Определение № 44 от 26.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44 гр. Пловдив, 26.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600023 по описа за 2024 година Производството е по глава XXII НПК.

С протоколно определение от 19.12.2023 г. по НОХД № 2016/2023 г., Пловдивският окръжен съд e прекратил съдебното производство по делото, тъй като е приел, че са налице нарушения на процесуалните правила по чл.

249, ал. 4, т. 1, пр. 1 от НПК, допуснати в досъдебното производство – правото на обвиняемите да научат в какво престъпление са привлечени в това качество.

Недоволно от определението, с което делото е било върнато на досъдебното производство, е останало държавното обвинение, което е подало протест с искане то да бъде отменено, а делото върнато на инстанцията за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с приложените по делото материали и с изложените в протеста доводи и след като провери атакуваното определение, прие че протестът се явява процесуално допустим, но разгледан по същество е неоснователен.

С протестираното определение на ОС-Пловдив е било прието, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 ал. 2 от НПК и на досъдебното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на обвиняемите по делото.

Настоящият съд намира, че НОХД № 2016/2023 г. по описа на ОСПловдив е било образувано след внасяне на материалите по досъд. пр. № 143/2017 г. по описа на ОСлО в ОП-Пловдив с обвинителен акт в съда.

Досъдебното производство е било водено срещу С. Д. И. за престъпление по 1 чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК, както и срещу Г. А.

П. – за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 НК.

Правилно в атакуваното определение, първият съд е приел, че обвинителният акт не съдържа в достатъчна степен данни за всички елементи на вмененото на всеки от съпроцесниците С. Д. И. и Г. А. П. престъпление, което затруднява правото им на защита.

Така както се сочи и в подадения пред настоящата инстанция протест, в заключителната част на обвинителния акт действително е било обозначено качеството, в което са действали от името на процесната фирма И. и П., както и това, че избягването на установяването и плащането на данъчни задължения е било осъществено при условията на посредствено извършителство от страна на И.. При все да не е налице непълнота на обвинението относно субекта на престъплението, така както се сочи и в подадения протест, в обвинителния акт са налице непълноти относно действията или бездействията на И., които обосновават качеството му на субект на престъпление по чл. 255 ал. 1 от НК.

Вместо да изложи тези факти и обстоятелства имащи отношение към съставомерността на деянието и деятелността на субекта на престъплението, прокурорът е застъпил само съдържание, което информира за дейността на процесния търговец ЕООД, но не и за физическото лице И. – подсъдим по делото. Задължение на прокурора е фактически да обоснове и правно да аргументира как И. е осъществил от обективна и субективна страна всеки от елементите на престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл.

26, ал. 1 от НК, което не е сторено в изготвения обвинителен акт. В цялото изложение се сочи какво е извършило, респ. не е извършило „С.Т.“ ЕООД, без съответните действия или бездействия да се свързват по някакъв начин с И. и П.. В конкретно цитираните периоди, включени в продължаваната дейност, вменена на И., се твърди, че е било избегнато установяването и плащането на данъчни задължения при отделните деяния. В обвинителния акт ясно са били очертани разнообразни начини за извършване на формите на изпълнителното деяние на данъчно престъпление – избягване на установяване и плащане на данъчни задължения, но в обстоятелствената му част не се съдържат фактически и правни изводи за действията или евентуално бездействията на подсъдимия И., чрез които се твърди, че е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения. Не са налице данни, чрез които може да се проследи причинната връзка между изпълнителното деяние и настъпилия резултат и при действието на фигурата на посредственото извършителство.

Доколкото субект на престъпление по НК на Република България може да бъде само ФЛ (а не ЮЛ), всички фактически обстоятелства имащи отношение към съставомерната деятелност на И. и П. следва да намерят отражение във фактическото обвинение.

Изготвеният обвинителен акт не съдържа и правни изводи относно елементите от обективна и субективна страна за всяко едно от деянията, осъществени от И. в условията на едно единно продължавано престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Вместо прави изводи съдържанието на изготвения обвинителен акт покрива съдържанието 2 на ССчЕ, което няма как да съдържа правни съображения и обосновка на обективната и субективна съставомерност на деятелността нито на И., нито на П..

Предвид гореизложените съображения правилно първият съд е приел, че констатираните пороци на обвинителния акт водят до неясно и непълно обвинение и отнемат възможността на обвиняемите да го разберат в неговата пълнота и последователност, което има за последица нарушаване правото им на защита и се явява съществено отстранимо процесуално нарушение.

От друга страна, така изготвения обвинителен акт не е годен да изпълни основното си предназначение – да очертае предмета на доказване в съдебната фаза. С оглед на това парвилно първият съд е приел, че следва да прекрати съдебното производство по делото и да върне същото на прокурора за отстраняване на допуснатите нарушения, посочени по-горе.

Ето защо, протестът е неоснователен, а обжалваното определение като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1993 от 19.12.2023 г. по НОХД № 2016/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е било прекратено съдебното производство на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3