Решение № 4190 от 27.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4190 гр. София, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря М.а Огн. Митова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100513315 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 10387 от 26.09.2022 г, постановено по гр.д.№ 64337 по описа за 2021 г., е признато за установено по реда на чл.422,ал.1 ГПК, че А. Л. Ц. дължи на „К.И.“ АД на основание чл.79,ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.240,ал.1 ЗЗД сумата от 1548 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 96593 от 23.01.2020 г. и на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 214,83 лв., представляваща договорна лихва за периода от 23.07.2020 г. – 23.04.2021 г., както и сумата от 277,75 лв., представляваща лихва за забава за периода от 24.07.2020 г. – 17.08.2021 г., за които суми по ч.гр.д.№ 48238/2021 г. по описа на СРС, е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 31.08.2021 г. С решението искът за главница за сумата над 1548 лв. до претендирания размер от 2500 лв., както и искът за договорна лихва за разликата над присъдената сума от 214,83 лв. до претендирания размер от 324 лв., са отхвърлени. С решението А. Ц. е осъден да заплати на „К.И.“ АД на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата от 960,41 лв. разноски за исковото и заповедното производство, както и „К.И.“ АД е осъдено да заплати на адв. Н.И. сума в размер на 238,20 лв., както и на адв.К.Б. сума в размер на 190,55 лв. – адвокатски възнаграждения на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба с вх. № 221135 от А. Л. Ц. чрез адв,М. Л. против решението в частите, в които са уважени исковите претенции. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, като въззивникът моли да бъде отменено в обжалваните части и вместо него да бъде постановено друго, с което исковите претенции бъдат отхвърлени. Сочи, че съдът неправилно приел наличието на облигационно отношение между ищеца и ответника, въпреки че ищецът не установил при условията на пълно и главно доказване на такава облигационна връзка, вкл. и реално предаване на процесната сума. Сочи при условията на евентуалност, че договорът е изцяло недействителен, тъй като противоречи на редица норми от ЗПК. Твърди, че клаузата 1 за възнаградителна лихва е нищожна и на самостоятелно основание, тъй като противоречи на добрите нрави.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия. Твърди, че решението е правилно и обосновано в обжалваните части, като моли същото да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението в частта, в която е отхвърлен искът за главница за сумата над 1548 лв. до предявения размер от 2500 лв., както и в частта, в която е отхвърлен искът за договорна лихва за сумата над 214,83 лв. до претендирания размер от 324 лв., не е обжалвано, поради което не подлежи на проверка от въззивната инстанция.

По отношение на правилността на решението в обжалваните части, съдът намира следното:

В разглеждания случай ищецът се позовава на възникнало на 23.01.2020 г. между страните правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен от разстояние - по електронен път чрез използване на интернет страница, по реда на ЗПФУР, за сума в размер на 3000 лв.

ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал.

13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по, ал. 10 /при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние/, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по, ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние - ЗПФУР /Обн., ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г., приложима редакция - изм., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г./, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР - това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

2

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е: 1/ изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; 2/ спазил е сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3/ получил е съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказване на електронни изявления /както се твърди в частност/ се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.

Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ - чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от закона - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП/, но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП/.

Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.

Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава - чл. 180 ГПК и чл.

18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание /виж Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК/.

В представените по делото Общи условия на "К.И." АД, приложими към договорите за кредит, е посочено, че договарянето се осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние /интернет страницата на кредитора/, сключването на договора за потребителски кредит става по инициатива на кредитополучателя, като за да получи кредит той подава заявка чрез приложената в страницата регистрационна форма, въвежда личните си данни и с маркиране на полето "Съгласен с Общите условия" и натискане на бутона "Потвърди", кандидатът изрично се съгласява с действащите към момента общи условия и обработването на личните му данни. След потвърждаване на заявката кандидатът получава електронно писмо на посочената от него електронна поща, с което се уведомява дали е одобрен за отпускане на кредит за сумата и условията, за които е кандидатствал, като посоченото писмо съдържа линк към "Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити", като след потвърждаването му от кандидата /с което се изразява и желанието му за незабавно провеждане на сумата по кредита по банковата му сметка или получаването й в брой, съобразно посочения от него начин при попълване на регистрационната форма/ се счита, че между него и ищеца има сключен договор за потребителски кредит. Кредитополучателят трябва и да потвърди сключването на договор в срок от 48 часа от получаване на линка към индивидуалния си договор.

В тази връзка въз основа на събраните писмени доказателства по делото въззивният съд счита, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние, като кредиторът е превел в полза на ответника сумата по кредита в размер на 3000 лв. видно е от представената по делото разписка № 0700010342692250 от 24.01.2020 г., че ответникът е получил посочената сума в брой в офис на представител на „Изипей“ АД 3 срещу представена лична карта. Страните са постигнали съгласие, че ответникът следва да върне сумата по кредита, ведно с възнаградителна лихва, при определен годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 49.7 %, в срок до 23.01.2021 г. /т.е. срок от 12 месеца/ - на равни месечни вноски, всяка от които в размер на 466 лв., от която 250 лв.

- главница, 36 лв. - възнаградителна лихва и 180 лв. -такса "Гарант", съобразно погасителен план - Приложение № 1, неразделна част от договора. В тази връзка следва да бъде съобразено и извънсъдебното признание на ответника /чл. 175 ГПК/, изразяващо се в заплащането на погасителни вноски в общ размер на 1 668 лв. - преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в който смисъл е и заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебносчетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране.

Съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита“ за потребителя", а именно – това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В настоящия случай видно от клаузите на чл.4 и чл.4.1. от процесния договор между страните е уговорено заплащането на „такса гарант“, разсрочена към месечните му вноски съгласно приложения към делото погасителен план, срещу задължението на кредитодателя да ангажира дружество гарант за гарантиране връщане на вноските по кредита. Тази такса е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите съобразно нормата на чл.19,ал1 от ЗПК. Видно от чл.3.2 от сключения между страните договор, годишният процент на разходите е 49.7 %. Съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /или 50 % към момента на сключване на договора за кредит/. Макар да е посочен привидно законово приемлив размер на ГПР от 49.7 %, то в случай, че разходите за таксата за осигуряване на дружество, което да гарантира изпълнението на задълженията по договора, бе отразена в годишния процент на разходите, както е следвало да бъде сторено, то същият щеше да надвиши законово допустимия. Съгласно чл.19,ал.5 от ЗПК к лаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, поради което съдът намира, че клаузата, предвиждаща заплащане на „такса гарант“, която съставлява разход по кредита, е нищожна. Разпоредбата на чл.19,ал.6 от ЗПК предвижда в тези случаи, когато са налични плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 да се удържат при последващи плащания по кредита.