Решение № 200 от 16.11.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Благоевград, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Илияна Стоилова

Величка Пандева при участието на секретаря Мария Миразчийска в присъствието на прокурора И. Аль. Ф. като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221200600335 по описа за 2022 година Въззивното производство е образувано по жалба, подадена на 09.03.2022 год. от подс. П. Д. И. срещу присъда № 8009 от 24.02.2022 год. по н.о.х.д. № 228/2019 год. по описа на РС-Петрич с искане да бъде оправдан поради малозначителност или да му се намали наложеното наказание.

Подадена на 10.03.2022 год. е и въззивна жалба от защитника му – адв.

В. Г. с искане за оправдаване поради: неправилност на оказа да се приложи чл. 9, ал.2 от НК, но и едновременно с това поради несъставомерност /основан на липсата на престъпен резултат и на нарушено право на И. в хода на проверката да откаже да бъде въобще тества за употребата на наркотични вещества/.

При пледирането си защитникът настоява за оправдаване, основано на явната незначителност на престъплението, от това, че като употребата на наркотичните вещества не е била в деня, в който е установена, И. не е бил повлиян от нея. Освен това не е сигурно дали техническото средство, с което е установена, е било годно, а от там и иззетата с него проба, е била годна, поради което и не е доказан и фактът на самата употреба.

Подсъдимият моли съда да прояви разбиране, защото не е бил дрогиран.

Прокурорът, участващ във въззивното производство преценява основния защитен аргумент като неоснователен, тъй като престъплението не е с незначителна обществена опасност, определена като такава поради 1 завишената обществена опасност на извършителя му.

Въззивните жалби не са основателни, защото :

Твърдението на защитника, че има нарушено правото на И. да откаже да бъде тестван за установяване употребата на наркотични вещества, поради това, че не е обвързано с конкретни доводи, предполагаемо може да бъде обсъждано само като нарушение в контролната дейност на полицейските органи за установяване на употребата на упойващи вещества по ред, определен с Наредба № 1 от 2017 год., но не и като нарушение на разследващата дейност по установяване на дадено деяние като престъпление по НПК, защото не само не се твърди насилствено тестване, в резултат на което е събран биологичен материал в тестовия компонент, изследван в наказателното производство, а и това изследване е извършено по изричното искане на привлечения към наказателната отговорност И.. Щом това е така, това налага първо да се приеме, че самият той е предприел действия последващи на осъществено вече нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, защото нарушението е довършено само с обективиране на отказа да се извърши проверка с техническо средство. Второ, принципно нарушенията в контролната дейност на полицейските органи, водят до елиминиране на резултатите от осъществената проверка за такава употреба и то, ако само ако самото нарушение е толкова драстично, че поставя под съмнение достоверността на изследването с техническото средство или медицинското изследване на пробите. Освен това, защитното твърдение като се свързва с нарушено право в хода на проверката, се основава и разбирането, че употребата на наркотични вещества или техните аналози по чл. 343б, ал.3 от НК е доказуема приоритетно чрез процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване. Това не е така, защото в разпоредбата не е включен обективният признак „надлежен ред“ на установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози, за разлика от ал.1 относно концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, поради което и установяването на обективната истина не можа да бъде ограничено само до инструментариума на административните разпоредби. Всички правнорелевантни за състава на това престъпление факти могат да се установяват с допустимите по НПК доказателствени средства. В случая употребата е доказана чрез писмените доказателства - съставените протоколи за извършената проверка с отразяване на постигнатия резултат въз основа на отчитането на използвания тест в процеса на контролната дейност, чрез който водачът е проверен за употребата на упойващи вещества, и въз основа на медицинско изследване на взетия биологичен материал от тестовия компонент. В случая тестването е обвързано с медицинското изследване, защото обектът на изследването е събран при тестването, поради това относим се отказа въпросът, повдигнат от защитникът за годността на еднократния тест, с който е тестван И.. Самият той е събран като веществено доказателство в наказателното производство чрез допустим процесуален способ. Надлежно е приобщен към материалите от разследването чрез фактическото му предаване на разследващия полицай. Веднага след това е последвал оглед на дрегера от него, при който вече са установени 2 конкретните индивидуализиращи данни на предмета и отчитанията му, като те са и фотографирани.

Няма никаква основателност в съмненията на защитника, че при тестването, следствие на което е установено първоначално употребата на кокаин и канбис от подсъдния, е използвано технически неизправно средство. С оглед на последвалото експертно изследване на слюнката, и поради това, че става въпрос за еднократния тест, в случая значимото е, че самият тест за вземането на пробата от слюнката е бил в срок на годност, изписан на опаковката – до м.август 2019 год., че тя е отворена от фабричния си плик и е дадена на подсъдимия, за да вземе сам проба от слюнката си /съгласно изричните твърдения св. Николов, чиято вярност не се отрича от подсъдимия/. Впоследствие на 20/21.12.2018 год. и самата тест - касетата за предварително изследване на наркотични вещества е била обект на анализиране, като след констатирано наличие на орална течност върху полевия тест, е установено и съдържание на тетрахидроканабинол и кокаин в тази биологична проба.

И тъй като документите от проверката, събрани като писмени доказателства в наказателното производство, автономната информация от теста и опаковката му, която те съдържат, както и информацията от веществените доказателствени средства за опосредено им приобщаване като веществени доказателства, е че те имат индивидуализиращо отбелязване, на базата на което еднозначно се прави извод за съответствие на предявеното на страните, веществено доказателство с това, с което в действителност е проверен подсъдимия и което е отчело положителния резултат за употребата на упойващи вещества, създават убеждение за идентичност на приложеният по делото тест с този, с който е проверен И., убедително доказана е комбинираната употреба на наркотични вещества от него. В случая доказването й е съгласно чл. 6, ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози чрез предварителното тестване с техническото средство, резултатът, на който е потвърден от последвалото го химико-токсикологично лабораторно изследване на слюнка от подсъдимия, защото той е приел показанията на техническото средство и не е дал кръв и/или урина за изследване.

Няма никаква основателност в основния довод за оправдаването, защото извършеното от И. деяние има отрицателно въздействие, което не е незначително /не се обсъжда въобще вариантът за липсата на отрицателно въздействие/, защото въздействието на комбинираната употреба на наркотични вещества от различни групи върху водача на МПС се е отразило на способността му да шофира:

Незначителността е защитена с твърдението, че подсъдимият не е бил повалян от употребата на наркотичните вещества по време, когато е управлявал лекия автомобил, тъй като самата употреба не е била непосредствено преди това. Само поради това, че в жалбата с липсата на възможно отрицателно въздействие се обосновава и обективна 3 несъставомерност /от липсата на престъпен резултат/ се налага именно тук, да се аргументира, че времето на употреба на наркотичните вещества първо не е факт, който е с правно значение за съставомерността . Възможната отдалеченост във времето на момента на употребата спрямо момента на управлението на МПС, не би могла да доведе и до липса на съзнание у дееца за общественоопасния характер на деянието му, защото то ще се обосновава на субективна преценка за това доколко и дали е повлиян. От доказаната употреба на наркотични вещества се извежда и прекият умисъл за извършването му (престъплението по чл. 343б, ал.3 от НК е от категорията на формалните, при което умисълът може да бъде само пряк), тъй като в случая подсъдимият съвсем съзнателно е управлявал лекия автомобил, въпреки забраната да извършва това след употреба на наркотични вещества. Това е достатъчно, защото, законът не е въвел критерии за въздействието на наркотичните вещества върху водача на МПС и до каква степен това се е отразило на способността му да шофира.

Времето на употребата, и въобще концентрацията на двете наркотични вещества, не е факт, който има и значение за обективните признаци от състава. Количеството на употребеното наркотично вещество и степента, в която то е повлияло на способността на водача да управлява МПС, са значими единствено за степента на обществена опасност на конкретното деяние при индивидуализиране на наказанието, поради което и те все пак имат доказателствена значимост.

В случая е установено, основано на показанията на полицейските служители, че поведението на И. преди да бъде спрян / движение по средата на пътя/, и по време на проверката е било „неадекватно“, т.е употребата е имала проявен ефект върху подсъдимия към момента на процесното управление. Такова е становището и от експертното изследване от химик и токсиколог, защото положителният резултат за двете вещества в слюнката се дължи единствено на употребата на ТНС, която е реализирана в период до 410 часа, и на кокаин, употребен до 6-12 часа преди полевото изследване. Този експертен извод опровергава верността на обяснението на И. за конкретното време на употреба / преди 3 дни инцидентно на купон/, като се вземе предвид очевидната му заинтересованост да отдалечи момента на употребата спрямо момента на управлението на МПС. Единството между експертния извод и посочените показанията води до доказаност на факта, че подсъдимият е бил повлиян от тази употреба, поради което и доводът за оправдаване е лишен от фактическата си основателност. Престъплението не е с явно незначителна обществена опасност, не само защото деянието не е такова, но и защото личната обществена опасност на извършителя е завишена от предишните две осъждания на И. за престъпления по транспорта - по чл. 343б, ал.1 от НК и по чл. 343, ал.1, б.в“ НК.

Поради изложените вече съображения за липсата на основателност в твърдението за недоказаност на факта на процесната употреба, и при оспорване на другите фактически изводи, въззивният съд приема за установени същите факти, оценени като доказани и от районния съд, поради което и не е необходимо да ги повтаря.

4

Установените факти налагат правилност на правния извод, че под. П.

И. е управлявал МПС след като е бил употребил наркотични вещества, защото непосредствено след преустановяване на управлението на лекия автомобил, при тестването с техническо средство и след това при експертното изследване на оралната течност в тест-касетата му е доказана употребата на наркотично вещество, съдържащо тетрахидроканабинол, както и присъствие на наркотични вещества от групата на стимулантите – кокаин.

Предвид безспорно доказаната обективна и субективна страна на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК и поради преценката, че престъплението не с явна незначителност на обществената си опасност, поисканото оправдаване на под. И. не е основателно.

Няма основателност и в искането за намаляване на наказанието, защото лишаването от свобода е определено при условията на чл. 55, ал.1 т.1 от НК само месец над абсолютния минимум, а място за допълнително снизхождение на неоснователно проявеното няма. Обстоятелството, че с наказването за настоящето престъпление се налага на основание чл. 68, ал.1 от НК подсъдимия И. да изтърпи отделно и отложеното наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, наложено му по н.о.х.дело № 478/2015 год. по описа на ОС-Благоевград, не може да е смекчаващо отговорността му, защото активирането е законова последица.

Разпечатката съдържа 28 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/17e71311-36b6-41ce-a5c2-3158367c8ada