Решение № 329 от 23.10.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. Пловдив, 23.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Т. Кюртова при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело № 20215300900375 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът Р. И. К., ЕГН **********, от ***, чрез пълномощник адв.С. К., съдебен адрес ***, твърди, че на 28.01.2018 г. в гр.Пловдив, на ** се е състояло пътнотранспортно произшествие, при което е пострадала като пешеходец. Виновна за произшествието е П. И.

К., която при управление на лек автомобил Опел Астра с рег.№РВ ** РХ е нарушил правилата за движение по пътищата – предприемайки маневра движение на заден ход, не се убедила, че пътят е свободен, не наблюдавала непрекъснато пътя зад превозното средство, при което прегазила движещата се по тротоара ищца. Последната, в резултат от сблъсъка, паднала на земята и частично била притисната от автомобила, като наранила дясното си рамо, корема, главата, носа и челюстта си. Твърди се, че с влязло в сила решение по а.н.д.

№1790/2019 г. на РС Пловдив водачът на горното МПС е признат за виновен в това, че е причинила по непредпазливост средна телесна повреда на ищцата – счупване на дясната раменна кост в горната й част, довело до трайно затрудняване движението на десния горен крайник, както и други контузии, охлузвания и травми, включително на долната челюст.

Подробно се описват преживените от ищцата болки и страдания при и след инцидента.

Твърди се, че ищцата е била настанена в болнично заведение с диагноза „травма на дебелото черво“, след изписването й са се установили допълнителни травми – счупване на горния край на раменната кост, назначено е и проведено последващо лечение – имобилизация на ръката за три седмици, физиотерапия и рехабилитация. Скоро след произшествието ищцата е посетила лекар по дентална медицина, който е препоръчал екстракция на два зъба, поставяне на горна и долна протеза и импланти. Обобщава се, че в резултат от уврежданията 1 ищцата е била в тежко физическо състояние за период от около 3-4 месеца и в психоемоционално състояние на стрес и уплаха, което все още продължава. Променило се е качеството й на живот, същата изпитва понастоящем дъвкателни и говорни затруднения, чувства се непривлекателна. Преживяла е продължителна социална изолация, нуждаела се е от ежедневни грижи и помощ. Не може да преживее шока от случилото се и пр.

Претърпените неимуществени вреди се оценяват на сумата 33 000 лв., като в открито съдебно заседание на 27.09.2022 г. е допуснато изменение на иска чрез увеличаване по размер до сумата 38 907 лв. Твърди се още, че в следствие на същото ПТП са претърпени от ищцата и имуществени вреди, описани по пера и стойност в исковата молба, представляващи разходи във връзка с лечението. Направени са разходи за изследвания и закупуване на лекарства на обща стойност 79,95 лв. Твърди се още, че за лекия автомобил, управляван от виновния за произшествието водач, е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, което ангажира отговорността на ответника за описаните по-горе имуществени и неимуществени вреди. Отправена е извънсъдебна претенция до застрахователя, но последният не е изплатил обезщетение за понесените травми в законоустановения срок. Въз основа на изложените обстоятелствени твърдения, след допуснатото изменение на исковете е формулиран петитум ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 38 907 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от описаното застрахователно събитие, както и сумата 94,26 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото събитие, ведно със законна лихва от датата на увреждането – 27.01.2018 г. до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК 831830482, гр.София, седалище и адрес на управление гр.София, ул.” Джеймс Баучер” №87, не оспорва изложената от ищцата фактическа обстановка относно настъпването на ПТП, участниците в него и механизма на произшествието, не оспорва и наличието на застрахователно правоотношение по отношение посочения от ищцата автомобил. Признава иска за обезщетяване на имуществените вреди, но оспорва по размер иска за неимуществени вреди. Оспорва при процесното ПТП на ищцата да са причинени всички описани от нея увреждания, тъй като в решението по чл.78а НК е посочено само счупване на раменната кост. Останалите описани от ищцата увреждания са преувеличени и не отговарят на представените от нея медицински документи. Възразява, че уврежданията по зъбите се дължат не пряко на инцидента, а на лошия зъбен статус на ищцата преди това. Счита, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди на ищцата е в размер 20 000 лв.

В допълнителната искова молба ищцата оспорва възраженията на ответника. Твърди, че зъбният й статус е пострадал именно при конкретното застрахователно събитие, като всеки един зъб е изключително ценен за нея. Развива съображения за причините за това.

Поддържат се останалите твърдения в исковата молба.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приетия по делото констативен протокол за ПТП с пострадали 2 лица, че на 27.01.2018 г. е посетено пътнотранспортно произшествие в гр.Пловдив, **, при което е констатирано, че П. И. К., при движение назад с л.а. Опел Астра с рег.РВ ** РХ, не се е уверила, че пътят зад превозното средство е свободен, и е ударила ищцата, която е преминавала зад превозното средство като пешеходец, като на същата са причинени контузия на гърди и дясно рамо.

Установява се, че с решение по а.н.д.№1790/2019 г. на РС Пловдив, в сила от 15.06.2019 г., П. И. К., ЕГН **********, от гр.Пловдив, е призната за виновна в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.б), пр.ІІ във вр.с чл.342, ал.1 НК, за това, че на 27.01.2018 г. в гр.Пловдив, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил Опел Астра с рег.РВ ** РХ, е нарушила правилата за движение по пътищата – чл.40, ал.1 и ал.2 и чл.116 от Закона за движение по пътищата, при което по непредпазливост е причинила на Р. И. К., ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната раменна кост (хумерус) в горната й част, причинила трайно затрудняване движението на десен горен крайник. Обвиняемата е освободена от наказателна отговорност и на същата е наложено административно наказание глоба на основание чл.78а, ал.1 НК.

Установява се от приложената по делото справка от ГФ, че за управлявания от П. И.

К. автомобил с рег.№ РВ ** РХ е сключен договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на покритие от 03.12.2017 г. до 02.12.2018 г.

Ответното дружество е сезирано с извънсъдебна претенция от ищцата на 26.06.2019 г. (л.22 и л.23). С писмо от 12.07.2019 г. ответникът е отказал да изплати обезщетение, освен ако не бъдат представени от ищцата убедителни доказателства относно виновността на застрахования водач, в т.ч. влязъл в сила съдебен акт; автотехническа експертиза; съдебномедицинска експертиза; протокол за оглед на местопроизшествие и пр.

От приложените по делото медицински документи се установява, че ищцата е постъпила в болнично заведение на 27.01.2018 г. и е изписана на 30.01.2018 г. с диагноза „травма на дебелото черво без открита рана в корема“. В епикризата от „УМБАЛ Св.Георги“ ЕАД е отразена и суспекция за компресия на раменната кост след извършена рентгенография. Установява се, че на ищцата е извършена повторна рентгенография на дясната раменна става на 12.02.2018 г., като според приетия по делото амбулаторен лист на същата е поставена диагноза „счупване на горния край на раменната кост (хумерус)“, в резултат на което – и имобилизационна превръзка. Установява се от медицинската документация, че е проведена физиотерапия на раменната кост. От приложените болнични листове се установява, че на ищцата е определена временна неработоспособност и същата е била в отпуск поради това за периода от 27.01.2018 г. до 31.03.2018 г. с предписан режим на лечение домашен-амбулаторен. От приложените на л.19 и л.21 амбулаторни листове се установява зъбният статус на ищцата към 30.01.2018 г. – установен е оток на долната устна, всички зъби без четири са изкуствени, на 34-ти, 44-ти и ** са поставени коронки, една от които – тази на 34-ти зъб е с ІІІ-те степен на подвижност, 33-ти зъб също е с ІІІ-та степен на 3 подвижност. На ищцата е предложен план за лечение, включващ екстракция на 33-ти и 34-ти зъб, изработване на горна тотална протеза и изработване на долна частична протеза. Зъбният й статус към 19.05.2021 г. е влошен – 33-ти зъб вече е с липсваща корона и силно подвижен;

34-ти зъб продължава да е с установена ІІІ-та степен на подвижност; 44-ти зъб е с парадонтит и ІІІ-та степен подвижност, а ** е екстрахиран.

От приложените към исковата молба фактури с касови бонове се установява, че в периода от 27.01.2018 г. до 27.02.2018 г. ищцата е направила разходи за изследвания и лекарства в общ размер 79,95 лв.

Приети са заключения на съдебно-медицински експертизи, според които при процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания – счупване на големия израстък на дясна раменна става без разместване; контузия на главата и комоцио без загуба на съзнание; както и контузия на корема и охлузвания по тялото. Уврежданията е напълно възможно да са получени по начина, описан в искомата молба – при удар от автомобил, движещ се на заден ход, с последвало падане върху настилката и удар в областта на дясно рамо, глава и корем. Контузията на дясното рамо се характеризира с оток, болка и ограничени движения. Първоначално болката е била със силно изразен характер, като болевите усещания са намалявали бавно с времето и са отшумявали след постигане на добър резултат от раздвижването. При тези увреждания зарастването протича в кратки срокове – 20-25 дни, но възстановителният период, свързан с раздвижването на рамото, е дълъг и продължителен процес, тъй като това е ставата с най-голям обем в човешкото тяло. За увредата на раменната кост е проведено консервативно лечение с външна фиксация и последваща рехабилитация. Били са необходими 60-70 дни на ищцата, за да се възстанови от получената травма. Към момента ищцата няма двигателен дефицит. Направените разноски за лекарства и мед.такси и консумативи, за които са представени фактури и касови бележки от ищцата, са били напълно необходими по вид, количество и качество и са били предписани от лекуващите лекари. Психологичното състояние на ищцата при настъпване на процесното ПТП покрива клиничните критерии за остра стресова реакция, симптомите на която се появяват няколко минути след въздействието на стресогенното събитие и изчезват често след няколко часа. По време на лечението – болнично и следболнично, психологичните преживявания на ищцата покриват клиничните критерии за психологична криза, която е провокирала поредица от емоционални, личностови, социални и професионални промени. Преживяното е повлияло върху възприятията й, вътрешните й нагласи, очаквания и емоционални състояния. Изпитвала е неудоволствени изживявания с негативен емоционален нюанс. Към момента са налице повтарящи се спомени, страх от евентуални усложнения, непримиримост, не се налага търсене на квалифицирана помощ от психолог или психиатър. Не се установява тежка житейска дезадаптация или психично разстройство с качествено нарушени психични функции като следствие от преживения инцидент. В резултат от физиологични промени и хронично заболяване на пародонта ищцата е загубила всички зъби на горната си челюст и частично зъбите на долната челюст без четири зъба, които не са били стабилни дълго време преди въпросното ПТП. Наличните 4 по време на инцидента зъби не са били перспективни да останат в устата и да изпълняват своята функция. Ищцата не е можела да се храни и преди него качествено поради нестабилността на зъбите и подвижността на протезите. Предложеният на ищцата план за лечение на 30.01.2018 г. е адекватен и нямаше да се различава с нищо, ако не беше претърпяла травмата. Инцидентът не е повлиял по никакъв начин на зъбния статус на ищцата. При удара ищцата е била с протези, които не са били стабилни с оглед наличните останали зъби в недобро състояние.