Определение № 699 от 01.10.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 699 гр. Перник, 01.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20241700500565 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Г. С. Раковски № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от В.Г.С. срещу Определение № 2986/27.08.2024 г. по гр. д. № 1570/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е отхвърлена молбата му за изменение на Решение № 644/04.07.2024 г., постановено по гр. д. № 1570/2024 г., в частта му за разноските, присъдени в полза на адвокат Д. Г. в размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, поради противоречие с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК и с разясненията, дадени в Решение от 25.01.2024 г. по дело С 438/22 на СЕС. Счита, че определеното от съда възнаграждение в размер на 400 лв. за предоставената безплатна правна помощ на ищеца не съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото, както и на извършения обем работа. Сочи, че цената на заявената претенция е ниска, че производството е приключило с решение при признание на иска, че е проведено само едно съдебно заседание, в което пълномощникът на ищеца не се е явил.

Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното определение, като постанови друго, с което да измени първоинстанционното решение, в частта за разноските и намали размера на дължимото на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение под минимално предвидения в Наредба № 1/2004 г.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът по частната жалба – А. Д. П., чрез пълномощника адв. Г., е подала писмен отговор, с който я е оспорил, като неоснователна.

1

Изложил е, че определеното адвокатско възнаграждение е справедливо и съответно на фактическата и правна сложност на делото и на извършения обем от работа. Искането към въззивния съд е да остави без уважение частната жалба.

Настоящият състав, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните до делото доказателства, намери следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване определение по чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК, от страна, която има правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред районния съд е по иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 146, ар. 1 от ЗЗП, във вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК за признаване за нищожна на клаузата на чл. 10, ал. 1 от договор за потребителски кредит № ***, сключен между А. Д. П. и „Макроадванс“ АД, поради противоречие с добрите нрави.

Цената на предявения иск е 862.65 лв. С отговора ответникът е признал същия.

Производството е протекло в едно открито съдебно производство и е приключило с решение по чл. 237 от ГПК, с което претенцията е уважена.

Процесуалното представителство на ищеца е осъществявано от адвокат Д. Г., за което е представено пълномощно и сключен договор за правна защита и съдействие от 01.12.2023 г. В последния страните са уговорили, че на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв правната помощ се предоставя на ищеца безплатно.

Процесуалният представител на ищеца е изготвил и подал искова молба, поискал е отдалечен достъп по електронното дело, подал е молба, докладвана в първото съдебно заседание, в която е изразил мотивирано становище по отговора на ответника, получавал е книжата и призовките, адресирани до доверителя му.

При така установеното, настоящият въззивен състав изцяло споделя аргументите на районния съд за неоснователност на искането за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, определено на пълномощника на ищеца за оказаната от него безплатна правна помощ.

В Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C 438/22 г. е възприето, че минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004 г. не са обвързващи за съда. При определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение, съответно при преценка основателността на възражението за неговата прекомерност по чл.

78, ал. 5 от ГПК, съдът следва да вземе предвид размера защитавания интерес, вида на спора, твърдените от страните факти и вида и характера на доказателствата, събрани за установяването им, броя на страните, броя на предявените искове, вида на съединяването им, броя на проведените открити съдебни заседание, обема на извършените процесуални действия и др. Посочените обстоятелства са определящи за фактическата и правната сложност на делото.

2

В настоящия случай се касае за спор, произтичащ от сключен между страните договор за потребителски кредит. Свързан е с клауза, предвидена в същия от икономически посилната страна – кредиторът, която противоречи на императивни правни норми, целящи защита правата на потребителите. Вида на порока – нищожност, обуславя същественото засягане на установения правен ред за регулиране на отношенията кредитор – потребител.

Съществуването и, като част от договора, без съдебна санкция за прогласяване на нищожността и, поставя потребителя в непрекъснато очакване за принудителното и изпълнение. Затова и правният спор е от съществено значение за осигуряване на необходимата яснота и предвидимост в правоотношението, възникнало между страните.

Горното, както и обемът на извършената от процесуалния представител на ищеца дейност обосновават размер на справедливо възнаграждение от 400 лв.

Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател, че този размер е прекомерен. Не са налице никакви обстоятелства, които да определят значително по-ниска фактическа и правна сложност на настоящото дело от останалите дела от този вид.

Конкретно – признанието на иска, приключването на производството в едно открито съдебно заседание и неявяването в него на процесуалния представител на ищеца, не се отразяват на фактическата и правна сложност в посока понижаването и. Естеството на спора, както и представянето на всички относими и необходимо доказателства още с исковата молба, изключват възможността горните процесуални действия да окажат значимо въздействие върху развитието, продължителността и крайния изход на производството.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, обжалваното определение за правилно, а подадената срещу него частна жалба за неоснователна.

Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2986/27.08.2024 г. по гр. д. № 1570/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е отхвърлена молбата на „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485 за изменение на Решение № 644/04.07.2024 г., постановено по гр. д. № 1570/2024 г. по описа на Районен съд - Перник, в частта му за разноските, присъдени в полза на адвокат Д. Г. в размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4