Определение № 338 от 06.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 338 гр. София, 06.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500314 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. Г. Г. чрез пълномощника й И. К. Г. срещу определение № 614 от 20.12. 2024 г., постановено от ОС-Видин, по гр.д.

№ 365 по описа за 2024 г., с което е отхвърлено искането, вх.№ 3931/17.12.2024 г. за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски в производството.

В частната жалбата се излагат доводи, че обжалвания съдебен акт е неправилен, тъй като били налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК, за което от страна на молителката били представени доказателства, вкл. декларация за имуществено състояние и фактури. Така представените от молителката доказателства не били обсъдени от съда, при което същият достигнал до погрешни фактически констатации. Неправилно съдът бил приел, че от пенсията й, която била в размер на 1214,20 лв. не били правени удръжки; такива били правени в размер на 230,30 лв.Неправилни били и изводите на съда във връзка с добавката за чужда помощ. Приложение намирало 1 правилото на чл.103 от КСО. Определението не било съобразено и с Националния Рамков договор на БЛС, сключен с НЗОК. Неправилни били и изводите във връзка с изплатените на молителката суми по трите бр. изп.дела.

Следвало да се вземе предвид, че молителката била собственик на недвижимия имот, но не била въведена във владение и затова не получавала доходи от него. Вярно било, че била получила сумите по изп.дела заради което съдът бил отказал да й уважи искането, но това било някога. Сега не разполагала с тези пари. Съгласно трайната съдебна практика преценката за наличие на предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК се правела към момента на искането. Следвало да се вземе предвид и, че с определение № 1094 от 10.06.2024 г. по първоначално образуваното гр.д.№ 715 по описа на РС-Видин при цена на исковете в общ размер на 24 000 лв. молителката била освободена от заплащане на държавна такса.

Иска се да бъде отменено обжалваното определение и да бъде освободена от заплащане на държавна такса по така предявения, иск.

По допустимостта на частната жалба:

За обжалваното определение жалбоподателката е уведомена на 06.01.2025 г.

Частната жалба е подадена на 13.01.2024 г.

Следователно същата е в срока по чл.275, ал.1 ГПК.

Жалбата е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт; налице е правен интерес от обжалване.

Следователно жалбата е допустима.

По основателността на жалбата

За да откаже да освободи от заплащане на държавна такса и разноски в производството, в обжалваното определение, ОС-Видин се е позовал на това, че от представените от молителката документи се установявало, че дохода от пенсия възлиза в размер на 1214,20 лв., от която нямало удръжки, както и, че ищцата има право на собственост върху недвижими имоти. Имала обичайни постоянни разходи за домакинството за ел.енергия, телефон и такива за лекарства извън обичайните, с оглед представеното решение на ТЕЛК от 15.04.2024 г. Декларираните от молителката като постоянни размери за лекарства и санитарни материали, с оглед на това, че не били ангажирани 2 доказателства за предписани на ищцата ежемесечни медикаменти, както и каква част от тези разходи се поемат от НЗОК, не били подкрепени от доказателства. Друга част от представените фактури касаели стоки, които са обичайни, както и такива които нямат постоянен характер като чаршафи, гащи и др. От представеното от СИС при ВРС писмо се установило, че по образуваните три изп.дела с взискател ищцата, чрез пълномощника й И. К. Г. били изплатени следните суми: по изп.дело № 1124/2009 г.- 3261,93 лв., по изп.дело № 1100/2012 г.- 48 098,00 лв. и по изп.дело № 1073/2025 г.- 62 000 лв.

Тези суми не били посочени от ищцата в декларацията й за имущественото състояние. При тези си мотиви съдът е достигнал до извода, че ищцата може да заплати дължимата държавна такса. Затова и искането на ищцата за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски е отказано.

Апелативен съд – София като взе предвид процесуалните действия на първоинстанционния съд, както и тези на ищцата и доводите в частната жалба, приема следното:

Лицата, които се освобождават от внасяне на такси и разноски са изчерпателно посочени в разпоредбите на чл.83 и чл.84 ГПК.

За да се произнесе по искането за освобождаване от такси и разноски, съдът следва да съобрази:

1. доходите на лицето и на неговото семейство;

2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;

3. семейното положение;

4. здравословното състояние;

5. трудовата заетост;

6. възрастта;

7. други констатирани обстоятелства.

С разпореждане № 416 от 06.11.2024 г. по гр.д.№ 365 по описа за 2024 г.

ОС-Видин е оставил без движение подадената до него искова молба, предявена от С. Г. Г. чрез пълномощника й И. К. Г.-син, срещу Върховен касационен съд, с което се иска ответника да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди от вида на пропуснатите ползи, вследствие на непозволено увреждане на ищцата от постановяване на 3 решение № 44/21.04.2020 г. по гр.д.№ 218/2019 г. на ВКС, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 21.04.2020 г.20.04.2023 г. /чийто размер не е уточнен/. Дадени са указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, както и за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 8 000 лв. по отношение на претендираната главница и ДТ върху акцесорния иск за мораторна лихва след посочване на конкретния му размер. Указани са и неблагоприятните последици от неизпълнение на това разпореждане, а именно,че следва връщане на исковата молба.

В изпълнение на тези указания ищцата е депозирала молба на 25.11.2024 г., в която е конкретизирала, че пропуснатите й ползи се изразяват в пропуснат сигурен доход – пропусната сигурна и реална чиста печалба от непроизведена и нереализирана селскостопанска продукция от зелен лук и средноранни домати върху цялата площ от трите и земеделски имота с обща площ от 11,77 дка. Тези пропуснати ползи ищцата търпяла поради пречките, които „ГИПС“ АД, с. Кошава й създавали да упражнява пълноценно правото си на собственост върху тези три земеделски имота. Твърди, че противоправното поведение на „ГИПС“ АД, с. Кошава било установено с окончателно решение № 66/19.03.2012 г. по гр.д.№ 1139/2011 г. на ВКС, Трето ГО, което решение се ползвало със СПН и с което решение й било присъдено обезщетение за пропуснати сигурни и реални ползи за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2005 г.

За периода от 01.01.2006 г. до 07.09.2009 г. било постановено решение № 255/21.07.2015 г. по гр.д.№ 6714/2015 г. на ВКС, Четвърто ГО. Твърди, че размера на вредите бил доказан от събраните по тези дела доказателства, вкл. съдебни експертизи. Твърди, че с решение № 44/21.04.2020 г. по гр.д. № 218/2019 г. на ВКС, Четвърто ГО не била зачетена СПН на окончателно влязлото в сила решение № 601/28.03.2014 г. по в.гр.д.№ 3340/2013 г. на САС, 4-ти състав, с което решение окончателно било установено противоправното поведение на „ГИПС“ АД, с. Кошава за периода от 01.01.2006 г. до 07.09.2009 г., което според ищцата представлявало нарушение на правото на ЕС и СЕС.

Затова държавата й дължала обезщетение на основание пар.4, ал.1 ЗОДОВ вр. с чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ вр. с чл.4, пар.3 ДЕС, в който смисъл била и съдебната практика на ВКС по такива дела. Относно размера на дължимите лихви върху сумата за плащане в размер на 137 493,28 лв. е поискано 4 изслушване на съдебно-икономическа експертиза., но общия размер на претенцията е запазен в размер на 200 000 лв. като същевременно е посочено, че лихвата възлиза на стойност 42 506,72 лв. Посочено е, че по отношение на таксите и разноските намирало приложение правилото на чл.9а ЗОДОВ.

Следвало да се вземе предвид, че с определение № 1094 от 10.06.2024 г. по първоначално образуваното гр.д.№ 715 по описа на РС-Видин ищцата била освободена от внасяне на държавни такси и разноски като това важало с оглед съдебната практика до приключване на съдебното производство във всички инстанции, в този смисъл било прието в определение № 481 от 11.11.2019 г. по ч.т.д. 2062/2019 г. на ТК, Първо ТО.

С нарочно разпореждане № 453 от 02.12.2024 г. съдът е констатирал, че от страна на ищцата не са изпълнени указанията по отстраняване нередовностите на исковата молба в цялост – не била посочена банкова сметка, както и не била внесена дължимата държавна такса. Доводът, че не се дължи държавна такса от ищцата, тъй като същата била освободена по първоначалното образуваното производство /преди изпращането му по подсъдност на ОС-Видин/ са приети за неоснователни. Цитираната съдебна практика на ВКС била в друг смисъл. Първоинстанционният съд не бил събрал доказателства за наличие на предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК; не била представена пълна декларация за имущественото състояние. Позовал се е на т.12 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите за разноските. Дадена е възможност на ищцата да поиска освобождаване от ДТ и/или разноски като установи доходите си и това на неговото семейство, имущественото състояние, семейното положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст. Посочено е, че тази преценка се извършва въз основа на декларация, подадена от молителя, на посочени и представени от него доказателства. Указано е на молителката да представи тези доказателства, както и да посочи какви суми е получила в качеството на взискател, по банкова сметка на процесуалния й представител И. Г. по образувани от същия, в качеството му на пълномощник на ищцата, изп.дела. Изискана е и служебно такава информация от СИС при РС Видин, ЧСИ С. Н. и ЧСИ В.Т..

Постъпила е изисканата служебно справка от съдебните изпълнители, видно от която по образуваните изп.дела ищцата в качеството й на взискател е получила следните суми: по изп.дело № 1124/2009 г.- 3261,93 лв., по изп.дело 5

№ 1100/2012 г.- 48 098,00 лв. и по изп.дело № 1073/2015 г. /която е вярната година/ - 62 000 лв. Всички суми са изплатени чрез пълномощника й И. К. Г..

С молба от 17.12.2024 г. от ищцата е поискано освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски поради липсата на достатъчно парични средства, както и влошеното здравословно състояние – 100 % инвалидност – пожизнена с чужда помощ.

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски в производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Право на такова освобождаване имат лицата, които нямат имущество и доходи. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от сезирания съд въз основа на представените доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за плащане на държавна такса по делото.

В тежест на молителя е да представи доказателства за твърдените от него факти.

В конкретния случай от страна на молителката/ищец е представена декларация за имуществено състояние, в която е деклариран месечен доход от пенсия в размер на 1214,20 л., от който размер й се удържала сумата в размер на 230,30 лв. за чуждата помощ, не са декларирани спестявания по банкови сметки, нямала налични парични средства, не притежавала ценни книга, нито вземания по изп.дела; нямала трудови доходи, тъй като била на 82 г., вдовица, не получавала издръжка; живеела в наследствен имот, за който нямала документи за собственост, както и не получавала доходи от него; притежавала земеделска земя: имот № 400, в кв.49 и кв.50 по ЗРП от 1988 г. на с.Сланотрън, съобразно решение № 176/24.10.2013 г. по гр.д.№ 550/2012 г. на ВКС, Второ ГО, но не била въведена във владение по изп.дело № 1027/2020 г. на СИС и затова нямала доходи от имота, както и не притежавала други земеделски земи; непритежавала МПС и движими вещи на значителна стойност.