Решение № 92 от 19.06.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Ямбол, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Ж.Ч. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20262330200144 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Биоцвет“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя С.Д.Й., чрез пълномощника й адв. Д. от АК-Ямбол против Наказателно постановление № 66-24-25/07.11.2025 г. на Директор на РИОСВ - Стара Загора, с което на основание чл.157, ал.4 от Закона за управление на отпадъците на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 лева за нарушение на чл.136, ал.2, т.4 във вр. чл.35, ал.3 от Закона за управление на отпадъците.

В жалбата се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление, изразяващи се в липса на описание на обстоятелствата, при което е осъществено нарушението, както и неправилно определяне на административната санкция, тъй като се касае за три нарушения. Излагат се доводи, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е извършено. Иска се отмяна на издаденото наказателно постановление като необосновано и незаконосъобразно. Претендира за присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, не изпраща представител. Процесуалният му представител – адв. Д. от АК – Ямбол поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление по изложените в жалбата съображения.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – юриск. Милков оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в 1 хода на съдебното следствие доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 03.04.2025 г. е постъпил сигнал на електронната поща на РИОСВ - Стара Загора на нарушения на ЗУО от фирма „Биоцвет“ ЕООД. Служители на РИОСВ – Стара Загора са се отзовали на сигнала на същата дата и са извършили проверка на място на площадка с местонахождение: гр. ***, при която са констатирали наличие на отпадъци и липса на ограда в южната част на площадката. Проверяващите са констатирали, че „Биоцвет“ ЕООД не изпълнява определените в раздел III поставени условия, при което трябва да се извършват дейностите по третиране на отпадъци, т.2.1, в което са разписани изискванията за площадките за съхраняване на отпадъци в издадения по чл.35, ал.3 от ЗУ регистрационен документ за извършване на дейности по третиране на отпадъци № 13-РД-336-08 от 03.12.2024 г., а именно:

- площадката да е с изградена непропусклива повърхност с ограда около целия периметър;

- площадките да са оградени, да има трайна непропусклива настилка бетон, асфалт или друг подходящ материал, с необходимата устойчивост на натоварвания и химически въздействия и в случаите, когато е приложимо, да се осигури събирането на дъждовните води и евентуални разливи и отвеждането им за третиране към пречиствателното съоръжение за отпадъчни води, ретензионен резервоар/басейн или в канализационната мрежа.

Констатациите от проверката са обективирани в констативен протокол № 013459/03.04.2025 г.

На 08.05.2025 г. на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН за нарушение на чл.136, ал.2, т.4, във вр. чл.35, ал.3 от Закона за управление на отпадъците в присъствието на управителя на дружеството.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е подадено писмено възражение от жалбоподателя, като същото не било уважено от административнонаказващия орган, който на 07.11.2025 г. издал и обжалваното наказателно постановление.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 16.01.2026 г.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя П. П.-Р., като съдът кредитира показанията като достоверни и подкрепени от писмените доказателства по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

2

При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.

Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са били издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение са спазени всички правила и не са допуснати процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Актът от формална страна е съставен в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Жалбоподателя е депозирал писмено възражение. Спазена е и разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, като актът е съставен в присъствието на двама свидетели, чийто имена са посочени в акта.

На се установиха и съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от наказващия орган при издаване на наказателното постановление. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че наказаното лице е извършило административно нарушение чл.136, ал.2, т.4 във вр. чл.35, ал.3 от ЗУО. Съгласно разпоредбата на чл.35, ал.3 от ЗУО, за извършване на дейностите по третиране на отпадъци се изисква регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел II. Видно от съдържанието на регистрационен документ за извършване на дейности по третиране на отпадъци № 13-РД00000336-08 от 03.12.2024 г., в т.2.1 от същия са разписани изискванията за площадките за отпадъци, на които следва да отговарят. От обективна страна е установено, че в настоящия случай жалбоподателят не е изпълнил определените изисквания, посочени в регистрационния документ от 03.12.2024 г., а именно площадката да е с изградена непропусклива повърхност с ограда около целия периметър, както и площадките да са оградени, да има трайна непропусклива настилка бетон, асфалт или друг подходящ материал, с необходимата устойчивост на натоварвания и химически въздействия и в случаите, когато е приложимо, да се осигури събирането на дъждовните води и евентуални разливи и отвеждането им за третиране към пречиствателното съоръжение за отпадъчни води, ретензионен резервоар/басейн или в канализационната мрежа. В случая, видно от представения регистрационен документ № 13-РД-336-08 от 03.12.2024 г., издаден от Директора на РИОСВ – Стара Загора, жалбоподателят безспорно има характера на юридическо лице, на който е издаден регистрационен документ по чл.35, ал.3 от ЗУО. Като такова същият се явява и адресат на задължението за изпълнение на условията по същото.

Налице е и неизпълнение на част от условията по регистрационния документ.

3

Неизпълнението на условията в регистрационния документ по чл.35, ал.3 е скрепено със санкция, като чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО предвижда, че за неизпълнението му същата се определя от 7 000 до 20 000 лв.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че е без значение дали ще се наруши едно или множество условия по издадения регистрационния документ, налице ще е един състав на нарушение, а не няколко нарушения, тъй като условията за извършване на дейността са обективирани в едно решение и именно то се нарушава посредством едно или множество неизпълнения на съдържащите се в него условия. В този смисъл и броят на нарушените условия по регистрационния документ е правнозначим с оглед определяне размера на санкцията. За конкретния случай административнонаказващият орган, въпреки наличието на няколко констатирани неизпълнения на част от условията по регистрационния документ, е определил санкцията в нейния законов минимум, поради което и същата не подлежи на допълнително намаляване от страна на съда.

В случая не са налице и предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН досежно процесното нарушение, тъй като не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.11 от ЗАНН вр. с чл.93, т.9 от НК. Това е така, защото то е типично за вида си и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Нещо повече, тъй като в случая се констатират нарушения на няколко на брой условия по регистрационния документ е налице и повишена обществена опасност на деянието.

С оглед гореизложеното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, само когато съдът отмени обжалвания административен акт, разноските следва да се възложат в тежест на органа, издал отменения акт. Но в случая, това не е така, тъй като със съдебния си акт съдът потвърждава наказателното постановление и искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да се остави без уважение.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 66-24-25/07.11.2025 г. на Директор на РИОСВ - Стара Загора, с което на „БИОЦВЕТ“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: обл. *** гр. ***, представлявано от С.Д.Й. – управител, на основание чл.157, 4 ал.4 от Закона за управление на отпадъците е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева за нарушение на чл.136, ал.2, т.4 във вр. чл.35, ал.3 от Закона за управление на отпадъците.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение. представител на

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

5