Решение № 215 от 13.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. София, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Светла Букова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова в присъствието на прокурора Люб. Ц. Р. като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600376 по описа за 2022 година

Производството е по реда на гл. ХХІ НПК.

С присъда от 03.09.2021 г. по нохд № 82/20 г. на СГС, 19 с-в подсъдимият К. В.

Я. е признат за невиновен за това на 26.10.2019 г. в с. ***, общ. ***, обл. Монтана да е предложил и дал на И. Г. В. имотна облага в размер на 50 лв. с цел да я склони да упражни избирателното си право при провеждането на избори за кметове на кметства в община *** на 27.10.2019 г. в полза на определен кандидат – на К.Я., регистриран за кандидат кмет с решение № 82-МИ/23.09.2019 г. на ОИК ***, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.167, ал.2 НК.

Срещу присъдата е депозиран протест с допълнение към него, съдържащи доводи за незаконосъобразност и искане за отмяна на съдебния акт, като подсъдимият бъде признат за виновен. Конкретно се сочи, че липсата на изменение в обвинението не е пречка за осъждането на подсъдимия, както е прието от СГС, тъй като е допустимо в обстоятелствената част на обвинителния акт да се посочи ориентировъчен час на извършване на деянието, а в диспозитива е отразена единствено инкриминираната дата, за която е предявено обвинение на лицето.

В съдебно заседание представителят на Софийска апелативна прокуратура поддържа протеста и моли за осъждането на подсъдимия, тъй като споделя 1 съображенията за очертаване на обвинението в диспозитива на обвинителния акт.

Алтернативно на това се сочи наличието но явна фактическа грешка, за отстраняването на която е необходимо връщане на делото на първата инстанция.

Защитникът на подсъдимия излага доводи за частично съгласие с мотивите за оправдаване по повдигнатото обвинение. В по-голяма степен следвало да се приеме, че извършените разпити на свидетели, включително и пред съдия разкрива порочната практика за копиране на показанията, дадени пред разследващия орган. Така в протокола за разпит на основната свидетелка И. В. е отразено, че лично е прочела и удостоверила написаното, а е видно, че тя е неграмотна, не може да чете и да борави с ползваната терминология. Отделно от това събраните доказателства установявали провокация към подсъдимия като кандидат за кмет от страна на роднинския кръг на негов конкурент. За местонахождението му към процесния ден следвало да се ценят показанията на сочените от защитата свидетели, установяващи честването на рожден ден на сина на Я., с оглед на което мотивите за оправдаването му не следва да се свеждат единствено до проблем с очертания от обвинението часови диапазон на деянието.

В собствена защита подсъдимият моли за потвърждаване на оправдателната присъда, тъй като твърденията на част от свидетелите са неверни и повлияни от роднинските отношения с негов опонент в изборния ден.

Въззивният съд, като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства и след цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, прие следното:

За постановяване на присъдата първостепенният съд е провел счетените за необходими процесуално-следствени действия при спазване изискванията на НПК, за да установи релевантните за предмета на доказване по делото обстоятелства. Същите са изведени въз основа на събраните и приетите за годни гласни и писмени доказателства – обяснения на подсъдимия Я., показанията на свидетелите И. В., А. Д., С. П. /заедно с прочетените показания от досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.1, т.1-2 и по чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1-2 НПК/, Л. Д., Е. Д., И. В., Д. Д., Н. Н. И. Л., М. М. и М. В., протокол за доброволно предаване от И. В., удостоверение № 21-КК/23.09.2019 г. на Общинска избирателна комисия за регистрация на кандидат за кмет на кметство село Портитовци, справка за съдимост на подсъдимия Я. и останалите подробно описани писмени доказателства.

Пред въззивния съд не е провеждано въззивно следствие и не са приобщавани нови доказателства, а въз основа на извършения собствен анализ на събраните такива по делото, настоящият съдебен състав като цяло се солидаризира с основната част на установената от СГС фактология, която обаче допълни и коригира по начин, счетен за съответен в най-голяма степен на обективно установеното. Същата се свежда до 2 следните правнозначими факти:

Подсъдимият К. В. Я. е роден на ******** г. в гр. Дупница, живее в с. ***, българин с българско гражданство със средно образование, не е осъждан.

Във връзка с участие в насрочените на 27.10.2019 г. избори за кметове в община ***, подсъдимият К. В. Я. бил регистриран с решение № 82-МИ/23.09.2019 г. 014 г. на Общинска избирателна комисия като кандидат за кмет на с. ***. Той бил кмет на с. *** и към процесния период, като за времето от 25.09.2019 г. до 14.10.2019 г. бил хоспитализиран в болнично заведение в гр. Монтана по повод двустранна пневмония, след което бавно се възстановявал в дома си.

Свидетелката И. В. живеела в къща в с. ***, обитавана и от семейството на сина й – Л. Д. и свид. С. П.. Подс. К.Я. се познавал с тях и посещавал дома им още преди инкриминирания период, тъй като по-рано поддържал отношения с една от дъщерите на В.. В деня преди изборите – на 26.10.2019 г. около 12.00 ч. той отишъл при В., която в този момент се грижела за внуче- инвалид и разговарял с нея, като впоследствие при тях дошла и свид. С. В.. При тръгването си Я. дал на двете по 50 лв. без да обясни нищо, поради което впоследствие двете жени решили, че вероятно парите са им оставени, за да гласуват за Я.. П. изчакала прибирането на мъжа си – свидетеля Л. Д., на когото разказала за случилото се. Породил се скандал помежду им, при което П. отишла с автомобила си до дома на Я. и му върнала парите. От своя страна свид. П. също се скарала със съпруга си за взетите пари и излязла към магазините на селото.

Там се видяла с дъщеря си – свид. Е. Д., която била бивша съпруга на друг кандидат за кмет – свид. Д. Д.. В. била видимо разстроена и съобщила за случилото се, като заявила: „Дал ми е, мамо К., 50 лв. да гласувам, ама аз няма да гласувам за него“ и показала парите – 2 бр. банкноти по 20 лв. и 1 бр. – от 10 лв. Свидетелката се обадила на сина си – свид. И. В., той- на баща си /свидетелят Д. Д./, а последният подал сигнал до свидетеля Н. Н. - началник на полицейското управление в с. ***. Впоследствие свидетелите Н. и И. Л. /последният също полицейски служител/ се срещнали с П. и В..

Те разказали за случилото се с пояснението, че парите им били оставени с думите „Вие си знаете за какво са“, като В. предала сумата от 50 лв. Още същата вечер Н. и Л. посетили дома на подсъдимия, но той категорично отрекъл не само даването на пари на двете жени по какъвто и да е повод на процесния ден, но заявил и че не е ходил в дома им, като спокойно обяснил подаването на сигнала против него с това, че го мразят. Съставен му бил протокол за полицейско предупреждение с превантивна цел.

По-рано същия ден – между 12.30-13.00 ч. до към 18.00 ч. в дома му се състояло тържество по случай рождения ден на сина му – свид. М. В., на което присъствал подсъдимият и гости, сред които свид. А. Д. и свид. М. М., като същите го посетили и за да се видят с доскоро боледувалия Я..

Така изяснената фактическа обстановка възизвния съд счете за отговаряща в най3 пълна степен на действително случилото се на инкриминираната дата. Същата като цяло е идентична с възприетата и от първата инстанция, но за разлика от нея САС прие, че коректният прочит на събраните доказателства сочи, че предназначението на дадената парична сума на всяка от двете свидетелки не е било директно съобщено от страна на подсъдимия. Действително посещението му в дома им на инкриминираната дата около обяд, както и предоставянето на паричната сума в посочения размер се установява въз основа на убедителните показания на В. и П. в тази насока, които свързват случилото се не само с гостуването на Я., което не било необичайно, но и със създалото се впоследствие напрежение по този повод с близките им. Така П. се скарала с мъжа си и отишла до дома на подсъдимия да върне парите, а В. от своя страна се разплакала пред дъщеря си и внука си за това , че е получила пари от конкурент на бившия съпруг на Е. и баща на И.. Приетият времеви диапазон на престоя на Я. в дома им не влиза в противоречие със също убедителните и счетени за достоверни показания на свидетелите М. В., А. Д. и М. М., сочещи съвместното пребиваване следобед на същия ден в дома на Я. по повод рождения ден на сина му. Цялостното съпоставяне на свидетелските показания от лицата, узнали впоследствие за случилото се и взели отношение към него също е в подкрепа на установената хронология на събитията /първо посещение в дома на В., а след това празненство в дома му/. Така свид. Л. Д. сочи, че се е прибрал се в дома си към 16.30-17.00 ч., а Я. бил идвал около два-три часа по-рано. Срещата на В. пък с дъщеря й, а впоследствие и с внука й, както и информирането на бившия й зет /Д. Д./, а след това и на полицейските служители Н. и Л., също са се развили във времеви диапазон, позволяващ предприетите от последните действия /беседа с П. и В., предаване на паричната сума и отиването в дома на Я. за проверка и изготвяне на протокол/. При всички тези последващи гостуването на Я. събития без съмнение следва да се приеме, че той се е намирал в дома на В. около 12 ч., позволило му присъствието след обяд на събирането за празника на сина му.

Подробното изясняване на тези обстоятелства, обаче първоинстанционният съд е счел за нужно с оглед направения извод за несъответността на обвинителната теза за даването на паричната сума в час, различен от действително установяващия се. Посъществен за предмета на доказване, обаче е въпросът доколко е несъмнено установено предоставянето на паричната сума с изискуемата съставомерна цел – да се мотивира свидетелката В. да даде своя вот за конкретния кандидат в местните избори. Вярното изясняване на същия е следвало да се извърши при внимателна преценка на свидетелките показания, като се отчетат в детайли и отношенията на всяко лице с подсъдимия. С най-голяма степен на обективност се отличава казаното в тази насока от свидетелката С. П., която изрично пред съда заявява, че Я. е оставил на нея и свекърва й по 50 лв. без да казва каквото и да е непосредствено преди да бъде изпратен да си ходи. В първоначалните показания на свидетелката В. пред съда също се акцентира на това, че той не е сочил конкретния повод за оставяне на парите, като се подчертава, че 4 това не било и необходимо /на л.70 гръб от съд. дело/, а прочетените й показания пред разследващия орган, както и пред съдия /на л.21 и л.31, т.1 досъд. пр-во/ не са потвърдени. Именно в този контекст е разказано случилото се впоследствие и на останалите свидетели /Л. Д., Е. Д., Д. Д., И. В./. Производните показания на Н. и Л. също касаят изявленията на двете жени веднага след случилото се за даване на парите в същия контекст на подразбирането им за какво са. Не на последно място самата им първоначална реакция за обсъждане на случилото се, а едва след това поотделно с близките им сочи, че изначално не им е било ясно съобщено от подс. Я., че им дава парите, за да гласуват за него на следващия ден. До този извод двете свидетелки стигнали сами едва след изпращането му и с оглед липсата на друго възможно обяснение на поведението на подсъдимия. Нещо повече именно с първоначалното си объркване, те обясняват невъзможността да реагират веднага с връщането на парите.

Изрично П. съобщава за коментар с мъжа си, че сигурно парите са й дадени с тази цел, че ги е върнала на Я., за да няма разправии с ревнивия си мъж, както и че и в този момент подсъдимият не е коментирал предназначението им.

Единственото различно твърдение за предоставянето на парите с изричното желание да се гласува за него се съдържа в показанията на свидетелката В., дадени при повторния й разпит от съда /на л.131 от съд. дело/, допуснат за изясняване само на времето на посещението. Макар допълнително съобщената информация да е в съответствие с прочетените показания от досъдебното производство пред разследващ орган и пред съдия /съответно на л.21 и на л.31, т.1 от досъд. пр-во/ при първоначалното й изслушване, в този втори разпит същите са очевидно надградени с твърдението, че още при получаване на сумата свидетелката е заявила на подсъдимия, че няма да гласува за него, тъй като ще направи това за Д.. В самия протокол от съдебното заседание е отразено, че така направените изявления не са предшествани от поставяни в тази насока въпроси, за разлика от първия разпит, в който именно са били и прочетени и приобщени показанията от досъдебното производство. По отношение на последните с основание съдът е отказал да ги кредитира, позовавайки се на формалното извършване на удостовереното процесуално действие – разпит пред съдия, при което само е възпроизведен протоколът за разпит пред разследващия орган, относимо и за показанията на свид. С. П.. Към изложените съображения, обаче следва да добави и друг в случая по-съществен аргумент за невъзможността да се ползват прочетените показания, свеждащ се до това, че действията са извършени от некомпетентен орган. Съобразно чл.194, ал.1, т.2 НПК действията по разследването срещу лица с имунитет, включително и разпитите на свидетели, следва да се реализират от следовател. Качеството на К.Я. като регистриран кандидат за кмет, ползващ се с имунитет на основание чл.160, ал.1 от Изборния кодекс е било известно още към момента на предприемане на първоначалните действия в рамките на започналото на 26.10.2019 г. наказателно производство, като е отразено и в 5 материалите по делото /протокол за доброволно предаване, докладна записка от 26.10.2019 г./, а е било и официално удостоверено на 27.10.2019 г. с писмо на Общинска избирателна комисия - ***/, което е налагало наблюдаващият прокурор незабавно да възложи разследването на следовател, а това не е било сторено. За разлика от възможността първоначалните неотложни действия, свързани с предприетото приобщаване на инкриминираната сума и първоначално разпитаните свидетели да се приемат като такива по смисъла на чл.194, ал.4 /преди ал.3/ НПК и да запазят действието си, последвалите разпити на свидетели /с изключение на свид. Е.