок по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, независимо дали производството е продължило под същия деловоден номер или е даден нов номер по описа на съдебния изпълнител.

При изложените съображения и цитираната съдебна практика, сочи се с писменото възражение от „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 206858118, чрез пълномощника по настоящото дело, че с молба от 23.03.2023г. тогавашният взискател „С.Г.Груп” ЕАД/праводател на Ди Си Ей Мениджмънт АД / е посочил конкретни способи за изпълнение - налагане на запори на банкови сметки и възбрана на имот.