Решение № 4044 от 17.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4044 гр. Пловдив, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330115133 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от „Скружи“ ЕООД, с ЕИК 204440344, със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново, ул.

„Ален Мак“ № 6 А, вх. Б, ет. 4, ап. 14, срещу „Рок Спед“ ЕООД, с ЕИК 205171651, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Славееви гори” № 45, ет. 1, ап. 1, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 3 120 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.10.2023 г., до окончателното й погасяване.

Твърди се, че между “Скружи” ЕООД и ответното “РОК СПЕД” ЕООД са налице търговски договорни взаимоотношения под формата на договор за автомобилен превоз на товари № ***, при договорена цена - 2600лв. без ДДС, платима от възложителя - ответник по банков път в срок от 30 дни след представянето на оригинални документи. Сочи се, че стоките, предмет на превоза на товари, били коректно и своевременно транспортирани, доставени и получени от дружеството - получател, което е удостоверено с подписите и печатите и на трите дружества /изпращач, превозвач и получател/. На това основание се излага, че ищецът е издал ответника фактура - оригинал № *************** за извършената транспортна услуга на обща стойност 3 120лв. с ДДС /доказателство 3/.

Ищецът е на мнение, че фактурата е останала неплатена, макар да била надлежно осчетоводена от “РОК СПЕД” ЕООД, като дружеството е приспаднало данъчен кредит.

Отправя искане за присъждане на разноските по производството.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба, като съдът е приел редовно връчване на книжата на основание 1 чл. 50 от ГПК.

Преди първото по делото открито съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът е намерил искането за основателно и е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна:

Предявени е иск с правна квалификация чл. 367 във връзка с чл. 372, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД. В доказателствена тежест на ищеца следва да бъде разпределено сключването на договор за превоз, уговорките в договора, падеж и размер на задължението и извършване на превоза. Ответникът доказва плащането на търсената сума.

На първо място, ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията, като срокът за подаване на отговор е изтекъл, но до този срок ответникът не е подал отговор. Отделно от това, е бил призован редовно и за първото открито съдебно заседание по делото, но не се е явил, без да е посочил уважителни причини и без да е направил искане за разглеждане делото в негово отсъствие. Налице е искане от страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Следователно, налице са всички изискуеми предпоставки, посочени в чл.

***, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Изпълнени са и изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, а именно – на ответника е указан текстът на чл. *** от ГПК и последиците от неподаване на отговор и неявяване в първото съдебно заседание. Съдът намира също че искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

С оглед изложеното и на основание чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК, настоящото решение не следва да се мотивира по същество, тъй като се основава на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Ето защо предявените искове следва да се приемат за основателни и да се уважат, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда.

При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има ищеца, който надлежно ги е поискал и е доказал разноските. В настоящото исково производство се доказва плащането на следното: 124,80 лв. държавна такса и 612 лв. за адвокатски хонорар, заплатен в брой и доказан с договора за правна помощ, имащ характер на разписка за получаване на парите. Ищецът е поискал присъждането на 125 лв. като държавна такса за исковото производство, но предвид определената от съда държавна такса и приложените доказателства няма основание да се присъдят 20 ст. над доказаното плащане в размер на 124,80 лв. за държавна такса за исковото производство. Не следва да се присъждат и поисканите 505 лв. като разноски в производството по обезпечаване на бъдещ иск по ЧГД № 2764/2023 г. по описа на РС – Велико Търново. Ищецът не е представил доказателства за сторването на тези разноски, поради което същите не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Рок Спед“ ЕООД, с ЕИК 205171651, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Славееви гори” № 45, ет. 1, ап. 1, на основание чл. 367 във връзка с чл. 372, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД да заплати на „Скружи“ ЕООД, с ЕИК 204440344, със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново, ул. „Ален Мак“ № 6А, вх. Б, ет. 4, ап. 14, сума в размер на 3 120 лв. с ДДС , представляваща превозно възнаграждение по Договор за автомобилен превоз на товари № ***, сключен между страните през 2023 г., относно превоз на стока с дата на товарене *********** във Велико Търново, България и дата на разтоварване 02.05.2023 г., в Гърция, за което е издадена фактура № ****************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.10.2023 г., до окончателното й погасяване.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Рок Спед“ ЕООД, с ЕИК 205171651 да заплати на „Скружи“ ЕООД, с ЕИК 204440344 сума в размер на 736,80 лв. за сторени разноски по производството.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 от ГПК пред Окръжен съд – Пловдив в едномесечен срок от връчването на решението.

Решението да се връчи на страните, като в съобщението да се цитира и текстът на чл. 240 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3