Решение № 553 от 01.12.2023, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 553 гр.Плевен, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд-Плевен, осми състав, в открито съдебно заседание на шести ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: Недялко Иванов при секретаря Милена Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Иванов и. административно дело № 401 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. чл. 2в от ЗОДОВ.

Административното дело е образувано по искова молба на

Г.Т.Т. ***, ЕГН **********, с която е предявен иск с посочено правно основание чл.2в от ЗОДОВ и цена в общ размер 32 534 лв. против Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, бул. ***/, Министерство на земеделието и храните, гр.

София, бул. *** и Върховен административен съд, гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ №18.

В исковата молба се твърди, че в резултат на административен акт - Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията № 01-153-6500/824 от 28.10.2016 г. на директора на ОД на ДФЗ – Плевен по мярка 112, издаден при неправилно тълкуване и прилагане на регламенти на Европейския съюз, свързани с начина и периода на изчисляване на икономическия размер на стопанствата по мярка 112, и на постановено от третия ответник Решение № 6075/10.05.2018 г. на ВАС на РБ при съществено нарушение на правото на Европейския съюз, с което решение жалбата против този административен акт е отхвърлена, на ищеца са причинени вреди.

Посочват се норми от правото на ЕС, които са нарушени:

Чл.3 от Договора за ЕС /предишен чл.2 от ДЕС/; чл.21 от Договора за функционирането на ЕС /предишен чл.18 от ДЕО/; чл.45 от Харта на основните права на ЕС; чл. 1, 3, 7, 14 и

40, 41, 42 от Директива 2004/38/ЕО на ЕП и Съвета от 29.04.2004 год., чл. чл.

1, 2, 3, 4, 18, 19 от Директива

2004/113/ЕО на Съвета от 13.12.2004 год.; чл.

8 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20.09.2005 год.; чл. 26 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията.

Въз основа на подробно изброените нарушения на правото на ЕС от тримата ответници се претендира обезщетения за вреди, както следва :

1. Парична сума в размер на 24 446 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи и представляващи втората част от сумата по проекта, коректно изпълнен до 15.11.2016 год., т.е. датата на връчване на Уведомително писмо № 01-153-6500/824, ведно със законната лихва от 07.01.2017 год. до датата на окончателното плащане на задължението;

2. Сума в размер на 1088 лв., представляваща разноски пред Административен съд – Плевен, ведно със законната лихва от 01.03.2017 год.;

3. Сума в размер на 7 000 лв., представляваща обезщетение за последица от действия на Държавен фонд „Земеделие“, ВАС и Министерство на земеделието, нарушаващи правото на ЕС.

С Определение № 1092/31.05.2023 год. и Определение №

1271/19.06.2023 год. съдът е указал на ищеца да уточни и конкретизира исковата си претенция.

Със Заявление вх.№ 3683/13.06.2023 год. и Заявление вх. рег. № 4194/03.07.2023 год. ищецът е допълнил исковата си молба, уточнявайки, че претенцията му по отношение Министерство на земеделието се основава на противоречието на чл. 29, ал. 3 от Наредба № 9 от 03.04.2008 год. на посочените в ИМ норми на ЕС; претенцията в размер на 7000 лв. е за обезщетяване на неимуществени вреди, изразяващи се в стрес от спиране на проекта, довел до емоционален и нервен срив, чувство за безизходица и отчаяние, усещане за несправедливост, депресия и изолация, като претенцията е за обезщетение от 7000 лв. неимуществени вреди за периода 09.05.2020 год. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва.

В исковата молба се посочва, че Министерство на земеделието, Държавен фонд „Земеделие“ и Върховен административен съд нарушават чл.3 от Договора за ЕС /предишен чл.2 от ДЕС/; чл.21 от Договора за функционирането на ЕС /предишен чл.18 от ДЕО/; чл.45 от Харта на основните права на ЕС; Директива 2004/38/ЕО на ЕП и Съвета от 29.04.2004 год. Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13.12.2004 год.; Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20.09.2005 год.; Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията.

В исковата молба се посочва, че на 11.09.2012г. е подадено заявление за подпомагане по Мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери" от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. в Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие", гр. Плевен /ОД на ДФЗ - Плевен/. Заявлението е одобрено и на 06.11.2013г. е подписан Договор № 15/112/08032 с Държавен фонд "Земеделие".

На 15.11.2016г. - четвъртата година от петгодишния проект, чрез нотариус на ищеца е връчено уведомително писмо за отхвърляне на плащанията № 01-153-6500/834 от 28.10.2016г., в което директор на ОД на ДФЗ Плевен заявява, че спира проекта с мотив - „неспазване на договорни и нормативни задължения, тъй като ищецът не живее на постоянен и настоящ адрес в общината, където извършва подпомаганата дейност, или в съседна на нея община, неподдържане на стопанство от минимум 4 икономически единици и липса на увеличение с още най- малко 4.5 икономически единици към периода на проверка на бизнес плана, неосигуряване на достъп до обекти, документи и непредоставяне на поискана информация, свързана с осъществяването на подпомаганата по проекта дейност, като това писмо е обжалвано пред

Административен съд Плевен, който с решение № 210/25.05.2017г. е отменил писмото, като решението е обжалвано и Върховен административен съд с решение № 6075/10.05.2018г. е отменил решението на Адм. съд- Плевен.

В жалбата се посочва редът за подаване на документи по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ , като се твърди, че в чл.3 от Регламент (ЕО) № 1242/2008 на Комисията и приложенията към регламента се посочва, че икономическият размер на посочените стопанствата се определя в зависимост от общия стандартен производствен обем, изразен в евро, и се записва като стандартен производствен обем /СПО/. В българското законодателство в цитираната наредба е прието икономическият размер да се определя и записва в икономически единици – ИЕ, като добивите от съответните култури нямат значение.

Посочва, че с подписване на договора с ДФ „Земеделие“ е поел следните задължения, които са в съответствие с нормативната база по мярката и са свързани с конкретния случай:

1. Да има настоящ и постоянен адрес в общината, в която са имотите по проекта- общ. Левски или в съседна на нея община, през петте години на проекта.

2. Да поддържа стопанство с икономически размер от не по-малко икономически единици от тези, с които е одобрен проектът през някаква част на всяка от годините до годината, избрана за проверка на изпълнението на бизнес плана и съгласно договора и анекса към него, до четвъртата година, като през четвъртата и петата трябва да увеличи икономическия размер със 7.5 икономически единици и то съгласно бизнес плана и договора да бъде 12.74 ИЕ и този икономически размер през четвъртата година - 2016г., според Таблица 9 от бизнес плана трябва да се постигне чрез засаждане на 6.5 дка градински краставици.

В исковата молба посочва, че през 2013г.- първата година от проекта, ищецът е сключил граждански брак с българка от гр.Плевен, която от няколко години, заедно с родителите си, живеела в Белгия, като в Белгия са се родили и двете деца на ищеца. Посочва, че от 2015г. през голям период от годината е бил в Белгия, но през нито една от годините не е престанал да изпълнява задълженията по договора, нито си е променял настоящия и постоянния си адрес.

Посочва, че съгласно бизнес плана през 2013, 2014 и 2015г. е трябвало да отглежда по 2.1 дка краставици, а през 2016 г. и 2017 г. - по 6.5 дка. Сочи, че периодът на отглеждане на краставиците /корнишони/ е около 2 месеца, като съгласно нормативната база той трябва да ръководи стопанството, а не непосредствено да засажда, полива, пръска и бере краставиците, тъй като тези операции са ги вършели лица, които, в качеството на ръководител на стопанството, ищецът е осигурявал лично или чрез негов пълномощник, като в съответствие с нормативната уредба е имал пълномощник, който с нотариално заверено пълномощно е представлявал ищеца пред Държавен фонд „Земеделие”.

Посочва, че не оспорва Уведомителното писмо за отхвърляне на плащанията № 01-153-6500/824 от 28.10.2016г. и Решение № 6075/10.05.2018г. на Върховен административен съд, а предявява иск за вреди, причинени от тяхното издаване, като заявява че те са извършени в нарушение на първичното и вторично законодателство на Европейския съюз. В нарушение на първичното и вторично законодателство на Европейския съюз е и изискването, вложено в чл.29 ал. 3 от Наредба №9 на Министерство на Земеделието.

Ищецът посочва, че при извършена проверка на 10.10.2016 година икономическият размер на стопанството му е 0 икономически единици, въпреки, че от две разсаждания на корнишони през 2016г. и представена фактура за значително количество при първото разсаждане и налични при проверката и съответно документирани 6.9 дка от второто ДФ „Земеделие“ не приема нито едното и издава уведомително писмо за отказ на плащане на проекта. Твърди, че в нито един момент не е възпрепятствал проверката и такова нарушение не е извършвал.

Излагат се доводи, че са спазени и други изисквания по договора, като моли да се осъдят ответниците.

Представен е отговор на исковата молба от Министерство на земеделието и храните чрез гл. юрк. И.В., в който се посочва, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Оспорва се така предявената искова претенция за претърпени имуществени и неимуществени вреди от ищеца на основание и по размер, посочени в исковата молба, като се считат същите за неоснователни и недоказани.

Посочва, се че предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на вреди, настъпили от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, включва нарушена правна норма на правото на Европейския съюз, която да предоставя права на частноправните субекти; да бъде възможно установяването на съдържанието на тези права въз основа на разпоредбите на съответния акт; да е налице причинно- следствена връзка между неизпълнението на задължението на държавата и вредата, претърпяна от засегнатите лица, като реализирането на отговорността на държавата е обусловено от кумулативно наличие на всеки един от елементите от състава на отговорността. Посочва се, че липсата на който и да е от елементите на фактическия състав на предявения иск, обуславя неговата неоснователност. Посочва се, че ищецът обосновава претенцията си спрямо Министерство на земеделието и храните с твърдение, че същественото нарушение се състои в неприлагане на общностни норми, с приоритет пред национална норма, която и противоречи. Относно твърдението на ищеца, че претенцията му по отношение на Министерство на земеделието и храните се основава на противоречието на чл. 29. ал.3 от Наредба №9/03.04.2008г. с посочените в исковата молба норми от правото на ЕС, а именно: чл. 3 от ДЕС, чл.21 от ДФЕС, чл.45 от ХОПЕС, Директива 2004/38/ ЕО на ЕП и Съвета от 29.04.2004г., Директива 2004/113/ ЕО на Съвета от 13.12.2004г., Регламент ЕО № 1698/2005 г. на Съвета от 20.09.2005г. и Регламент ЕО №1122/2009г. на Комисията, намират, че същите са неотносими към конкретния случай.

Сочи се, че Наредба

№9/03.04.2008г. урежда условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "създаване на стопанства на млади фермери" по програмата за развитие на селските райони, а разпоредбата на чл.29, ал. 3 от Наредба № 9/03.04.2008г. гласи, че за срок 5 години след сключване на договора за отпускане на финансовата помощ по чл. 21, ал. 2 ползвателят на помощта е длъжен да има постоянен и настоящ адрес в общината или в една от общините, където извършва подпомаганата дейност, или в община, съседна на някоя от тях, като същото изискване за постоянен и настоящ адрес е посочено и в разпоредбата на чл. 9, ал.1, т. 7 от Наредбата, като условие за допустимост за финансиране на кандидатите. Посочва се, че въвеждането на изискването на разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредбата е във връзка с необходимостта държавите членки в рамките на общата селскостопанска политика да приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби, да взимат всички необходими мерки с оглед на осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Общността. Счита се, че не е налице нарушение на правна норма на ЕС, съдържанието на която да е установено, че противоречи на разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № 9/03.04.2008г., от което следва, че липсата само на един от елементите на фактическия състав на предявения иск, обуславя неговата неоснователност. Иска се от съда да отхвърли като неоснователна и недоказана исковата молба, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредбата за правна помощ.

Разпечатката съдържа 41 от 139 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/17ec072c-23eb-4a05-84d7-7dda87730093