Решение № 159 от 26.07.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Свиленград, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р. Г. Стоянова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Р. Г. Стоянова Гражданско дело №

20245620100077 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Е. П. Д., с която е предявен положителен установителен иск по чл.124 от ГПК. Ищцата твърди, че е собственик на ½ ид.част от имот, находящ се в село Сладун, обл. Хасково, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 108 (арабско сто и осми) в квартал 9 (девети) по плана на село Сладун, обл. Хасково, одобрен със Заповед № 606/ 14.10.1969г., с площ от 1488 кв.м. (хиляда четиристотин осемдесет и осем квадратни мтра), който имот е включен в УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VII (римско седми), целият с площ от 1513 кв.м. (хиляда петстотин и тринадесет квадратни метра), ВЕДНО с построената в имота жилищна сграда, със застроена площ от 72 кв.м. (седемдесет и два квадратни метра) и мазе с площ от 12 кв.м. (дванадесет квадратни метра), както и ведно с останалите подобрения и приращения в имота, при граници на УПИ: от две страни улица, УПИ VI-107 и УПИ VIII-118 и се намира във владение на имота.

Твърди, че с нот. акт № 10, том IV, рег. № 5038, дело № 521/2023г. на нотариус Величка Василева с рег. № 354 по регистъра на Нот.камара, с район на действие- Районен съд- Свиленград, вписан с вх. рег. № 4749, дв.вх.рег. № 4734 от 21.12.2023г., акт № 3, том 18, дело 2090 на СП- Свиленград, издаден по реда на чл.587, ал.2 и ал.З от ГПК, е призната за собственик на горепосочения имот.

Твърди, че с ответника К. П. Р. /брат на ищцата/ са единствени наследници на наследодателите им баща П. Р. П., починал на 15.02.1999г. и майка Х.Л. П., починала на 31.12.2018г. /двамата съпрузи/.

Приживе двамата придобили собствеността върху горепосочения имот в семейна имуществена общност, през време на брака си в резултат на упражнявано от тях давностно владение с начало 1950г., когато са установили своя самостоятелна фактическа власт върху имота - дворното място и съществуващата в него стара жилищна сграда, а през 1961г. построили, намиращата се в имота нова жилищна сграда. Твърди, че наследодателите до смъртта си живели този имот и го стопанисвали, като собственици. Владението им върху имота било явно, постоянно, непрекъснато и спокойно, продължило повече от 30 години. Твърди, че след смъртта на баща им П. Р. П., починал на 15.02.1999г. в имота останала да живее само майка им Х.Л. П.. Ищцата твърди, че поела грижите по майка им, както и всичко останало, свързано със стопанисването на имота. В имота ищцата и семейството ми отглеждали плодове и зеленчуци, грижили се за поддръжката на имота, извършвали текущи ремонти на сградата. Използвали имота за лятна вила, а през 2017г. поправили покрива на къщата, като сменихме керемидете, ремонтирахме комините. За периода 1999г. до 2021г.

1 направили значителни подобрения в имота, изразяващи се в преустройство на приземния етаж в етаж за живеене. Твърди, че с нотариален акт № 59, t.V, per. № 7641, д.№ 774/2023г. на М.Митев- Нотариус с per. № 420 по регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на действие Районен съд - Свиленград, вписан с вх. per. № 4301, дв.вх.рег.

№ 4286 от 23.11.2023г., акт № 81, т. 16, д. № 1834/ 25.02.2022г. в Служба по вписваниятаСвиленград, ответникът бил признат за едноличен собственик на гореописания имот, придобит по давностно владение. Твърди, че ответника живял в имота до 1966 г., а от 2008 г. се установил да живее и работи в Ирландия. Твърди, че ответникът никога не е владял за себе си гореописания имот, както и не е афиширал претенции за имота. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника К. П. Р., че ищцата е собственик на ½ идеална част от имота, а на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да се отмени нотариален акт № 59, t.V, per. № 7641, д.№ 774/2023г. на М.Митев- Нотариус с per. № 420 по регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на действие Районен съд - Свиленград, вписан с вх. per. № 4301, дв.вх.рег.№ 4286 от 23.11.2023г., акт № 81, т. 16, д. № 1834/ 25.02.2022г. в Служба по вписванията-Свиленград в частта представляваща горницата над ½ ид.част, с която ответникът е признат за собственик.

Претендира разноски.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, от назначения на ответника особен представител, не е постъпил отговор. В съдебно заседание изразява становище, че оспорва предявения иск, а ако евентуално съдът го уважи, да отмени констативния нотариален акт. Други съображения не се излагат.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетото по делото като писмено доказателство удостоверение за наследници № 1121/04.12.2023 г. /л.8/ е видно, че П. Р. П., починал на 15.02.1999 г., и Х.Л. П., починала на 31.12.2018 г., са оставили наследници – ищцата и К. П. Р. /ответник по делото/.

От представеният Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност и наследство № 10, том IV, рег.№ 5038, дело № 521/2023 г. на Нотариус Величка Василева – Нотариус с рег.№ 354 на НК, вписан в Служба по вписванията Свиленград, вх.рег.№ 4749, дв.вх.рег.№ 4737 от 21.12.2023 г., акт 3, том 18, дело 2090 се установява, че ищцата е призната за собственик на основание придобивна давност и наследство на ½ ид.част от процесния имот.

От събраните гласни доказателства се установява, че общите наследодатели П. Р. П. и Х.Л. П. са притежавали приживе и са живеели до смъртта си в имота в с. Сладун, обл.

Хасково. Още приживе, общите им наследодатели са построили и жилищна сграда.

Свидетелите установиха, че в имота са живеели и ищцата и нейния съпруг, а ответника не го е посещавал често. Установиха също, че ищцата се е грижила за майка си и баща си, както и е поддържала процесния имот през всички години. По делото не се събраха доказателства, сочещи ответникът да се е обявявал като единствен собственик на дворното място и постройката пред своята майка или неговата сестра.

По делото е приета като писмено доказателство декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти /л.27/, от която е видно, че Е. П. Д. е декларирала имота като са посочени тя и ответника като собственици.

2

По делото е приет и Нотариален акт № 59, том V, рег.№ 7641, дело № 774/2023 г. на Нотариус Митко Митев – рег.№ 420 на НК, вписан в Служба по вписванията Свиленград с вх. рег.№ 4301, дв.вх. рег.№ 4286 от 23.11.2023 г., акт 81, том 16, дело № 1834/25.02.2022 г., с който К. П. Р. е признат за собственик по давностно владение целия процесен имот, ведно с жилищната сграда.

При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се установи дали този съсобственик владее изключително за себе си целия имот и от кога. В случаите, в които един от съсобствениците още от момента на възникване на собствеността е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията по чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В повечето случаи, при съсобственост, възникнала от наследяване, се приема, че съсобственикът, упражняващ фактическа власт по отношение на имота, владее собствената си идеална част, а държи идеалната част на останалите съсобственици. Няма пречка обаче да настъпи промяна в намерението на съсобственика и той да започне да владее идеалната част и на другия съсобственик. Тогава обаче е необходимо, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец да превърне с едностранни действия държането им във владение. В тези случаи презумпцията по чл.69 ЗС се счита оборена и доказателствената тежест се размества.

По делото се установи, че наследодателите на ищцата и ответника са придобили собствеността на имота в резултат на упражнявано от тях давностно владение, като ½ идеална част от него ищцата е получила в наследство. Установи се, че ищцата е получила от родителите си владението на имота, което продължава да упражнява от смъртта им до настоящия момент.

От всички събрани доказателства се установява също, че към 2023 г. ответника не е имал основания за снабдяване с констативен нотариален акт, тъй като наследодателя Х. П. е починала на 31.12.2018 г., тоест 5 години преди съставяне на констативния нотариален акт.

А за придобиване по давностно владение в хипотезата на недобросъвестно владение са нужни поне 10 години упражнена фактическа власт /чл. 79 ЗС и липса на предпоставките по чл. 70 ЗС в случая/.

По делото не се установи ответникът да е упражнявал лично или чрез другиго фактическа власт по отношение на целия недвижимия имот с намерение за своене. Установи се, че той е посещавал имота периодично, като е бил със ясното съзнание, че това е наследственият имот на него и неговата сестра. Отделно от това, той е живял в друг град, към момента и извън България, като за процесния имот не е полагал грижи. Такива са полагани от наследодателите на ищцата и самата ищца, а след смъртта им, само от ищцата.

Не се установи ответникът да е противопоставил на останалите съсобственици намерението 3 да владее имота в повече от придобитата по наследство 1/2 идеална част.

Предвид така изложените съображения, съдът приема, че процесният имот е собственост на ищцата до претендирания размер от 1/2 идеални части. Ответникът е придобил по наследство 1/2 идеални части, а не и по давност целия имот. Поради това, предявеният иск следва да бъде уважен, като ищцата бъде призната за собственик на процесния имот до размера на ½ идеална част.

Като последици от уважаването на иска е отмяната на основание чл.537, ал.2 ГПК на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 59, том V, рег.№ 7641, дело № 774/2023 г. на Нотариус Митко Митев – рег.№ 420 на НК, вписан в Служба по вписванията Свиленград с вх. рег.№ 4301, дв.вх. рег.№ 4286 от 23.11.2023 г., акт 81, том 16, дело № 1834/25.02.2022 г., над притежаваната от ответника по наследство 1/2 идеална, и с който е признат за едноличен собственик на целия имот.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК в размер на 2307 лв.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. П. Р., ЕГН **********, с адрес гр. ************, че Е. П. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ************, е собственик на ½ (една втора) идеални части от следния недвижим имот:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 108 (арабско сто и осми) в квартал 9 (девети) по плана на село Сладун, обл. Хасково, одобрен със Заповед № 606/ 14.10.1969г., с площ от 1488 кв.м. (хиляда четиристотин осемдесет и осем квадратни мтра), който имот е включен в УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VII (римско седми), целият с площ от 1513 кв.м. (хиляда петстотин и тринадесет квадратни метра), ВЕДНО с построената в имота жилищна сграда, със застроена площ от 72 кв.м. (седемдесет и два квадратни метра) и мазе с площ от 12 кв.м. (дванадесет квадратни метра), както и ведно с останалите подобрения и приращения в имота, при граници на УПИ: от две страни улица, УПИ VI-107 и УПИ VIII-118.

ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 59, том V, рег.№ 7641, дело № 774/2023 г. на Нотариус Митко Митев – рег.№ 420 на НК, вписан в Служба по вписванията Свиленград с вх. рег.№ 4301, дв.вх. рег.№ 4286 от 23.11.2023 г., акт 81, том 16, дело № 1834/25.02.2022 г., в ЧАСТТА представляващата горницата над ½ (една втора) идеални части, с която К. П. Р., ЕГН **********, е признат за собственик следния недвижим имот: