Решение № 7824 от 22.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7824 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100503551 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 22135 от 05.12.2024 г., постановено по гр. д. № 50980/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 168-и състав, е признато за установено по исковете, предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че Д. С. Б. дължи на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 1380,16 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес гр. София, ул. Пчела 3а – кафе с абонатен номер 427607 за периода от м.05.2020 г. до м.09.2021 г. ведно със законна лихва от 26.04.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 309,44 лв. за периода от 01.07.2020г. до 20.04.2023 г., сумата от 5,37 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2020 г. до м.08.2020 г. ведно със законна лихва от 26.04.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1,58 лв. за периода от 31.07.2020 г. до 20.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 21927/2023г. по описа на СРС 168 състав.

Със същото решение Д. С. Б. е осъдена да заплати на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 933,93 лв., сторени разноски в исковото и в заповедното производство и 100 лева юрисконсултско възнаграждение в двете производства.

С постановеното решение „Топлофикация София” ЕАД е осъдено да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 77, ал.1 ГПК разноски в исковото производство в размер на 171,53 лева държавна такса в исковото производство изчислена на база всеки иск от която е извадена сумата на държавната такса внесена в заповедното производство.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответницата, в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че установеното от съда количество и стойност топлинна енергия не кореспондира с приетите по делото заключения на СТЕ и ССчЕ. Сочи, че съгласно документите на „Техем Сървисис“ ЕООД 1 сумата за доплащане на база изравнителни сметки е 536,88 лева, като съгласно заключението на СТЕ стойността на потребената топлинна енергия е 1573,74 лева. Поддържа, че няма изрични доказателства, от които да се установява, че ответницата е била ползвател на отопляемия обект, тъй като липсва приемо-предавателен протокол, който да удостоверява предаването на обекта и ползването му от ответницата. Посочва, че Д. Б. не е страна по договора за предоставяне на топлинна енергия за обект за стопански нужди, както и че не е установена автентичността на договора, доколкото не е установено, че същият е подписан от ответника, а в договора няма описани данни и основание за упълномощаване. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове.

С определение № 3870 от 23.01.2025 г., постановено по гр. д. № 50980/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 168-и състав, е допълнено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК постановеното решение в частта за разноските, като ответницата е осъдена да заплати на ищцовото дружество на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 171.53 лева, представляваща дължимата държавна такса в производството. Определението не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от ответницата, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд.

Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79 ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ страни по формалния писмен договор за доставка на топлинна енергия са топлопреносното предприятие /ищецът/ от една страна и небитовият клиент от друга страна. Легалната дефиниция, дадена в пар. 33а от ДР на ЗЕ определя понятието "небитов клиент" като клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл.

136, ал. 1 от ЗЕ, при присъединяване на клиент на топлинна енергия за небитови нужди, присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях и абонатната станция се изграждат от и за сметка на клиента и са негова собственост. Според чл. 22, т. 3 от Наредбата за топлоснабдяването, топлопреносното предприятие включва в редовна експлоатация присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях след изпълнение на техническите условия за присъединяване и при наличие на договор по чл. 149 и 150 от ЗЕ.

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Общите условия на ответника купувач-страна по договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди е собственик, титуляр на вещно право на ползване или наемател на имот, в който се ползва топлинна енергия за стопански нужди, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба когато купувачът страна по договора за продажба на топлинна енергия за стопански нужди е наемател на топлоснабдения имот, собственикът 2 или титулярът на вещно право на ползване представя предварително изрично съгласие пред продавача, друго лице да бъде купувач на топлинна енергия за определен срок.

От приетия по делото нотариален акт № 58, том I, рег. № 1067, нот. дело 56/2010 г. на нотариус Й.Л., с рег. № 263, се установява, че И.Х.И. е собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „Красно село“, ул. ****. От приетия по делото договор за наем на недвижим имот от 01.10.2016 г. се установява, че между И.Х.И. и Д. С. Б. е сключен договор за наем на следния недвижим имот, а именно търговски обект – кафе, находящ се в гр. София, Столична община, район „Красно село“, ул. ****.

По делото е представен договор № 31541/427607 от 27.10.2016 г., сключен между Д.

С. Б. и „Топлофикация София“ ЕАД за продажба на топлинна енергия с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, Красно село, ул. „Пчела“ 3-5 за срок от 5 години, считано от датата на сключване на процесния договор. По делото е прието и заявление с вх. № Г22395 от 27.10.2016 г., подадено от Д. С. Б., чрез пълномошник Л.С.Г., адресирано до ищцовото дружество, за сключване на договор съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, Красно село, ул. „Пчела“ 3-5. Представено е и пълномощно, с което ответницата упълномощава Л.С.Г. да я представлява пред АГКК, ДАГ, Топлофикация София, ВиК-София, енергодружества, държавни, общински служби и т.н. Приета е и нотариално заверена декларация от И.Х.И., в качеството му на собственик на топлоснадбявания имот, с която дава съгласието си ответницата да бъде купувач на топлинна енергия за срок от 5 години.

Въз основа на обсъдените дотук доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено облигационното правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди между страните по делото. Неоснователно се явява оплакването на особения представител на въззивницата, че последната не е страна по договора, доколкото не е установена неговата автентичност. Видно от събраните по делото доказателства, ответницата е упълномощила Л.Г. да я представлява пред ответното дружество, като с процесното заявление, за чиято автентичност не са изложени оплаквания във въззивната жалба, тя е заявила от името на представляваното лице сключването на договор за доставка на топлинна енергия. На следващо място, следва да бъде посочено, че оспорването по чл.

193 ГПК касателно представения договор е неоснователно, защото видно от изложените твърдения, същият е подписан от пълномощника на ответницата, поради което не са основание за откриване на производството по реда на чл. 193 ГПК.

При липсата на установено облигационно правоотношение по покупко-продажба на топлинна енергия за стопански нужди, сключен между ответницата в качеството й на наемател и ищцовото дружество, то ирелевантно е наличието на приемо-предавателен протокол и ползването на имота от ответницата, доколкото в тази хипотеза от значение е кой субект е сключил договор с ищеца за присъединения обект, а не кое лице фактически се е намирало в топлоснабдения имот през процесния период.

Въз основа на изложеното съдът намира, че през процесния период страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия за стопански нужди. За установяване на количеството на доставената до процесния имот топлинна енергия по делото е прието заключение на съдебнотехническа експертиза, което настоящият съдебен състав намира за обективно и компетентно дадено. Вещото лице посочва, че за периода 2020/2021 година не е осигурен достъп до имота на двете дати за отчет 23.05.2021 г. и 20.06.2021 г., поради което за същия период е изчислена топлинна енергия на база отопляем обем, като експертът е уточнил, че няма писмен документ за възпрепятстване на отчета на топломера. Според констатациите на експерта в процесния имот е монтиран един брой водомер за топла вода, като за отчетния период 20/21 г. не е осигурен достъп до имота на двете дати за отчет- 23.05.2021 г. и 20.06.2021 г. за същите периода има служебно изчислена топлинна енергия за БГВ на база един брой потребител на топла вода, при служебно определен разход 140л на денонощие за един потребител вещото лице е акцентирало, че не може да потвърди изчислената сума за периода 05-09.2021 г. в размер на 185,66 лева. Вещото лице е изчислило, че общо изчислената сума за процесния период възлиза на 1573,77 лева, като е дало и заключение, че стойността на доставеното количество топлинна енергия за отопление на база реални отчети и без служебно изчисление на топлинна енергия за БГВ за период 05-09.2021 г., за който период не е представен 3 документ за неосигурен достъп, възализа на 1001,20 лева. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за липса на основания за служебно начисляване на топлинна енергия поради неосигурен достъп, тъй като от приетия на л. 123 от делото на СРС протокол, който не е оспорен от ответницата, е видно, че за процесния топлоснабден имот и за процесния периода не е осигурен до имота. Ето защо, съдът намира, че стойността на потребената топлинна енергия възлиза на 1573,77 лева. Доколкото от съдебносчетоводната експертиза се установява, че за процесния период не са извършвани плащания по партидата на процесния имот, то искът се явява основателен за размера от 1573,77 лева, за която сума и предявеният иск е основателен.