Решение № 1525 от 29.06.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1525

Перник, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - I състав, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИВАЙЛО ИВАНОВ

При секретар АННА МАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАЙЛО ИВАНОВ административно дело № 20257160700571 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 - чл. 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК:

Образувано е по жалба на Д. О. Д., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.***, ап.*** срещу Ревизионен акт № Р-22001424005637-091-001 от 18.06.2025 година, издаден от К. Г. М. на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и И. Й. Л. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, който е изцяло потвърден с Решение № 1234 от 10.10.2025 година, издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителен контрол“ при ЦУ на НАП- София, с който са установени задължения по Закон за данък върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/, в общ размер на 10 719,04 /десет хиляди седемстотин и деветнадесет лева и четири стотинки/, в това число главница в размер на 8 098,86 /осем хиляди деветдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки/ и лихви в размер на 2 620, 18 /две хиляди шестстотин и двадесет лева и осемнадесет стотинки/ досежно д.п. 2020, 2021 и 2022 година.

Жалбоподателят оспорва ревизионния акт като незаконосъобразен и неправилен, тъй като е издаден в противоречие с материалния и процесуалния закон. По същество излага доводи в посока на това, че органите по приходите били приели левови стойности описани в чуждестранен документ относно реализирани доходи в чужбина, вместо стойности в евро, което било недопустимо. Освен това посочва, че в хода на ревизионно производство бил представен нотариално заверен договор за дарение между О. Я. и Д. Д., в който ясно било указано, че сума от 60 000 лева е била дарена. Това допълнително било подкрепено с доказателства, а именно преведен и легализиран документ – Удостоверение за изплатени доходи за периода 2016 – 2022 година в евро, а не в лева, както е било прието от страна на органа по приходите. В това удостоверение се посочвало, че О. Я. е работил в испанско дружество от 30.06.2014 година до 28.10.2022 година като било описано също, че сумите са превеждани по банкова сметка на лицето в Л. К., Испания. Въпреки това неправилно според жалбоподателя органите по приходите са приели, че средствата, с които е закупен автомобила произтичали от укрит доход, без да бъде отчетено наличието на реално дарение. В тази посока цитира материални разпоредби – чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ и чл. 44, ал. 6 от ЗМДТ, които регламентирали, че дарението на парични средства е необлагаемо. Твърди се също, че е нарушен принципът на обективност и пълнота по чл. 3 от ДОПК. В жалбата се посочва, че МПС, за които се твърдяло, че са придобити от страна на жалбоподателя през ревизирания период са регистрирани само фиктивно на нейно име, доколкото предоставените й средства за тяхното закупуване са били изцяло и само на нейния баща. На трето място се посочва, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неприемане на възражението срещу издадения ревизионен доклад, с което било накърнено правото на защита. С тези доводи моли съда да постанови съдебен акт, с който оспорения ревизионен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски.

В проведеното на 15.06.2026 година съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адвокат Д. Д. от САК, който поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде уважена. Подробни съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на съдебни разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК.

В проведеното на 15.06.2026 година съдебно заседание ответникът по жалбата – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ при ЦУ на НАП София, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт А. К., която оспорва основателността на жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Подробни съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като обсъди процесуалните предпоставки за допустимост, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, приетите по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Основание за извършване на ревизия срещу жалбоподателя са констатации на приходният орган след осъществена от тях проверка, възложена с Резолюция за възлагане на проверка № П-22001423211176-0РП-001 от 13.11.2023 година, изменена с РИП № П-22001423211176-0РП-002 от 13.02.2024 година, изменена с РИП № П-22001423211176-0РП-003 от 08.03.2024 година, изменена с РИП № П-22001423211176-0РП-004 от 16.04.2024 година и изменена с РИП № П-22001423211176-0РП-005 от 13.05.2024 година, във връзка със собственост на моторни превозни средства от висок ценови клас и установяване произходът на средства за закупуването им през периода 01.01.2019 – 31.12.2022 година. При тази проверка било констатирано, че Д. О. Д. няма доходи, но има придобивани и продавани за проверявания период автомобили. След анализ на събраните доказателства е извършена съпоставка между получените доходи/приходи и реализираните от страна на лицето разходи, като били установени следните неща: за 2019 година било установено превишаване на разходите над приходите със сума в размер на 916,57 лева; за 2020 година е установено превишаване на разходите над приходите в размер на 14 467,79 лева; за 2021 година размерът на превишаването на разходите над приходите е 5 559,30 лева; за 2022 година е 98 470,29 лева и за 2023 година е 267,84 лева. При така осъществената проверка е установено също, че не бил ясен произходът на средствата, които са използвани за закупуване на *** с рег. № [рег. номер]. Посочили са също, че от страна на лицето няма подадени декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ. Тези констатации са обективирани в Протокол № П-2200142311176-073-001 от 20.09.2024 година /лист 48 от приложение № 1/.

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22001424005637-020-001 от 01.11.2024 година, с която на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е възложено извършване на ревизия на Д. О. Д., с [ЕГН] за определяне на задължения във връзка с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, обхващащ данъчен период от 01.01.2020 година до 31.12.2022 година. Определен е ревизиращ екип, а именно ревизията да бъде извършена от И. Й. Л. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и Т. А. П. на длъжност: главен инспектор по приходите. Посочен е и срокът за извършване на ревизията, а именно тя да приключи в срок до три месеца от връчване на ЗВР. ЗВР е връчена лично на лицето на 18.11.2024 година /лист 19/. Това означава, че първоначално определеният срок за извършване на ревизията е до 18.02.2025 година.

Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р-22001424005637-020-002 от 14.02.2025 година, издадена на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК е удължен срокът за извършване на ревизията до 18.03.2025 година. ЗИЗВР е връчена по електронен път на 22.04.2025 година /лист 21/.

Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на ревизията /ЗИЗВР/ № Р-22001424005637-020-003 от 14.03.2025 година, издадена на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК е удължен срокът за извършване на ревизията до 17.04.2025 година. ЗИЗВР е връчена на лицето по електронен път на 16.04.2025 година /лист 24/.

Заповедта за възлагане на ревизията, а така също и двете заповеди за нейното изменение са издадени от К. Г. М. на длъжност: началник на сектор при ТД на НАП – София, като същите са подписани с валиден към момента на издаването им електронен подпис, който е в съответствие с изискванията на ЗЕДЕУ, доказателства за което се съдържат на лист 57 от делото.

С Уведомление № Р-22001424005637-113-001 от 08.04.2025 година, издадено на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, ревизираното лице е уведомено, че са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно по т. 1, т. 2, т. 5, т. 7 и по тази причина основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 14 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2020 година до 31.12.2022 година ще бъде определена по особения ред, предвиден в чл. 122 – чл. 124а от ДОПК. До ревизираното лице е изпратено също така и Уведомление № Р-22001424005637-139-001 от 08.04.2025 година издадено на основание чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК. На лицето е предоставен 14-дневен срок, в рамките на който да депозира доказателства. Уведомленията са връчени на 22.04.2025 година /лист 217 от приложение № 1/.

Резултатите от ревизията за обективирани в Ревизионен доклад № Р-22001424005637-092-001 от 17.04.2025 година, издаден на основание чл. 117 от ДОПК от страна на екип от ревизори: И. Й. Л. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и Т. А. П. на длъжност: главен инспектор по приходите. Съобразно разпоредбата на чл. 120, ал. 3 от ДОПК ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт, което предполага да бъде направен анализ на същия. В хода на развилото се ревизионно производство ревизиращите, след анализ на събрания и проверен по делото доказателствен материал, са установили че:

Ревизираното лице Д. О. Д. съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ е местно лице и на основание чл. 3, т. 1 от ЗДДФЛ е данъчно задължено лице. Задълженото лице е физическо лице без дейност като ЕТ. Установено е също, че за периода от 01.01.2020 година до 31.12.2022 година задълженото лице не се осигурява по трудов договор.

В същинската част на ревизионния доклад е установено, че на ревизираното лице следва да бъдат определени данъчни задължения по Закон за данък върху доходите на физически лица в общ размер на 10 529,68 /десет хиляди петстотин двадесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки/, в това число главница в размер на 8 098,86 /осем хиляди деветдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки/ и лихви в размер на 2 430,82 /две хиляди четиристотин и тридесет лева и осемдесет и две стотинки/ досежно данъчен период 2020, 2021 и 2022 година.

Приходните органи са констатирали следните обстоятелства, въз основа на които са направили и правни изводи за необходимостта от допълнително начисляване на данъчни задължения по Закона за данък върху добавената стойност, а именно:

В мотивите на ревизионния доклад е отбелязано, че са налице обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК, като във връзка с това е направен анализ на всяко едно от обстоятелствата, които са изброени в т. 1 – т. 16 на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Въз основа на това данъчната основа е определена по правилата на тези разпоредби, а не съобразно материалния закон.

По отношение на установените данъчни задължения по Закона за данък върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ досежно данъчен период 2020 година: посочва се, че ревизираното лице не е подало данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за съответния данъчен период. В хода на ревизията, приходната администрация е установила, че на основание чл. 122, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 48, ал. 1 и ал. 8 от ЗДДФЛ следва да бъде определен дължим данък в размер на 1 035,82 лева при данъчна основа в размер на 10 358,23 лева, като на основание чл. 175 от ДПОК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ са определени лихви в размер на 487 лева или иначе казано общият размер на установените задължения за данъчен период 2020 година е в размер на 1 522,82 лева. За да достигнат до този извод ревизиращите са направили анализ на доходите и разходите на ревизираното лице, в следствие на което са установили, че направените разходи надвишават установените доходи, а именно: общият размер на установените парични средства в началото на данъчния период е 5 001,85 лева (в това число налични парични средства в брой в размер на 5 000 лева, като в този случай приходната администрация се е позовала на Наръчника за извършване на проверки и ревизии на физическо лице и на съдебната практика, тъй като било констатирано, че ревизираното лице не е декларирало начално салдо, поради което се приемало, че то разполага със средства в размер на 5 000 лева и 1,85 лева налични средства към началото на периода по банкови сметки); постъпления в размер на 3 650,00 лева (получени вследствие на продажбата на лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер] за сума в размер на 2 000 лева и получени социални помощи в размер на 1 650 лева); разходи в общ размер на 18 750,55 лева (разходи за издръжка живот в размер на 2 465,32 лева и разходи за придобиване и ремонт на превозни средства в размер на 16 285,23 лева, а именно придобиване на товарен автомобил *** на стойност от 2 500 лева и покупка на лек автомобил *** в размер на 6 900 евро, равняващо се на 13 495,23 лева); общ размер на паричните средства в края на данъчния период в размер на 259,53 лева, които са били налични по банковата сметка на ревизираното лице. При това положение при извършено аритметично пресмятане се констатира в РД, че ревизираните разходи надвишават наличните доходи на ревизираното лице с 10 358,23 лева, като именно тази сума е приета от страна на ревизиращият екип, че представлява укрит доход, който по своята същност е облагаем и въз основа на него са начислили дължимия се данък.

Разпечатката съдържа 26 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/17ed045b-9270-407c-aeb6-7c32ac96e924