Решение № 1503 от 30.11.2024, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1503 гр. Пловдив, 30.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20245330201089 по описа за 2024 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

/НП/

№

23–

***/08.01.2024г. на Началник Сектор в ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ 03 Пловдив, с което на С. Б. И., ЕГН ********** от *****, са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.183 ал.6 вр. ал.5 т.1 от ЗДП, като на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 13 точки.

Жалбоподателят И., по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. П., моли съда да отмени НП като необосновано и незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Моли да не бъдат присъдени такива на другата страна.

Въззиваемата страна Началник Сектор в ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив в молба-становище пледира за потвърждаване на НП и отхвърляне на жалбата като неоснователна. Направено е възражение за намаляване на разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 12.12.2023г. в 21:25ч. в гр. Пловдив жалбоподателят И. управлявал л. а. „Киа К 5“ с реги. № ***, чужда собственост, като на кръстовището на бул.

„България“ и ул. „Васил Левски“, посока юг, навлязъл и преминал на забранителен червен сигнал на светофарната уредба при работеща в нормален режим на работа светофарна уредба. Във връзка с горното на същия била извършена проверка от автопатрул в състав свидетелите Т. Р. М. и М. А. М., като на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 965876/12.12.2023г. за посоченото деяние, което било подведено под нормата на чл.6 т.1 пр.2 от ЗДП. Актът бил предявен и подписан от нарушителя без възражения.

В срока по чл.44 от ЗАНН жалбоподателят направил писмени възражения, които наказващият орган счел за неоснователни и въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното НП, с което жалбоподателят И. бил санкциониран за това, че повторно не съобразява поведението си със светлинните сигнали, след като е бил санкциониран за същото деяние на 20.04.2023г. с АУАН № GA 914102 и му е издадено НП № 23-0432000654/09.05.2023г., връчено на 13.09.2023г. и влязло в сила на 28.09.2023г.

/посоченото, че постановлението, обуславящо повторността, е влязло в сила на 12.10.2023г. следва да се приеме за техническа грешка/.

Описаната фактическа обстановка се установява от приложените и събрани по делото писмени доказателства - АУАН Серия GA № 965876/12.12.2023г., възражение, картон на НП № 23-0432-000654/09.05.2023г. на Началник РУ към ОДМВР Пловдив, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., Заповед № 8121к-8883/02.09.2020г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 317з-11675/31.12.2021г. на Директора на ОДМВР Пловдив, Протокол № 1/20.12.2021г., Протокол № 2/22.12.2021г., справка за нарушител/водач, НП № 23-0432-000654/09.05.2023г. на Началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив, писмо УРИ 432-7332/15.05.2024г. на Началник Първо РУ Пловдив, както и от гласните доказателства - показанията на свидетелите Т. Р. М. и М. А. М..

Съдът кредитира показанията на св. М., тъй като същите се открояват като достоверни, последователни и подкрепени от останалите доказателства по делото. Свидетелят посочва, че водачът е минал на червен сигнал на светофара, като няма спомен за обстоятелствата, при които това се е случило.

Това нарушение било констатирано от нея и колегата й, за което на водача бил съставен АУАН от св. М., а св. М. се подписал като свидетел. Показанията на св. М. представляват пряк и първичен източник на информация относно развилите се на процесната дата събития и според съда са дадени при липса на данни за заинтересованост. От позицията си на очевидец тя е възприела 2 непосредствено действията на жалбоподателя и това, че същият е минал на червен сигнал на светофарната уредба. От своя страна свид. М. не си спомня обстоятелствата по акта, но посочва, че след като се е подписал, означава, че се съгласява с констатациите в същия. Съдът кредитира и тези показания, тъй като същите са от незаинтересован източник и не противоречат на кредитирания доказателствен материал. Що се отнася до липсата на спомен за случилото се, съдът го намира за нормално предвид характера на работата на полицейските служители и многократното ежедневно констатиране на подобни нарушения. Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, събрани по надлежния ред и инкорпорирани в доказателствения материал по делото, подкрепящи другите доказателства и служещи за установяване на действителното фактическо положение, поради което и намира за неоснователно направеното от страна на жалбоподателя възражение относно случилото се, което не само, че не се подкрепя, но и се опровергава от доказателствата по делото.

Предвид горното за съда не се поражда съмнение, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на обективната истина, като приема за безспорно и категорично доказано от обективна и субективна страна извършено от жалбоподателя И. нарушение на чл.6 т.1 от ЗДП.

Правилото на нарушената разпоредба въвежда задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали. Безспорно от приложените и събрани писмени и гласни доказателства по несъмнен начин се установява ясно изразено противоправно поведение и нарушаване на установената забрана от страна на жалбоподателя, който на процесните дата и място при управление на посочения в АУАН и НП лек автомобил е преминал на забранителен червен сигнал на светофарната уредба при работеща в нормален режим на работа светофарна уредба.

От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да съобразява своето поведение със светлинните сигнали може да доведе до настъпване на общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

В случая не се установява да е съществувала непосредствена опасност от увреждане, която с деянието си жалбоподателят И. да е целял да избегне. В тази връзка следва да се отбележи, че непосредствената опасност от увреждане е конкретно фактическо положение, което подлежи на установяване във всеки случай, като ако деецът умишлено е създал това състояние, не може да се позовава на крайна необходимост.

Предвид изложеното съдът намира, че изследваното административно нарушение се доказва по несъмнен начин, като същото е било правилно и законосъобразно квалифицирано по цитираната правна разпоредба.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени 3 обстоятелствата, при които е извършено. Актът и постановлението са издадени от компетентни органи, видно от наличната по делото оправомощителна заповед. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на свидетел-очевидец и нарушителя, който е упражнил правото си, след като се запознае с неговото съдържание, да направи своите възражения. Дадена е правилна правна квалификация за нарушенията.

Правилно според съда е приложена съответната на нарушението санкционна разпоредба на чл.183 ал.6 вр. ал.5 т.1 от ЗДП, предвиждаща, че когато нарушението по ал.5 т.1 е повторно, водачът се наказва с глоба в размер 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок един месец, като съдът не би могъл да ревизира тези наказания евентуално в насока на намаляване на размера им.

Според легалното определение на §6 т.3 3 от ДР на ЗДП повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

Видно от постъпилите по делото НП № 23-0432-000654/09.05.2023г. на Началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив и писмо УРИ 4327332/15.05.2024г. на Началник Първо РУ Пловдив, постановлението, обуславящо повторността на извършеното нарушение, е връчено лично на С.

И. на 13.09.2023г. и е влязло в сила на 28.09.2023г. Данни за това се съдържат и в наличните по административнонаказателната преписката картон на НП № 23-0432-000654/09.05.2023г. на Началник РУ към ОДМВР Пловдив и справка за нарушител/водач по отношение на жалбоподателя.

При това положение, настоящият състав на съда приема за установено, че извършеното на процесната дата /12.12.2023г./ о т жалбоподателя И. нарушение по чл.6 т.1 от ЗДП е повторно такова, тъй като е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП № № 23-0432-000654/09.05.2023г. на Началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив /влязло в сила на 28.09.2023г./, с което му е наложено наказание за същото по вид нарушение /по чл.6 т.1 от ЗДП/.

На следващо място, настоящият състав на съда намира, че дали едно деяние е повторно или не е, е относимо обстоятелство единствено при определяне размера на административното наказание. Повторността не определя осъществен ли е съставът на нарушението, което в случая е безспорно установено. В чл.42 от ЗАНН няма поставено изискване да бъде посочена санкционната разпоредба, която следва да се приложи, както и видът и размерът на наказанието. Задължителни реквизити на АУАН са единствено елементите от обективна страна - дата и място на нарушението, описанието му и обстоятелствата, при които е извършено, както и елемент от субективна страна - субект при деяния, извършени от физически лица. Изискването 4 на чл.42 т.4 от ЗАНН за описание на нарушението чрез всички елементи от фактическия състав на деянието по чл.6 т.1 от ЗДП е спазено при съставянето на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП. Съгласно чл.57 ал.1 т.7 от ЗАНН едва при издаване на Н П към елементите по чл.42 т.2-5 от ЗАНН се допълват видът и размерът на наказанието, за определянето на което е от значение дали деянието е повторно или не. Дейността по определяне на вида и размера на наказанието е в правомощията на административнонаказващия орган, който издава НП при съобразяване с разпоредбата на чл.27 ал.3 вр. ал.1 от ЗАНН за определяне на по-тежко наказание при отегчаващи обстоятелства, включително и при повторност на деянието /в този смисъл Решение № 853/26.04.2021г. по к.а.н.д. № 599/2021г. по описа на Административен съд Пловдив.

По аргумент от чл.3 ал.1 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление, т.е. преценката за отнемане на контролни точки не подлежи на съдебен контрол. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.

По отношение на разноските:

На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН страните в съдебните производства имат право на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора право на разноски има въззиваемата страна, но доколкото такива не се претендират, не следва да се присъждат.