Решение № 56 от 21.01.2021, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 56 гр.Плевен, 21.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №637 по описа за 2020г. на Административен съд Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Делото е образувано по жалба от С.Б.Н. *** срещу

Решение №Ц 2153-14-38/06.07.2020г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалба вх.№Ц1012-14-57/08.06.2020г. и е потвърдено Разпореждане №143-00-100-3/11.05.2020г. на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Плевен, като правилно и законосъобразно.

В жалбата са наведени доводи, че оспореният акт е незаконосъобразен. Твърди се, че работи като музикант на круизен кораб, плаващ под немски флаг, с австрийски собственици, която компанията е със седалище в Република Кипър. Твърди се още, че корабът преминава през териториите на всички европейски държави по поречието на река Дунав. Твърди се също, че работодателят му го осигурява здравно и социално в Република Кипър, като през март 2019 г. от кипърските социални служби е поискано определяне на приложимото законодателство от ЦУ на НАП, съгласно чл.16 от Регламент 987/2009, за да може да се издаде документи U1, който да потвърди осигуряването и да се отпусне обезщетение за безработица. Сочи се, че такъв документ е издаден от кипърската компетентна институция. Счита се, че съгласно чл.13, §5 от Регламент 883/2004, за него е приложимо българското законодателство, доколкото в България получава възнаграждението си по банков път, заплаща всички данъци и осигуровки, и харчи целия си доход - в България е обичайното му местопребиваване. Твърди се, че приложимото към него право е следвало да бъде определено при подаване на заявлението за безработица на 09.01.2017 г., а не повече от две години по-късно. Счита се, че това е съществено нарушение на процедурата, което го лишава от правото на полагащото му се обезщетение, доколкото правото му да подаде заявление в Кипър за обезщетение за безработица е преклудирано. Сочи се, че негови колеги, работещи при същия работодател, са получили обезщетение, като прилага разпореждане по отношение на един от тях. В заключение се моли за отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане за отказ за изплащане на обезщетение за безработица, алтернативно, ако се отхвърли искането, да се изпрати на компетентната институция в Кипър, за да му се изплати обезщетение за безработица.

От ответника не е представен писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адв.К. с пълномощно по делото, която поддържа депозираната жалба по наведените в нея основания. Излага допълнителни такива във връзка с приложението на Европейското законодателство и на процесния регламент, който касае именно лицата получаващи обезщетение, които упражняват дейност на територията на държавите членки. Счита за опровергано становището, което е послужило за отказ в разпореждането на НОИ, че Н. няма постоянно местоживеене по постоянен и настоящ адрес в Република България. В заключение моли за отмяна на оспорения акт и претендира разноски.

Ответникът в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Нормата на чл.118, ал.1, изречение първо от КСО регламентира, че Решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд. Решението е връчено на жалбоподателя на 08.07.2020 г. /обратна разписка на л.60/, а жалбата е подадена на 20.07.2020г., т.е. в регламентирания 14-дневен срок за обжалване, поради което и като подадена от лице, чиито права и законни интереси са накърнени, е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С.Б.Н. е подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО на 09.01.2017г. /л.8/. Към същото е приложено заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава—членка на ЕС със СЕД U002/004 /л.9/, в което сочи, че е необходимо да бъдат удостоверени периоди в Кипър: 01.05.2012 г. - 02.12.2012 г., 20.03.2013 г. – 07.01.2014 г., 20.03.2014 г. – 10.11.2014 г., 07.07.2015 г. – 06.01.2016 г. , 24.03.2016 г. - 07.01.2017 г. За всички периоди като работодател е посочен Sea Chefs River Cruises Life LTD със седалище Кипър.

С писмо от 13.01.2017г. /л.10/ ТП на НОИ Плевен е поискало съдействие от дирекция „Европейски регламенти и международни договори” в НОИ за издаване на СЕД U002/004 от компетентната институция в Кипър.

С оглед изискания формуляр производството пред ТП на НОИ Плевен е спряно /разпореждане на л.11/.

Н. е подал последваща декларация /л.л.13-14/ от

08.03.2017 г., че считано от 09.03.2017 г. декларира, че упражнява трудова дейност. С последваща декларация от 08.11.2017 г. /л.16/ сочи, че правоотношението му е прекратено, считано от 05.11.2017г. Към същата е приложено заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава—членка на ЕС със СЕД U002/004 за периода 09.03-04.11.2017 г. при същия работодател /л.17/. Приложена е и декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65 /2/ от Регламент №883/2004 /л.18/, в която се сочи, че е работил като наето лице, през периода на последната заетост: съпругата му е живяла в държавата по последната заетост, децата му са живели/учили в България, преобладаващата част от роднините му са живели в Българпия, притежава собствено жилище в България, преобладаващата част от социалните му контакти са в България, и в България е установен трайно.

С писмо от 09.11.2017 г. /л.19/ ТП на НОИ Плевен отново е поискало съдействие от дирекция „Европейски регламенти и международни договори” в НОИ за издаване на СЕД U002/004 от компетентната институция в Кипър във връзка с промяната на обстоятелствата.

Н. е подал последваща декларация /л.л.21-22/ от 24.11.2017 г., че считано от 27.11.2017 г. декларира, че упражнява трудова дейност. С последваща декларация от 09.01.2018 г. /л.24/ сочи, че правоотношението му е прекратено, считано от 08.01.2018 г.

Към същата е приложено заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава—членка на ЕС със СЕД U002/004 за периода

27.11.2017 г. - 05.01.2018 г. /л.25/.

С писмо от 10.01.2018 г. /л.26/ ТП на НОИ Плевен отново е поискало съдействие от дирекция „Европейски регламенти и международни договори” в НОИ за издаване на СЕД U002/004 от компетентната институция в Кипър във връзка с промяната на обстоятелствата.

Н. е подал последваща декларация /л.л.28-29/ от

30.03.2018 г., че считано от 03.04.2018 г. декларира, че упражнява трудова дейност. С последваща декларация от 09.01.2019 г. /л.32/ сочи, че правоотношението му е прекратено, считано от 04.01.2019 г. Към същата е приложено заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава—членка на ЕС със СЕД U002/004 за периодите 03.04.2018 г. – 09.11.2018 г. и 04.12.2018 г. – 04.01.2019 г. /л.31/.

Приложена е и декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65 /2/ от Регламент №883/2004 /л.33/, в която се сочи, че е работил като наето лице, през периода на последната заетост: съпругата му е живяла в държавата по последната заетост, децата му са живели/учили в България, преобладаващата част от роднините му са живели в Българпия, притежава собствено жилище в България, преобладаващата част от социалните му контакти са в България, и в България е установен трайно.

С писмо от 11.01.2019 г. /л.34/ ТП на НОИ Плевен отново е поискало от дирекция „Европейски регламенти и международни договори” в НОИ да изиска издаване на СЕД U002/004 от компетентната институция в Кипър във връзка с промяната на обстоятелствата.

Н. е подал последваща декларация /л.36/ от 21.03.2019 г., че считано от 23.03.2019 г. декларира, че упражнява трудова дейност. Приложено е и заявление-запитване от 21.03.2019 г. /л.37/, в което се сочи, че от януари 2017 г. е подал нееднократно документи за обезщетение за безработица, но не е пристигнал документ U1. Моли се за съдействие.

С писмо от 22.03.2019 г. /л.38/ ТП на НОИ Плевен отново е поискало от дирекция „Европейски регламенти и международни договори” в НОИ да изиска издаване на СЕД U002/004 от компетентната институция в Кипър, като е посочено, че такива искания са правени през 2017, 2018 и 2019 г., но няма получен СЕД.

С писмо от 17.05.2019 г. от дирекция „Европейски регламенти и международни договори” в НОИ е изпратено заверено копие на писмо от компетентната институция в Кипър с информация, че не могат да издадат ПД U1, защото искат определяне на приложимото законодателство от компететната българска институция – НАП съгласно чл.16 от Регламент №987/2009 /л.39/.

С писмо от 27.06.2019 г. /л.41/ ТП на НОИ Плевен е изпратило на дирекция „Европейски регламенти и международни договори” в НОИ копия на още документи от работодателя от Кипър, за препращане по компетентост на НАП.

От дирекция „Европейски регламенти и международни договори” в НОИ до ТП на НОИ Плевен е изпратено писмо от 13.03.2020 г. /л.42/, че се изпраща преносим документ ПД U1. Същият е приложен на л.л.43-44. Преводът му на български език е приобщен на л.л. 69-72. В същия са посочени периодите, в които Н. е бил осигурен, посочено е, че заетостта е прекратена поради изтичане срока на договора, а също е посочено, че лицето няма право на обезщетения за безработица от службата, издала документа, защото съгласно законодателството на държавата, не съществува право на обезщетения.

Посочените осигурителни периоди са 21.06.2012 г. – 07.12.2012 г., 25.03.2013 г.

– 05.01.2014 г., 25.03.2014 г. – 08.11.2014 г., 07.07.2015 г. - 04.01.2016 г., 27.03.2016 г. – 04.01.2017 г., 09.03.2017 г. – 05.01.2018 г., 03.04.2018 г. – 04.01.2019 г.

С писмо от 02.04.2020 г. /л.45/ ТП на НОИ Плевен е изпратило на дирекция „Европейски регламенти и международни договори” в НОИ искане за получаване на информация за приложимото законодателство от НАП.

По преписката е приобщено писмо /л.46/, с което на ТП на НОИ е изпратено становище относно приложимото законодателство /л.л.47-49/. В становището, което е от 17.07.2019г., се сочи, че по отношение на Н. не е приложимо българското законодателство, а това на Република Кипър на основание чл.13/1/б/ от Регламент №883/2004. Изложени са мотиви, че като наето лице от кипърска фирма, която осъществява дейност в две или повече държави членки е подчинено на законодателството на държавата-членка, в която се намира седалището или мястото на дейност на предприятието или работодателя, който го е наел, ако лицето не осъществява значителна част от дейността си в държавата членка по пребиваване. Направен е извод, че Н. пребивава по смисъла на Регламент №883/2004 на територията на България, ще работи на територията на държави от ЕС като заето лице от кипърски работодател и няма да упражнява дейност на територията на България. За периода на трудова ангажираност от 21.06.2012 г. до 04.01.2019 г. приложимото законодателство е това на Република Кипър.

След получаването на становището от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Плевен е издадено разпореждане /л.50/ за възобновяване на производството, като с последващо негово разпореждане №141-00-100-3 от 11.05.2020 г. /л.51/ е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица. Като основание за отказа е посочено полученото становище и специално чл.13/1/б/ от Регламент №883/2004, като за Н. не е приложимо българското осигурително законодателство.

Разпореждането е получено на 21.05.2020 г. /л.52/, като срещу същото е подадена жалба по административен ред /л.53/, в която се излагат същите твърдения, както в жалбата до съда.