Решение № 170 от 31.03.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Велико Търново, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Колев при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Димо Колев Гражданско дело № 20244100101201 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание 42 ал. 2 ЗЗД, съединен в условията на евентуалност с иск по чл. 40 ЗЗД.

Ищецът, действащ чрез своя баща и законен представител, излага твърдения, че е единствен законен наследник на майка си Д.А.М, починала на 30.04.2018г., която приживе е продала на ответницата – нейна майка и баба на ищеца 1/2 ид. част от процесния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, с предназначение – жилище, апартамент, с площ от 128, 33 кв.м., находящ се в гр. В.

Търново, ***, бл. 1, ет. 8, ап. 26А, ведно с прилежащия склад № 26А, с площ от 3, 74 кв.м., за сумата от 34 500 лв. Ищецът уточнява, че продажната сделка е обективирана в нотариален акт за покупко – продажба № 97, том 2, рег. № 3102, дело № 148 от 2018г. на нотариус Д. Т., с район на действие – ВТРС, както и че ответникът е действал при нея и като пълномощник на продавача, без обаче да е бил упълномощен да договаря сам със себе си и да прехвърля процесния имот на себе си при цена каквато намери за добре. В тази връзка ищецът смята, че наследодателят му продавач не е дал съгласие за сключването на договора за покупко - продажба. Отделно от това твърди, че оспорената от него продажна сделка уврежда продавача, тъй като продажната цена от 34 500 лв. не е реално заплатена, доколкото страните по нея са майка и дъщеря. По изложените съображения ищецът иска от съда да прогласи недействителността на процесния договор за покупко – продажба, сключен във формата на нотариален акт, поради липса на представителна власт у пълномощника на продавача, а в условията на евентуалност за неговата недействителност като сключен 1 във вреда на представлявания. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответница неоспорва, че по силата на нотариален акт за покупко – продажба № 97, том 2, рег. № 3102, дело № 148/17.04.2018г. е придобила от дъщеря си 1/2 ид. част от спорния имот срещу сумата от 34 500 лв. и че при сключването му е действала като неин пълномощник. Възразява, че съгласно пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 3096/2018г. и нотариална заверка на съдържанието с рег. № 3097 на нотариус Т., при изповядване на сделката, е имала представителна власт да договаря сама със себе си и да прехвърля процесния имот на себе си при цена и начина на плащане каквито намери за добре. Оспорва продажбената сделка да е увреждаща за представлявания продавач и заявява, че продажната цена е изцяло заплатена, като сумата от 24 700 лв., чрез прихващане с негово задължение по споразумение от 06.02.2018г., а сумата от 9800 лв. е платена в брой. Ответницата смята, че с учредяване на представителна власт да договаря сама със себе си, упълномощителят е бил съгласен за сключване на процесния договор за продажба.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

От представените удостоверение за раждане на Столична община и удостоверение за наследници на Община В. Търново се установява, че ищецът е син на Д.М., починала на 30.04.2018г. и е единствен неин законен наследник, като негов баща и законен представител е Г. Х..

От пълномощно, с нотариална заверка на подписа и съдържанието, рег. № 3096 и рег. № 3097 от 17.04.2018г., том 2, акт 63, извършени от Д. Т. – нотариус при ВТРС, с рег. № 582 на НК се установява, че наследодателят на ищеца е упълномощил ответницата да продава, да се разпорежда на когото намери за добре, като има право да договаря сама със себе си и от името на други лица, които също представлява по чл.

38 ал. 1 ЗЗД, за цена каквато договори, при срок на предаване на владението, начин на плащане на продажната цена и други условия, каквито намери за добре, собствената му 1/2 ид. част от процесното жилище, находящо се в гр. В. Търново, ул. „Слънце“ № 9, бл. 1, ет. 8, ап. 26А, заедно с прилежащото му складово помещение - № 26А, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и от поземления имот, в който е построена сградата, в която е разположено жилището. С въпросното пълномощно ответницата е упълномощена и да договаря плащане в брой или по банков път, изцяло или на части, да сключва предварителен договор и окончателен договор за покупко – продажба на спорния имот в изискуемата нотариална форма, като последната е освободена по волята на упълномощителя от отчетната сделка.

Липсва спор по делото, а и от приложената справка от Агенцията по вписванията по отношение на ответницата за периода 1991г. – 10.12.2020г. се 2 установява, че същата като пълномощник на продавача Д.М. е продала на себе си 1/2 ид. част от процесния имот с идентификатор ***, ведно с прилежащото помещение и съответните идеални части от поземления имот за сумата от 34 500 лв., от която 24 700 лв. са погасени чрез прихващане със задължения на продавача към купувача по споразумение от 06.02.2018г., а сумата от 9800 лв. е платена в брой. С въпросното споразумение продавачът е признал, че дължи на купувача връщане на сумата от 9800 лв. по предоставени заеми в период от три години преди подписването му, както и на сумата от 14 900 лв., общ размер на допълнително дадени заеми в периода 08.05.2017г. – 06.02.2018г. или че дължи връщане общо на сумата от 24 700 лв.

От удостоверение за данъчна оценка от 29.08.2023г. е видно, че данъчната оценка на целия имот към 31.12.2023г. е в размер на 62 732, 20 лв.

По делото са приложени и други писмени доказателства, които не са необходими за установяване на релевантните за спора факти, поради което не се обсъждат от съда.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният главен иск е с правно основание чл. 42 ал. 2 ЗЗД, доколкото искането за обявяване недействителността на процесната продажбена сделка е обосновано с твърдения, че продавачът е сключил същата чрез пълномощник, който е действал извън пределите на уредената му представителна власт. В тази хипотеза правна квалификация на иска по чл. 26 ал. 2 пред. 2 ЗЗД е невъзможна, тъй като при сключване на сделката продавачът не е действал лично, а чрез представител, който от негово име е направил волеизявление т.е. формирал е воля за сключване на договора, но по твърдения на ищеца без да е разполагал с представителна власт за това.

Съгласно т. 2 от ТР № 5/12.12.2016г. по тълк.д. № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС, договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42 ал. 2 ЗЗД. При липсата на потвърждение, на тази недействителност може да се позовава само лицето, от името на което е бил сключен договорът или неговите универсални правоприемници. Ищецът е единствен законен наследник на продавача по процесната сделка, поради което е носител на процесуалното право на иск по чл. 42 ал. 2 ЗЗД за установяването на тази висяща недействителност спрямо другата страна по договора и претенцията му се явява процесуално допустима.

Действащият като пълномощник е нямал представителна власт при сключване на сделката, ако тя изобщо не е била учредена – лицето, действало като пълномощник никога не е упълномощавано или упълномощителната сделка е нищожна или същата е 3 била учредена, но договорът е сключен извън нейните предели т.е. извън обема и границите на дадените пълномощия. Ще са налице действия без представителна власт и когато тя е била учредена, но впоследствие е отпаднала и договорът е сключен чрез представителя след отпадането й – напр. при оттегляне или отказ от пълномощното.

Освен в тези случаи, договорът е сключен от лице без представителна власт, когато тя е била надлежно учредена и е съществувала към момента на сключването му, чрез пълномощника, но впоследствие е отпаднала с обратна сила, поради унищожаването на упълномощителната сделка на основанията посочени в чл. 27 – чл. 33 ЗЗД. В този смисъл е решение № 52/14.05.2021г. по гр.д. № 4923/2019г. на IV г.о. на ВКС.

В случая се твърди, че пълномощникът на продавача е действал без представителна власт при сключване на договора за продажба на 1/2 ид. част от спорния имот, с който я е прехвърлил на себе си, тъй като не е бил упълномощен да договаря сам със себе си, при цена каквато намери за добре. Следователно се твърди липса на представителна власт, поради действия извън нейния обем и граници.

Съгласно чл. 38 ал. 1 ЗЗД представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласие за това. Видно от последното, преодоляването на тази забрана изисква представителят да е бил изрично упълномощен от представлявания да договаря сам със себе си и то във формата по чл.

37 ЗЗД – с нотариална заверка на подпис и съдържание, когато договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма. Ако представителят е сключил сделка сам със себе си, без да е дадено предварително съгласие за това от представлявания, е налице висяща недействителност на същата, тъй като при последващо одобрение от представлявания тя може да породи действие за страните.

Понастоящем, видно от съдържанието на процесното пълномощно, дадено в изискуемата по чл. 37 ЗЗД форма – с нотариална заверка на подпис и съдържание, е налице преодоляване на забраната по чл. 38 ал. 1 ЗЗД за договаряне сам със себе си.

Изрично в него е посочено, че упълномощеният може да продава и да се разпорежда със спорната идеална част от имота, вкл. като договаря сам със себе си и за цена каквато договори, начин на плащане и други условия, каквито намери за добре. В тази връзка при сключване на процесната продажбена сделка, ответникът като пълномощник на продавача, договаряйки сам със себе си като купувач, не е действал извън пределите на учредената му представителна власт. Същият е бил изрично овластен да сключи подобна разпоредителна сделка сам със себе си, поради което не е излязъл извън обема на учредената му представителна власт /арг. чл. 39 ал. 1 ЗЗД/.

По тези съображения предявения иск с правно основание чл. 42 ал. 2 ЗЗД за прогласяване недействителността на процесния договор за покупко – продажба от 17.04.2018г., обективиран във формата на нотариален акт, се явява неоснователен и 4 следва да се отхвърли.

Неоснователността на тази претенция, поражда вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на другата претенция за недействителност на разпоределителната сделка като сключена във вреда на представлявания по см. на чл.

40 ЗЗД. Оспореният договор е сключен чрез упълномощен представител, а не лично от продавача, поради което твърденията за увреждащия му характер спрямо тази страна по сделката, поради неплащане на цената по нея т.е. за непостъпване в имуществото й на еквивалентни на насрещното благо /правото на собственост/ парични средства и отправеното въз основа на тях искане за прогласяване нищожността /недействителността/ й сочат на предявен иск с правно основание 40 ЗЗД. В този смисъл решение № 133/06.03.2025г. по гр.д. № 5217/2023г. на III г.о. и цитираните в него актове.

Съгласно разпоредбата на чл. 40 ЗЗД, ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания.

Следователно фактическият състав на недействителността по чл. 40 ЗЗД включва два елемента – обективен и субективен.

Обективният елемент изисква, договорът сключен от представителя и насрещната страна по него да уврежда интересите на представлявания и това увреждане да не е незначително. Преценката за наличието на увреждането респ. за сигурното му настъпване се извършва според конкретните обстоятелства за всеки отделен случай, към момента на сключване на договора и тежестта за доказването му е на представлявания. Субективният елемент – „споразумяване“ се свежда до недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора за увреждането на представлявания. Споразумяването по см. на чл. 40 ЗЗД не съставлява отделна, различна правна сделка между представителя и насрещната страна по недействителния договор и не се изразява в техен общ сговор или общо намерение за увреждане, макар и понякога да е така, а в недобросъвестността им т.е. в знанието им /осъзнаването/, че сключеният договор обективно уврежда представлявания. Тази недобросъвестност не се предполага, а подлежи отново на доказване от страна на представлявания. В този смисъл за мотивите към т. 3 от ТР № 5/12.12.2016г. по тълк. дело № 5/2014г. на ОСГТК.