Определение № 70 от 29.01.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 70 гр. Велико Търново, 29.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500024 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278, ал.1 ГПК вр. чл.274, ал.1 т.1 ГПК.

Производството е по подадена от К. Г. Т. въззивна частна жалба против Определение № 1216/ 13.08.2025 г. по гр.д. № 797/ 2025 г. по описа на ВТОС, с което съдът е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения от него иск. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен по съображения, че съдията-докладчик по делото има качеството на зам. адм. ръководител на ВТОС с функции да разпределя постъпилите граждански дела, при което е налице основателно съмнение в безпристрастността му и за него са били налице предпоставките на чл.22, ал.1, т.6 ГПК за отстраняване от разглеждане на спора. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на ОС – Шумен за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му.

Останалите доводи, изложени в жалбата на Т. са неотносими към обжалвания акт, а са свързани с предявения от него иск по чл.49 ЗЗД.

Съдът констатира следното: Т. е сезирал съда с иск против М. А. М. за присъждане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди в периода 01.12. – 31.12.2023 г. от противоправно поведение на последния – бездействие като кредитополучател по договор за кредит от 12.06.2015 г., сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД и обезпечен с поръчителството на Т., да представи пред заповедния съд по ч.гр.д. № 552/ 2021 г. на ВТРС, в срока за подаване на възражение по чл.414 ГПК, изявление за разваляне на договора, каквото той бил направил пред кредитодателя през 2016 г. Изложил е, че вследствие на това бездействие Банката – 1 кредитор е насочила принудително изпълнения спрямо имуществото му. В молба от 02.03.2025 г. – л.185 – 186 от гр.д. № 1298/ 2024 г. по описа на РС – Нови пазар по указания на съда Т. подробно е посочил именно това поведение на ответника като правопораждащо вземането му за обезвреда. Уточнил е, че същото изявление е представено от М. едва в производството по предявения от Банката иск по чл.422 ГПК, висящо понастоящем. В депозирано становище от 11.06.2025 г. – л.34 от гр.д. № 250/ 2025 г. по описа на РС – Елена ответникът М. е заявил, че предявеният иск е процесуално недопустим, тъй като между страните са налице няколко влезли в сила съдебни решения, с които същият спор е разрешен при отхвърляне на исковата претенция на Т.. Към становището са приложени: Решение № 1314/ 11.10.2024 г. по гр.д. № 553/ 2024 г. на ВТРС, влязло в сила на 21.11.2024 г.; Решение № 857/ 02.12.2024 г. по гр.д. № 1237/ 2024 г. на РС – Горна Оряховица, влязло в сила на 28.12.2024 г.; Решение № 475/ 05.07.2024 г. по гр.д. № 630/ 2024 г. на РС – Горна Оряховица, влязло в сила на 16.01.2025 г. след потвърждаването му с Решение № 26/ 16.01.2025 г. по в.гр.д. № 741/ 2024 г. на ВТОС; Решение № 460/ 24.04.2025 г. по гр.д.

№ 627/ 2025 г. на РС – Горна Оряховица, влязло в сила на 27.05.2025 г. Видно от съдържанието на тези решения, всички те имат за предмет иск на Т. против М. с правно основание чл.45 ЗЗД, основан на твърдения за извършен един и същ деликт, изразяващ се в бездействие на М. като кредитополучател по договор за кредит от 12.06.2015 г., сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД и обезпечен с поръчителството на Т., да представи пред заповедния съд по ч.гр.д. № 552/ 2021 г. на ВТРС, в срока за подаване на възражение, изявление за разваляне на договора, каквото той бил направил пред кредитодателя през 2016 г. Единствената разлика между исковите претенции по отделните дела е заявеният период на търпене на вредите – те са разделени на едномесечни периоди и обхващат времето от 01.01.2022 г. до 31.10.2022 г. и м.07.2023 г., като видно от постановеното по гр.д. № 581/ 2025 г. протоколно определение за прекратяване на делото, Т. е завел и други дела със същия предмет, касаещи други времеви периоди на търпене на вреди. При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че искът на Т. е недопустим поради забраната за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила съдебно решение и е постановил обжалвания пред ВТАС акт.

Съдът в настоящия му състав изцяло споделя правния извод на ВТОС за процесуална недопустимост на предявения от Т. иск. Разпоредбата на чл.299, ал.1 ГПК въвежда забрана за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила съдебно решение, поради правоустановяващото и регулиращо действие на силата на пресъдено нещо. Съдебната практика е константна, че източник на силата на пресъдено нещо е правораздавателната воля на съда, изразена в диспозитива на решението, и тя се формира по отношение на спорното субективно материално право, индивидуализирано в исковата молба чрез основанието на иска – правопораждащите претенцията на ищеца 2 факти и обстоятелства, и петитума на иска – търсената защита. Непререшаемостта на спора се отнася до фактите, които са релевантни за съществуването, принадлежността, изискуемостта или размера на съдебно признатото или отречено право или вземане /в този смисъл са Решение № 52/ 19.02.2025 г. по к. т. д. № 1674/2023 г. ІІ т.о. на ВКС, Определение № 3055/ 30.10.2025 г. по к. т. д. № 1346/2025 г. на ВКС, Решение № 73/ 17.06.2024 г. по т. д. № 377/2023 г. на I т. о. на ВКС, Решение № 44/ 02.04.2024 г. по т. д. № 2463/2022 г. на I т. о. на ВКС, Решение № 314/ 15.01.2018 г. по гр. д. № 4301/2014 г. на IV г. о. на ВКС/. По иска с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД силата на пресъдено нещо се формира върху елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане – фактите за наличието на виновно, противоправно поведение на ответника – действие или бездействие, за настъпилите вреди и пряката причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат, като при уважаване на иска е прието, че фактическият състав, очертан в хипотезата на правната норма, се е осъществил, а при отхвърляне – се отрича да са се осъществили всички или част от елементите на същия. В конкретния казус ищецът Т. е предявил срещу ответника М. множество искове /включително настоящия/ с правно основание чл.45 ЗЗД, всички основани на твърдения за причинени, подлежащи на репариране вреди, настъпили в причинна-връзка с един и същ правопораждащ факт – бездействие на М. като кредитополучател по договор за кредит от 12.06.2015 г., сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД и обезпечен с поръчителството на Т., да представи пред заповедния съд по ч.гр.д. № 552/ 2021 г. на ВТРС, в срока за подаване на възражение по чл.414 ГПК, изявление за разваляне на договора. По всички предхождащи настоящия иск искове, за които съдът разполага със сведение, са постановени влезли в сила съдебни решения, с които е отречено Т. да има вземане от М. за обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на конкретно очертания деликт. Между страните е установено, че не е налице твърдяното вредоносно за ищеца противоправно поведение на ответника, при което за тези факти е формирана сила на пресъдено нещо и правоотношението вече не може да бъде предмет на материалноправен спор. След формирането на силата на пресъдено нещо никоя от страните не може да иска повторна преценка на фактите относно наличието на притезание. При съдебно установеното допустимостта на иска не е обусловена от различния времеви период, за който се претендират вредите. По изложените съображения, с оглед процесуалната недопустимост на предявения иск, на основание чл.299, ал.2 ГПК производството по делото следва да бъде прекратено.

Предвид съвпадането на правните изводи на настоящия съд с тези на първоинстанционния съд обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1216/ 13.08.2025 г. по гр.д. № 797/ 2025 г. по описа на ВТОС.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок, считано от връчване на препис от него на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4