Решение № 4552 от 05.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4552 гр. Пловдив, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330114928 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 и чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: ............. със седалище и адрес на управление: град П........ бул. „Ш... с........... представлявано от ................. е предявил против Г. М. Т., ЕГН **********, с адрес: с. Ш............ иск за признаване за установено, че ответникът му дължи сумите, които е разпоредено да му бъдат заплатени от същия със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ..........постановена по ч. гр. дело № ............ както следва: сумата от

..................., или ......... - главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от .............. за обект, находящ се в с. Ш........... по партида с абонатен № **********, обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от ................ в размер на................ или ... , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – ......... до изплащане на вземането, като претендира и разноските по заповедното производство, от които ... лева за ДТ и ... лева – юрисконсултско възнаграждение.

Тъй като дължимите суми не били заплатени, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми, като по образуваното по случая частно гр. дело № ........ се издала заповед по чл. 410 от ГПК, която била връчена 1 на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя били дадени указания за иск, като в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен иск за горните суми. Претендират се и разноските в настоящото производство. Направено е особено искане за произнасяне по реда на чл. 238 от ГПК, в зависимост от позицията на ответника в процеса.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, лично, на адреса на потребление. Ответникът е бил редовно призован на същия адрес, лично на 08.06.26г. В изпратеното до същия разпореждане по 131 ГПК, така и в определението за насрочване, които са му редовно връчени, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване на представител в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. Последиците на чл. 238 и сл. от ГПК са били редовно разяснени на страните и с определението за насрочване на делото, препис от което е редовно връчен на ответника.

В първото съдебно заседание по делото, проведено на ........ г., на което е даден ход на делото, ответникът е бил редовно призован. Същият не се е явил, не е изпратен представител на същия, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Още в исковата си молба ищецът е поискал изрично чрез пълномощника си на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение в случай, че ответникът не се яви в първото по делото заседание и не е подал отговор в срок. В съдебно заседание чрез юрк.

Н..........., чрез изрично депозирана писмена молба, се поддържа искането.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства, от извършените служебни справки и от документите по приложеното ч. гр. дело № ...........в може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за заплащане на които е издадена заповедта.

По разноските, с оглед изхода на спора, същите се следват на ищеца.

Касателно направените в заповедното производство разноски, същите са били присъдени със заповедта в претендираните размери – 25 лева (двадесет и пет лева) държавна такса, или 12, 78 евро, и 50 лева (петдесет лева) – юрисконсултско 2 възнаграждение, или 25, 56 евро.

Съгл. ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС исковото производство е продължение на заповедното и съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Същите следва да се присъдят на ищеца изцяло, тъй като ответникът е станал повод за завеждане на делото. Сумата обаче ще се присъди в евро, предвид постановяването на решението след 01.01.2026г..

С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат на сумата от 75 лева (седемдесет и пет лева), или 38, 35 евро (тридесет и осем евро и тридесет и пет евроцента) - довнесена държавна такса, както и 100 лева (сто лева) юрисконсултско възнаграждение, или 51, 13 евро (петдесет и едно евро и тринадесет евроцента).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК: .............със седалище и адрес на управление: гр. П.............., от една страна, и Г. М. Т., ЕГН **********, с адрес: с. Ш............. - от друга, че Г. М. Т., ЕГН ********** дължи на Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК: 115010670 следните суми: сумата от ........... или ......... - главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от .............. за обект, находящ се в с. Ш............. по партида с абонатен № **********, обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от ............в размер на ..........., или .......... ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 04.07.2025 г. до изплащане на вземането, които суми е разпоредено Г. М. Т., ЕГН ********** да заплати на Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК: ........... със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ..........., постановена по ч. гр. дело №...........

ОСЪЖДА Г. М. Т., ЕГН **********, с адрес: с. Ш........... да заплати на

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК:........... със седалище и адрес на управление: гр. П............ следните суми: сумата от 12, 78 евро (дванадесет евро и седемдесет и осем евроцента) – платена държавна такса в заповедното производство, ........... - юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, ................... - довнесена държавна такса в исковото производство, както и ........... - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

Решението е постановено по реда на чл. 238 и 239 от ГПК и не подлежи на обжалване.

3

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Заверен препис от решението да се изпрати на ..........

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________

4