Решение № 696 от 24.04.2025, Административен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 696

Добрич, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЛЮБОМИР ГЕНОВ

При секретар СТОЙКА КОЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИР ГЕНОВ административно дело № 20247100700192 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. във връзка с чл.107 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „ОЛД ТАУЪР 7“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Кранево, общ. Балчик, [улица], представлявано от управителя М. В. М., чрез адвокат С. И. с адрес за призоваване гр. София, [улица], вх.В, адвокатско дружество „Т., Т. и съдружници“, срещу Акт за установяване на задължения №[рег. номер]/28.12.2023 г., издаден от старши инспектор и ревизор по приходите към отдел „Общинска данъчна служба“ в дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик, потвърден с Решение №680Р/08.03.2024 г. на директора на дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик. С него са установени публични задължения за данъци върху недвижимите имоти и лихви върху тях в размер на 81921.28 лева, такса за битови отпадъци и лихви върху тях в размер на 238087.10 лева и такса за технически услуги в размер на 5 лева относно 83 броя недвижими имоти за данъчните периоди от 2018 г. до 2023 г. включително. В жалбата са наведени твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила от страна на административния орган. Посочва се, че на практика с решението си директорът на дирекцията е допълнил мотивите на старшия инспектор и ревизор по приходите за установяване на процесните публични задължения, което е направено незаконосъобразно. Нарушени са принципите на чл.2, чл.3 и чл.5 от ДОПК. Заявява се, че дружеството - жалбоподател не е имало качеството на задължено лице по чл.11 и чл.64 от ЗМДТ за периода от 2018 г. до ., тъй като процесните имоти са били предмет на съдебни спорове. Установяването на правото на собственост върху тях се е случило окончателно едва през . Твърди се, че неправилно са определени задълженията за данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО), като едновременно органът е приел, че имотите са с нежилищно предназначение, а от друга страна, че представляват жилища. Не е посочено по какъв начин са разбити отделните компоненти за изчисляването на ДНИ и ТБО. Жалбоподателят смята, че реално услуги за събирането на битови отпадъци не са били предоставени през процесния период, поради което такси за тях не се дължат. Оспорва се Община Балчик да е предоставила каквито и да било услуги както за сметосъбиране и сметоизвозване, така и за обезвреждане на битовите отпадъци и за поддържане на депата за битови отпадъци, а също и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Прави се възражение, че въпреки ниския размер на посочената такса за извършване на техническа услуга, такава такса не се дължи. Настоява се за отмяната на обжалвания АУЗ и за присъждането на сторените съдебно - деловодни разноски.

В отговора си ответникът сочи, че жалбата е неоснователна. Директорът на дирекцията е извършил допълването на постановения АУЗ за яснота на жалбоподателя, както и на другите органи. В него се съдържат подробни и изчерпателни съображения, позволяващи същият да се провери за законосъобразност. Принципите за законност, обективност и служебно начало са приложени и спазени от органите по приходите. Въпросът за това дали жалбоподателят е имал качествата на данъчнозадължено лице през посочения период е правен и следва да бъде разрешен от съда. Относно ТБО се заявява, че фактическото предоставяне на услугите ще се установи в рамките на съдебното производство. Ответникът смята, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния и процесуалния закон, а също и при съответствие с неговата цел. Настоява се за потвърждаването на акта и отхвърлянето на жалбата като неоснователна. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя и се настоява същото да бъде редуцирано до минималния размер. Желае присъждането на сторените разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение.

В последното съдебно заседание и писмената си защита дружеството – жалбоподател е посочило, че подадената жалба е основателна; допуснати са процесуални нарушения в административния акт, тъй като в него не са изложени никакви фактически основания, които да са приети за осъществени от длъжностните лица, и на базата на които длъжностното лице е установило задълженията; липсата на мотиви е порок, който винаги води до отмяната на оспорения административен акт; от процесния АУЗ е невъзможно да се установи конкретно какви са осъществилите се фактически обстоятелства, довели до извода на органа за приложимостта на чл.11, чл.21, чл.62 и чл.67 ал.2 от Закона за местните данъци и такси, съответно на чл.15 от НОРМДТОБ и чл.15 от НОАМТЦУТОБ; формалното позоваване на определена правна регламентация, без същата да бъде съотнесена към конкретно установени фактически обстоятелства, представлява липса на мотиви, като в този смисъл е Решение №4523/27.04.2023 г. по административно дело №1115/2023 г. по описа на ВАС; непосочването на фактическите основания и несъпоставянето им с правните такива разкрива съществен порок на индивидуалния административен акт, като фактическите и правните основания са предпоставка, обуславяща възможността както за упражняване на контрол върху същия, така и за организиране на адекватна защита спрямо него (Решение №2313/11.03.2022 г. по административно дело №8586/2021 г. по описа на ВАС); такъв порок е налице и при постановяването на решението на горната административна инстанция, доколкото според неговото съдържание е изменен оспорения акт, но в диспозитива на акта няма изменение, а напротив - задълженията за ТБО и ДНИ са потвърдени; директорът на дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик е разполагал с правомощията по чл.155 във връзка с чл.107 ал.4 от ДОПК при разглеждането на жалбата, но не и с тези по чл.97 ал.1 от АПК, на които се е позовал неговият процесуален представител в пледоарията си по съществото на спора; правомощията на административната инстанция в хода на оспорване на актовете по ДОПК са изрично уредени в чл.155 от ДОПК, като се прилага специалната уредба, а не тази по АПК и ГПК на основание на препращащия §2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК; в АУЗ няма препращане към какъвто и да било предхождащ документ, а практиката не допуска мотивирането му да бъде извършено с диспозитива на решението на административния орган, който се произнася по законосъобразността му; тези пороци са достатъчно основание за отмяната на оспорения акт; налице са нарушения и на материалния закон; „ОЛД ТАУЪР 7“ЕООД – с. Кранево, общ. Балчик не е задължено лице по смисъла на чл.11 и чл.64 от Закона за местните данъци и такси за процесния период от 2018 г. до 2023 г.; процесните недвижими имоти са били предмет на съдебни спорове относно правото на собственост, приключили окончателно едва през 2023 г.; с Решение №121/20.10.2016 г. по търговско дело №56/2015 г. по описа на ДОС е прогласена нищожността на договора за покупко – продажба на 86 броя апартаменти в полза на „КАМАРАЙ ЛТД“ – Белиз от 16.02.2015 г., както и относителната недействителност спрямо „Международната инвестиционна банка“; „КАМАРАЙ ЛТД“ – Белиз е прехвърлило недвижимите имоти на други юридически и физически лица, като споровете за ефективното им връщане в патримониума на жалбоподателя са продължили до 2022 г., което е видно от Решение №260004/02.03.2022 г. по в. гр. дело №233/2019 г. по описа на ДОС; владението върху имотите е възстановено едва през 2023 г., за което по делото са представени въводите във владение; „ОЛД ТАУЪР 7“ЕООД – с. Кранево, общ. Балчик не е имало възможност да се легитимира като собственик на процесните имоти до окончателното приключване на съдебните спорове, което е наложило и подаването на декларациите по чл.14 от Закона за местните данъци и такси пред Община Балчик едва през месец август 2023 г.; в хода на съдебното производство е приета справка от системата на Община Балчик, от която се установява, че за процесния период от 11.03.2015 г. до 02.08.2023 г. други лица са били легитимирани като собственици; на това основание тези лица са били задължени за процесните задължения в периода от 2018 г. до 2023 г. и не е ясно по какви причини Община Балчик не е насочила претенциите своевременно срещу съответните субекти, но според практиката на ВАС в тези случаи лицето, което следва да понесе отговорността за таксата за битови отпадъци и данъка върху недвижимия имот, не е жалбоподателят, а съответният субект, който към онази дата е бил легитимиран пред общината като собственик на процесните недвижими имоти с подаването на декларации по чл.14 от Закона за местните данъци и такси (в този смисъл са Решение №1335/05.02.2015 г. по административно дело №7257/2014 г. по описа на ВАС и Решение №6906/10.06.2015 г. по административно дело №8513/2014 г. по описа на ВАС); за данъчни цели правната връзка между обекта на облагане и субекта се установява въз основа на декларираното от правния субект, като данъчната администрация на общината няма правомощията да извършва проверка за валидността на придобивното основание, а е обвързана от декларираното от съответния субект с всички произтичащи от това правни последици; за приходните органи е от значение лицето да се легитимира като данъчнозадължен субект по смисъла на Закона за местните данъци и такси към момента на възникването на публичното вземане; това не представлява колизия между гражданскоправните и публичноправните норми, а разграничение на реда и условията за придобиване на качеството собственик и последиците от прогласяването на нищожността на сделката за целите на гражданското право и за целите на публичното право и по – конкретно за данъчноправни цели; за данъчни цели релевантен е фактът на декларирането на правото на собственост, което е извършено от юридическите и физическите лица, приобретатели на недвижимите имоти, намирайки отражение в Община Балчик; промените в правоотношението за данъчни цели имат значението на нововъзникнали факти, които се декларират от задължения субект и които имат действие занапред; в този смисъл е и чл.15 ал.2 от Закона за местните данъци и такси, според който приобретателят дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяна в собствеността; затова за периодите от 11.03.2015 г. до 02.08.2023 г. задължени лица са деклариралите се като собственици физически и юридически лица, от които Община Балчик е трябвало да събере съответните задължения; освен това от доказателствения материал по делото става ясно, че имотите не се намират в териториите по чл.62 от Закона за местните данъци и такси, в които общината е организирала сметоизвозване, сметопочистване и съответно поддържане на чистотата на обществените територии; от приетото основно заключение по съдебно - техническата експертиза и от свидетелските показания е установено, че [улица], където се намира имотът и където е административният му адрес, не е изградена и не се поддържа; на следващо място от допълнителното заключение става ясно, че имотът се намира извън селищните и строителните граници на село Кранево, откъдето няма съмнение, че той е останал извън териториите, на които общината е организирала предоставянето на тези услуги; съгласно представените по делото заповеди в териториите, за които е организирано предоставянето на услуги за таксата за битови отпадъци, са включени с. Кранево, [улица]и [улица]; от материалите по изисканите административно дело №344/2019 г. по описа на ДАС и административно дело №519/2021 г. по описа на ДАС става ясно, че [улица]не е изградена и достъпът до имот с идентификатор №*** се осъществява по бетонирания път през съседния частен имот; от представените и приети в съдебното заседание на 25.11.2024 г. писмени доказателства се установява, че имотите са свързани единствено чрез частен път, който е построен в съседен частен имот, за което на жалбоподателя е учредено сервитутно право на преминаване, което съответно е вписано и в имотния регистър; затова Община Балчик не е изпълнила задълженията си, не е организирала поддържането на пътната мрежа около имота, съответно не е осигурила достъп до имота и единствено търси събирането на такси, които не са дължими; от гледна точка на постоянната практика на ВАС трябва да бъде доказано по безспорен начин, че съответните услуги са предоставени в тежест на общината, за да е налице задължение за заплащане на такса за услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации, третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания на територията на общината; необходимо е общината да е определила видовете и териториалния обхват на предоставянето на услугите със заповедта по чл.63 ал.2 от Закона за местните данъци и такси и фактически да е предоставила услугите, като доказателствената тежест за това е изцяло върху държавния орган; предмет на оспорване по приложените дела са били два акта за установяване на задължения, издадени на „МАРИНА БЕЙ РЕЗИДЕНС“АД, което е собственик на поземлен имот с идентификатор №***, в който са построени процесните жилищни имоти на жалбоподателя; представеният договор №465 от 02.09.2013 г. е бил сключен за срок от 28 месеца и е действал до 02.09.2017 г., поради което от 03.09.2017 г. до 01.05.2018 г. не е имало действащ договор за предоставяне на процесните услуги; именно поради липсата на действащ договор до началото на месец май 2018 г. с Решение №7778/18.06.2020 г. по административно дело №1942/2020 г. по описа на ВАС е отменено Решение №470/19.11.2019 г. по административно дело №344/2019 г. по описа на ДАС и оспорения АУЗ в потвърдените му части, с които са установени задължения за такса битови отпадъци за услугите по чл.62 от Закона за местните данъци и такси; сключеният между Община Балчик и „ГЛОБЪЛ КЛИНЪР“ООД договор №276 е влязъл в сила в деня на подписването му на 02.05.2018 г. и е прекратил действието си на 02.05.2022 г., но не е представен изискуемият график, към който реферират всички приемо – предавателни протоколи по чл.29 от него; в протоколите по договор №276 са налице редица пороци, които са установени по приложените дела – във всички протоколи е включена единствено услугата за събиране и транспортиране на битови отпадъци и зелени отпадъци, а за останалите услуги по чл.62 от Закона за местните данъци и такси няма приемо – предавателни протоколи; затова с Решение №6114/08.06.2023 г. по административно дело №9428/2022 г. по описа на ВАС е отменено Решение №281/21.07.2022 г. по административно дело №519/2021 г. по описа на ДАС и АУЗ в обжалваната част, като същото е станало и с необжалваното Решение №470/19.11.2019 г. по административно дело №344/2019 г. по описа на ДАС; в настоящото производство изобщо липсват приемо – предавателни протоколи за месеците декември 2019 г., януари 2020 г., февруари 2020 г. и декември 2020 г., а за 8 месеца от 2019 г. формално са представени протоколи (№6, №7, №8, №9, №10, №11, №12, №14 и 3 броя №17), в които се сочи, че са за различен период от периода, за който са съставени; последният договор №259/03.06.2022 г. е сключен между Община Балчик и „УЕЙСТ СОЛЮШЪНС БЪЛГАРИЯ“ЕООД със същия предмет, като към него не е представен необходимият график; изпълнението му се доказва с приемо – предавателните протоколи по чл.29 от договора, като представените протоколи отново включват единствено услугата по събиране и транспортиране на битови отпадъци и зелени отпадъци, подобно на протоколите към предишния договор, поради което и за него важат горните съображения; събраните доказателства не са годни да установят по безспорен начин при условията на пълно и главно доказване предоставянето на процесните услуги по сметосъбиране, сметопочистване и сметоизвозване, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване; не е доказано реалното функциониране на депото, за да бъде дължима такса за услугата обезвреждане и депониране на отпадъци; сключени са договор №178/24.09.2014 г. и споразумение №295/02.04.2015 г. между Община град Добрич и консорциум РУСО с предмет експлоатация на регионално депо със срок на действие от 60 месеца, т.е. до 02.04.2020 г.; съгласно чл.2 от споразумението удостоверяването на събирането, извозването и депонирането на отпадъците става чрез приемо – предавателни протоколи, които се издават на основание на извлечение от компютърна програма към електронната везна на регионалното депо при с. Стожер, което Община град Добрич е задължена да представи на Община Балчик от 1 до 10 число всеки месец; по делото са представени приемо – предавателни протоколи от януари 2018 г. до август 2019 г., в които е посочено, че са съставени именно на основание на чл.2 ал.2 от споразумението; няма ги изискуемите извлечения от компютърната програма на депото, въпреки че именно с тях се доказва реалното му функциониране, съответно количеството депонирани отпадъци, за които се дължи възнаграждение; поради липсата на документите по чл.2 от споразумението с Решение №7778/18.06.2020 г. по административно дело №1942/2020 г. по описа на ВАС са отменени установените задължения по този компонент на таксата за битови отпадъци за 2017 г. и 2018 г.; подписан е и договор №157/26.08.2019 г. със същия предмет за периода от месец септември 2019 г. до месец декември 2023 г., като във всички представени протоколи за тези периоди е направено позоваване на отчет, който следва да се предостави от оператора на регионалното депо, но по делото той не е представен; сключени са 2 договора между Община Балчик и „ПРЕТОВАРНА СТАНЦИЯ“ООД от 02.10.2015 г. и от 19.02.2019 г. с предмет управлението на дейности по приемането на битови отпадъци от Община Шабла, Община Каварна и Община Балчик, включително дейности, описани в техническа спецификация и техническо предложение на „ПРЕТОВАРНА СТАНЦИЯ“ООД, представляващи неразделна част от двата договора; подобни технически спецификации не са представени в нито един от горните два договора, поради което е невъзможно да се установи какви са дейностите по управлението на дейността за приемането на битови отпадъци; страните по двата договора не са спазили изискванията за реалното изпълнение и това води до извод за недоказаност на предпоставките за предоставянето на услуги, за които са определени таксите за битови отпадъци; с АУЗ е начислена такса от 5 лева за технически услуги с посочено основание [рег. номер]/02.08.2023 г. в колона 3 „декларации“ от поместената страница; с решението е направено изменение, като е мотивирано, че таксата била дължима на основание на чл.43 т.7 от НОАТЦУТОБ; таксата няма как да е била начислена на това правно основание, тъй като с разпоредбата са отменени изброените в нея точки от таблицата по чл.43 от Наредбата и са направени изменения в номерацията на други; съгласно чл.40 ал.1 във връзка с чл.39 във връзка с чл.3 ал.2 от НОАТЦУТОБ ползвателите на техническата услуга заплащат таксата при предявяването на искането, ако в нормативен акт не е определено друго, например при таксата за битови отпадъци; подобно правило относно таксата за технически услуги няма, поради което тя се заплаща при подаването на данъчните декларации, за попълването на чиито приложения се поддържа да е начислена; ако таксата не е заплатена, приложенията не биха били попълнени, което води до нейната недължимост; по делото не е представена декларация №[рег. номер]/02.08.2023 г., посочена като основание в АУЗ; затова остава недоказано основанието за нейното начисляване в края на месец декември 2023 г. като такса за техническа услуга, която уж е извършена през месец август 2023 г.; с оглед на всичко изложено са налице основания за отмяна на оспорения акт, като настоява и за присъждането на разноските, за което представя списък.

Разпечатката съдържа 12 от 29 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/17e7f4a0-dacf-4789-946c-50eda7c33f79