Решение № 19127 от 23.10.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19127 гр. София, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20231110100172 по описа за 2023 година

Предявен е положителен установителен иск по чл.124 ГПК от А. Г. М. срещу Г. С. М. с искане за признаване за установено спрямо ответника, че е собственик по наследяване на придобит чрез трансформация на лично имущество, евентуално по силата на придобивна давност, текла в периода от 17.11.1997г. до 24.02.2018г. в полза на нейната майка, а след 24.02.2018г. до 04.01.2023г. в нейна полза, на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес на имота- *****************, разположен в жилищна сграда в имот с идентификатор ***, брой нива на обекта- 1, площ 65,66 кв.м., прилежащи части- избено помещение № 8 от 20,40 кв.м., заедно с 2,762 ид. части от общите части на сградата, ниво- 1, със съседи: на същия етаж*** и ***, под обекта- ***, над обектаняма, стар идентификатор – *** по данни в КККР, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2012г. на изп. директор на АГКК.

Ищецът А. Г. М. твърди, че нейна майка е С.К.Д., а баща й- Г. С. М., както и че родителите й са били в брак от 28.10.1984г. до 17.11.1997г., от който имат три деца- А. Г. М., Ц.Г. М., починал на 30.04.1987г., и М.Г. М., починал на 11.12.2020г. Сочи, че майка й е закупила апартамент с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти на 17.06.1991г. въз основа на Заповед № ДИ-03164/19.12.1990г. на председателя на ИК, а именно- жилище, собственост на ТККИ „Зебра“, находящо се в гр. Нови Искър, кв. Курило, ******* на трети етаж в жилищна сграда *******, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения с площ от 655,66 кв.м., избено помещение № 8- 20,40 кв.м. по документ за собственост. Към момента по скица самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес на имота*****************, разположен в жилищна сграда в имот с идентификатор 1

***, брой нива на обекта- 1, площ 65,66 кв.м., прилежащи части- избено помещение № 8 от 20,40 кв.м., заедно с 2,762 ид. части от общите части на сградата, ниво- 1, със съседи: на същия етаж *** и ***, под обекта***, над обекта- няма, стар идентификатор – *** по данни в КККР, одобрени със Заповед РД-18-3/11.01.2012г. на изп. директор на АГКК. Поддържа, че сумата по договора за покупко-продажба била 14 242 лева, която била внесена с квитанция 290/03.05.1991г. със заемни средства от ДСК, внесени по сметка 181/439 от 17.06.1991г.

Сочи, че майка й се била задължила да работи в ТККИ „Зебра“ за период от 10 години.

Поради невъзможност да изплаща заемните средства с молба от 10.12.1993г. до изп. директор на „Зебра“ АД била помолила за заем, който да покрие средствата за закупуването на посочения апартамент. Причината била, че отглеждала 2 деца под 10 години сама без помощ, била във фактическа раздяла с баща й, който не полагал грижи за семейството, изтърпявал присъди за извършени престъпления, злоупотребявал с алкохол и не бил ангажиран спрямо семейството си. Бил отпуснат заем от дружеството лично на майка й да покрие заема към ДСК и да издължи цялата сума от 20 609,58 лева чрез удръжки в размер на 600 лева месечно от трудовото й възнаграждение. Счита, че единствено майка й била изплащала сумата за закупуване на процесния апартамент. Твърди, че след смъртта на майка й на 24.02.2018г., нейни наследници били тя и брат й- М. М., а след неговата смърт през 2020г., единствен наследник била тя. Апартаментът бил записан в АГКК и служба МДТ на името на майка й, която единствено плащала данъци и стопанисвала имота. Твърди, че след развода, майка й била заявила на баща й, че жилището е нейно и да не стъпва повече при тях. Счита, че жилището е изплатено единствено от майка й с нейни лични средства, единствено тя го владяла като собствен, грижила се за него, правила ремонти, заплащала данъци и режийни за поддръжка и отблъсквала претенциите на баща й спрямо него. По този начин била осъществила давностно владение върху имота за периода от развода им на 17.11.1997г. до 24.02.2018г., а след смъртта й владението било продължено от ищцата.

Искането към съда е да признае за установено, че е единствен собственик на имота въз основа на наследствено правоприемство от нейната майка, която лично била изплатила процесния апартамент, евентуално въз основа на изтекла в полза на нейния наследодател давност в периода от 17.11.1997г. до 24.02.2018г., а след това текла в нейна полза давност.

В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, наречен „молба“ от Г. С. М., в който е посочено, че според закона със С.К. до нейната смърт били съсобственици на процесния апартамент. Сочи, че до месец август 2019г. А. М. живеела в гр. София, ***********. Твърди, че Ц. М. починал на 30.04.1987г. и оставил за свой законен наследник Г. М. като негов баща; а М. М. бил починал на 11.12.2020г., и бил оставил за свой наследник – Г. М. като негов баща. Твърди, че бил плащал ток за имота, бил направил през 2019г. ремонт на едната стая, както и че имал адресно регистриран наемател, който бил ползвал стая в имота. Сочи, че М. М. бил пенсионер с ТЕЛК и не бил напускал жилището, като от неговата смърт били минали 27 месеца и не можело да се претендира давност. В проведеното съдебно заседание на 28.03.2024г. процесуалният представител на ответника е заявил, че процесният имот е бил в обикновена съсобственост по 1/2 идеална 2 част за починалия собственик и за ответника. Сочи, че след смъртта на другия син през 2020г. едната част на почината майка е преминала в дял на ответника, който притежава 3/4 идеални части срещу 1/4 на ищцата.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна.

В конкретния случай с определението от 14.09.2023г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 28.03.2024г., съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че на 17.06.1991г. С.К. М. е закупила жилище, собственост на държавата, ведомствено на ТККИ „Зебра“, находящо се в гр. Нови Искър, местност кв. Курило, представляващ ******* на трети етаж в жилищна сграда- блок № 1, вх. А, построена върху държавна земя в комплекс Курило, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 65,66 кв.м. с принадлежащите избено помещение № 8 с полезна площ от 20,40 кв.м., идеални части от общите части на сградата и 2,762 % идеални части от правото на строеж върху мястото, въз основа на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, за сумата от 14 242 лева; както и че с Решение № 263 от 17.11.1997г. на СРС, Брачна колегия, постановено по гр. дело № 93/1997г. е прекратен бракът между Г. С. М. и С.К. М.; както и че С.К.Д. е починала на 24.02.2018г. и е оставила за свои законни наследници- А. Г. М. и М.Г. М.; както и че М.Г. М. е починал на 11.12.2020г. и е оставил за свой законен наследник- Г. С. М..

Освен безспорния им характер горните обстоятелства се установяват от приетия препис от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 17.06.1991г., видно от който С.К. М. е купила следния недвижим имот: жилище, собственост на държавата/ведомствено на ТККИ „Зебра“, находящо се в гр. Нови Искър, местност кв. Курило, представляващ *******, на трети етаж в жилищна сграда- блок № 1, вх. А, построена върху държавна земя, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 65,66 кв.м. с принадлежащите избено помещение № 8 с полезна площ от 20,40 кв.м. с идеални части от общите части на сградата и 2,762 % идеални части от правото на строеж върху мястото при съседи: от изток- фасада, запад- ап. 7, северстълбище, юг- ап. 9, отгоре- тавани, отдолу- ап. 5 и съседи на избеното помещение: изтокфасада, запад- м.9, север- фасада, юг- м. 7. В договора е посочено, че продажната цена е в размер на 14242 лева. Внасянето на собствените и заемни средства и тези за режийни разноски е потвърдено с писмо № 04-1130 от 1991г. на ЗСК. В т. 3 от договора е посочено, че съгласно искане с писмо № 08-84/6.12.1990г. ТККИ „Зебра“ купувачът се задължава да работи в Системата на Обединението още 10 години.

От приетия препис от Решение № 263 от 17.11.1997г., постановено по гр. дело № 93/1997г. на СРС, 81-ви състав се установява, че е прекратен брака, сключен на 28.10.1984г. между Г. С. М. и С.К. М. като дълбоко и непоправимо разстроен. С решението е одобрено споразумение между страните, както следва: страните са заявили, че желаят да прекратят брака, без да се изследва въпроса за вината; след прекратяване на брака жената да носи 3 предбрачното си име- Добринова; упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца М. и А. се предоставя на майката като е определен режим на лични отношения с бащата; определен е размер на дължима от Г. М. издръжка за малолетните деца; семейното жилище, находящо се в гр. Нови Искър, кв. Курило, ***, *******, ет. 3, ап. 8, състоящо се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, е предоставено за ползване на С.Д. и малолетните й деца М. и А.; задължен е Г. М. да опразни жилището до 01.12.1997г.; страните са заявили, че нямат придобити по време на брака недвижими имоти освен семейното жилище, леки автомобили, нямат общи влогове и регистрирани фирми. Видно от положения печат върху решението същото е влязло в сила на 25.11.1997г.

Приет е препис от Договор за заем, сключен 1994г. между „Зебра“ АД и С.К. М. – чистачка към домакинството на „Зебра“ АД, с предмет предаване на сумата от 20609,58 лева, която следва да бъде върната по 600 лева всеки месец, начиная от 25.03.1994г. до 25.06.1996г. В договора е посочено, че заемателят се задължава в срок до 28.03.1994г. да представи документ, от който да е видно, че със сумата от 20609,58 лева е погасила задълженията си по изплащане стойността на апартамента с Държавна спестовна касаЖилищно кредитиране- гр. София. Заемателят се е съгласил да направи доброволен запор върху трудовото си възнаграждение пред „Зебра“ АД в размер на 600 лева месечно до 21.06.1996г.

Приета е вносна бележка, издадена от Държавна спестовна каса от 22.04.1994г., за сумата от 2687,38 лева, окончателно плащане за С.К. М..

Прието е удостоверение за наследници с изх. № РНИ22-УГ51-1445 от 28.10.2022г., издадено от Столична община, район гр. Нови Искър, от което се установява, че С.К.Д. е починала на 24.02.2018г. и е оставила за свои законни наследници А. Г. М. и М.Г. М..

Прието е удостоверение за наследници с изх. № РНИ20-УГ01-1594 от 17.12.2020г., издадено от Столична община, район гр. Нови Искър, от което се установява, че М.Г. М. е починал на 11.12.2020г. и е оставил за свой законен наследник баща си- Г. С. М..

Прието е удостоверение за наследници с изх. № РНИ18-УГ01-212 от 27.02.2018г., издадено от Столична община, район гр. Нови Искър, от което се установява, че С.К.Д. е починала на 24.02.2018г. и е оставила за свои законни наследници децата си- М.Г. М. и А. Г.

М..

Прието е удостоверение от 03.11.2023г., издадено от „Зебра“ АД- гр. Нови Искър, в което е посочено, че Г. С. М. е работил в дружеството в период от 7 години и 7 дни на длъжност „конфекционер“, съответно от 23.08.1983г. до 27.11.1985г. и от 03.02.1986г. до 05.11.1990г.

Прието е удостоверение от 10.11.2023г., издадено от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, в което е посочено, че Г. С. М. е пребивавал в затвора в гр. София в качеството си на обвиняем в периода от 13.11.2000г. до 27.12.2000г. по ДП № 3339/2000г. по описа на 07 РУ при СДВР, както и че е постъпил в 4 затвора в гр. София на 15.08.2001г. за изтърпяване на общо наказание в размер на 1 година лишаване от свобода, определено между НОХД № 2613/1997г. по описа на СРС и НОХД № 11/1986г. по описа на РС- Елин Пелин. Уточнено е, че наказанието е изтърпяно на 01.03.2002г., но лицето не е било освободено и от същата дата е търпяло общо наказание в размер на 1 година и 3 месеца, определено между наказанията, наложени по НОХД № 578/2001г. по описа на СРС и НОХД № 212/2005г. по описа на РС- гр.Радомир. Освободен е на 29.12.2005г.