Решение № 95 от 19.03.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Стара Загора, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско дело № 20235501000471 по описа за 2023 година

С решение № 50126/08.12.2023 г. постановено по т.д.№ 1608/2022 г. на ВКС, II т. о е отменено изцяло решение № 66/14.10.2021 г. по т.д.№ 1209/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора и делото е върнато за ново произнасяне по предявените от “О.Ф.Б.„ АД против П. З. М. обективно и в евентуалност съединени искове.

Производството е образувано по въззивна жалба на О.Ф.Б.“ ЕАД против Решение №260037/13.01.2021 г., постановено по гр. д. №5751/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което са отхвърлени исковете за установяване по отношение на П. З. М., чрез особения й представител, съществуването на вземането на О.Ф.Б.“ ЕАД за сумата 8996.90 лева главница до 12.07.2018 г. по Договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2016 г., отпуснат от Б.Д.“ ЕАД - С. на кредитополучателя Г.С.Л., по който кредит ответницата П. М. е поръчител, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на подаване на заявлението в съда, редовна лихва в размер на 674.40 лева за времето от 21.10.2017 г. до 12.07.2018 г., лихва за надбавка за забава от 66.61 лева за периода 22.10.2017 – 12.07.2018 г., 120 лева заемни такси, присъдени със заповед за парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр. д.

№1176/2018 г. по описа на Новозагорски районен съд. С решението са отхвърлени исковете за сумата 8996.90 лева главница по Договор за текущо потребление, отпуснат от Б.Д.“ ЕАД - С. на кредитополучателя Господинка 1

Лилянова, по който ответницата П. М. е поръчител, ведно със законната лихва.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, като са изложени подробно съображения в тази връзка.

Посочена е съдебна практика в подкрепа на доводите, изложени в жалбата.

Направено е искане да се отмени изцяло обжалваното решение на районен съд, като неправилно и незаконосъобразно и се постанови друго, с което съдът да се произнесе по предявените в исковата молба искове. Претендират се разноските по делото. Приложена е съдебна практика.

В законният срок е постъпил писмен отговор от особения представител на страна - адв. Т., в която е взето становище, че жалбата е неоснователна, а изложените доводи неправилни. Направено е искане да се потвърди решението на СРС и жалбата да се остави без уважение.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

По делото не е спорно, че на 15.06.2016г. между „Б.Д." ЕАД, като кредитор и Г.С.Л., като кредитополучател, бил сключен Договор за кредит текущо потребление в размер на 10 000 лв. По кредита било прието като обезпечение поръчителството на П. З. М. съгласно Договор за поръчителство от 15.06.2016г. Договорът за кредит е сключен за срок от 120 месеца, считано от датата на усвояване на сумата. За падежна дата страните приемат 21-во число на месеца. Договорен е променлив лихвен процент от 8,35% годишно, при ГПР 10,04% (с възможност за промяна при настъпване на предпоставките в Общите условия). В изпълнение на задълженията си по Договора за кредит за текущо потребление от 15.06.2016г., „Б.Д.“ ЕАД е превела сумата от 10 000 лв. по сметка на кредитополучателя и същата е усвоена от него изцяло.

Не е спорно, че поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя съгласно Договора за кредит и на основание чл.19.2. от Общите условия към договора за кредит - приети и подписани от кредитополучателя, „Б.Д." ЕАД е пристъпила към обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В изпълнение на своите задължения, кредиторът извършил уведомяване на длъжника Г.С.Л. за предсрочната изискуемост на задължението, като изпраща до същия нотариална покана с изх. №***/23.02.2018г. и рег.№1191/16.03.2018г., том I, акт № 112 на нотариус Н.Б. с per, № *** на НК и район на действие PC Н.З.. Видно от приложената като писмено доказателство покана, ведно с разписка за връчването й, същата е връчена на 27.04.2018г. по реда на чл.47, ал.5 във вр. ал.1 от ГПК - чрез залепване на уведомление по постоянния адрес (съвпадащ с настоящия адрес) на длъжника.

На 13.07.2018г. „Б.Д." ЕАД е подала заявление по реда на чл.417 ГПК пред Районен съд - Н.З.. Образувано е производство по ч.гр.д. № 1176/2018г. по описа на PC гр.Н.З..Със Заповед № 815/17.07.2018г. за изпълнение на 2 парично задължение и Изпълнителен лист от 18.07.2018г., издадени по ч.гр.д.

№ 1176/2018г. по описа на PC - гр.Н.З., въз основа на представено Извлечение от счетоводните книги на „Б.Д." ЕАД от 13.07.2018г. кредитополучателят Г.С.Л. и поръчителят П. З. М., са осъдени да заплатят солидарно неизплатеното договорно задължение към „Б.Д." ЕАД, а именно: 8 996,90 лева - неизплатена главница, - 674,40 лева - договорна лихва за периода от 21.10.2017г. до 12.07.2018г.; - 66,61 лева - лихвена надбавка за периода от 22.10.2018г. до 12.07.2018г; - 120 лева - заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата от 13.07.2018г. до окончателното изплащане на дълга, и съдебно- деловодни разноски в размер на 347,16лева от които 197,16 лв. - платена държавна такса и 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение.След издаване на заповедта за незабавно изпълнение съдебният изпълнител е приел за връчена поканата за доброволно изпълнение на П. З. М. на осн.чл. 47 ГПК чрез залепяне на уведомление на 27.04.2019г. след три посещения - на 05.04.2019г., на 15.04.2019г. и на 27.04.2019г. на адреса й в гр.Н.З., ул. ****, като я изпратил на Новозагорския районен съд на 13.09.2020г. - преди спиране на изпълнителното дело спрямо ответницата в настоящото производство П. З. М.. Поканата за доброволно изпълнение на Г.С.Л. на осн. чл.47 ГПК съдебният изпълнител е приел за връчена на осн. чл.

47 ГПК чрез залепяне на уведомление на 02.05.2019г. след три посещения - на 04.04.2019г., на 12.04.2019г. и на 27.04.2019г. на адреса й в гр.Н.З., ул. ****, като лицето е получило поканата и лично - връчена й е в кантората на ЧСИ П.Г., рег.№ 837 на КЧСИ - на 01.10.2019г.

След снабдяването на кредитора - „Б.Д." с процесната Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 17.07.2018г. е сключен Договор за покупкопродажба на вземания /Договор за цесия/ от 15.05.2019г., по силата на който „Б.Д.“ ЕАД прехвърлила на „О.Ф.Б." ЕАД пакет от вземания, включващ и вземането към Г.С.Л. и П. З. М. по Договора за кредит текущо потребление от 15.06.201бг. и Договора за поръчителство от 15.06.2016г. видно от извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 15.05.2019г.

С оглед изпълнение на задължението на упълномощителя по чл.99, ал.3 ЗЗД във връзка със сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2019г. „Б.Д." ЕАД са упълномощили О.Ф.Б.“ ЕАД да уведоми всички длъжници по всички вземания по Договора за покупко- продажба на вземания, като на ответника П. З. М. е изпратено уведомително писмо изх.№ PSFABG00DJUG3/ OTPF/ 20.06.2019г., което не е връчено на ответника с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.

Видно от актуално състояние на О.Ф.Б.“ ЕАД, е налице преобразуване на О.Ф.Б.“ ЕАД, чийто настоящ правоприемник е „Б.Д.“ АД.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

3

В настоящия случай доколкото, П. З. М. има качеството на поръчител по договора, е необходимо да се прецени дали срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД , който е краен и преклузивен и за изтичането, на който съдът следи служебно, тъй като след изтичането му се прекратява самото поръчителство /в този смисъл са задължителните указания, дадени в т. 4б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД , урежда хипотеза, при която отговорността на поръчителя отпада, ако кредиторът не е предявил иск срещу длъжника след изтичане на шест месеца от падежа на главното задължение. В тази връзка правопогасяващият ефект настъпва при съществуването на фактически състав, включващ: настъпване на падежа на главното задължение и бездействие на титуляря на вземането за 6-месечен срок, касаещо непредявяване на иск срещу длъжника. За да бъде ангажирана отговорността на поръчителя, не е необходимо лично до него да е изпратено уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като неговите задължения са акцесорни и той дължи по същия начин, по който и кредитополучателят, поради което, при настъпване на предсрочна изискуемост на дълга за кредитополучателя, тя настъпва и за поръчителя /в този смисъл Решение № 19 от 9.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4192/2022 г., IV г. о., ГК/.

Съгласно Тълкувателно Решение 5/2019 от 21.01.2022 г. на ОСГТК на ВКС, при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост /с достигането на волеизявлението на кредитора за това до главния длъжник/.

В настоящия случай се установява, че поради неплащане на дължимите вноски от страна на кредитополучателя е настъпила предсрочна изискуемост на кредита по чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Главният длъжник Г.С.Л. е надлежно уведомена за предсрочната изискуемост на задължението, с нотариална покана с изх. №***/23.02.2018г. и рег.№1191/16.03.2018г., том I, акт № 112 на нотариус Н.Б. с per, № *** на НК и район на действие PC Н.З..

Видно от приложената като писмено доказателство покана, ведно с разписка за връчването й, същата е връчена на 27.04.2018г. по реда на чл.47, ал.5 във вр. ал.1 от ГПК - чрез залепване на уведомление по постоянния адрес (съвпадащ с настоящия адрес) на длъжника. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 13.07.2018 г., когато искът се счита предявен, съгласно фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК, т. е. преди изтичане на преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД и поръчителството на П. З. М. не е прекратено и следователно претендираните суми се дължат.

Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор (цедента). Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента 4 да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.

Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на вземането, би имало значение само при условие, че длъжникът е платил своето задължение по договора за кредит. В случая, няма твърдение, че главния длъжник или поръчителя е платил преди връчване преписа от исковата молба на различно от цесионера-ищец лице. Не се твърди по делото да е извършено плащане на стария кредитор /цедента/, в който случай неуведомяването на длъжника за извършената цесия би имало значение. По делото се установи, че цедентът е упълномощил цесионера да извърши това съобщаване от негово име. От представените доказателства не се установява уведомленията да са достигнали до главния длъжник. Съгласно съдебната практика /решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 78/09.07.2014 г. , постановено по т. д. 2352/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I т. о. и др. / уведомлението за цесията, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника съставлява надлежно съобщаване за цесията и като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед чл. 235, ал. 3 ГПК.

Уведомяването с исковата молба на особения представител на длъжника е приравнено на лично такова. Приемането от особения представител на материалноправно изявление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД , адресирани до отсъстващия ответник, е допустимо, тъй като то не е с оглед личността на длъжника и не се свежда до негови строго лични субективни права /така решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, І т. о.; решение № 6/04.04.2019 г. по т. д. № 917/2018 г. на ВКС, І т. о. /. От изложеното следва да се приеме, че длъжникът е уведомен за цесията и на осн. чл. 99, ал. 4 ЗЗД , тя е породила своето действие спрямо ответникът и ищецът има качеството кредитор.