Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 306 от 28.11.2023, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Частно наказателно дело 1284/2023
Вид
Определение № 306
Подписан
28.11.2023
В сила
17.01.2024
Състав
ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 306 гр. Монтана, 28.11.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА като разгледа докладваното от ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА Частно наказателно дело № 20231630201284 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.

Образувано е по жалба на М. Р. А. срещу Постановление от 06.10.2023. на РП - Монтана, с което производството по ДП № 1022/2022 г. по описа на РУ– Монтана, пр.пр. № 5102/2021г. по описа на РП – Монтана, водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, е било прекратено.

От фактическа страна се установява следното:

Досъдебно производство № 1022/2022г, по описа на РУ- Монтана, е било образувано с постановление на РП - Монтана от 23.09.2022 г. за това, че на неустановена дата през есента на 2021г. в с.С, самоволно, не по установения от закона ред е осъществено едно оспорвано от другиго – М. Р.

А. – право на ползване и достъp до имот в с. С, с пл. № ХХ, квартал ХХ по кадастрален план, като на М. Р. А. не e предоставен достъп до имота, като случаят не е маловажен - за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.

В хода на производството няма привлечено обвиняемо лице.

От събраните в хода на производството доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Жалбоподателката М. Р. А. и св. ААМ са сестри, които не били в добри отношения.

През 1994 г. ВГ и съпругът й РГ - родители на М. Р. А. и ААМ, дарили своето жилище в град Монтана, ул."КЦ"№ Х,вх.Х, ап.ХХ с договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, на дъщеря им ААМ.

С нотариален акт № 74, том IV, дело № 1524/1995г., РГ е признат за 1 собственик по наследство и давностно владение на недвижим имот, находящ се в обл. Монтана, с. С, ул. „ДП“ №Х, представляващ къща с дворно място и две паянтови стопански сгради, построени в източната част на имота.

На 19.09.2011г. е починал бащата РГ. (Акт за смърт № 0017/19.09.2011г.). На 16.11.2016г. с нотариален акт № 172, майката ВГ дарила своята идеална част от 4/6 ид.ч. от наследения от починалия й съпруг имот, находящ се в с.С, ул. „ДП“ № Х, на дъщеря си ААМ. Правото на собственост на останалата 1/6 ид. ч. от същия имот е признато в Нотариален акт № 113, на жалбоподателката М. Р. А..

До пролетта на 2021г. ВГ живяла сама в имота в с. С. Към настоящия момент ВГ била в тежко здравословно състояние и живеела заедно с А А. и нейният съпруг в жилището на последните в гр. Монтана. Видно от представените по досъдебното производство медицински документи, ВГ е с диагноза „Делир по фона на деменция". Видно от експертно решение от 15.07.2021 г.Г е с водеща диагноза „Последици от мозъчен инфаркт" .По делото е приложена и епикриза, в която е посочена и окончателна диагноза :"Исхемичен мозъчен инсулт във ВБС. Дискординационен С/М. Предвид това и състояние на ВГ не са снети показания.

Видно от приложения по досъдебното производство Нотариален акт за собственост на недвижим имот № ХХХ, том V, per. № ХХХ, дело ХХХ от 2021г. свидетелката М. А. е собственик на 1/6 идеална част от посочения имот. Останалите 5/6 от имота са собственост на сестра и А А..

От събраните по делото доказателства, се установило, че жалбоподателката М. А. не притежавала ключ за имота в с. С. От материалите при разследването се установило, че същата го е посещавала рядко, не е полагала обичайните грижи за имота като съсобственик, за поддръжка и разходи възникнали по повод същия.

Разпитани са свидетели, които не са виждали жалбоподателката М. А. да посещава имота в с. С. /л. 99,101,103,106 от ДП/. Св. ТК, който е съпруг на жалбоподателката А., също потвърждава, че повече от 5-6 години не са посещавали процесния имот. /л.104 от ДП/ .

По досъдебното производство се установило, че всички подобрения в имота са направени от свид. А А. и съпруга и. Същите посочват, че винаги са уведомявали жалбоподателката М. А. преди започване на всеки ремонт - на лятна кухня, баня, шпакловане на стени, покрив на лятната кухня, „но тя е отказвала да участва с пари или с труд /л.143 от ДП/. Според Свид. А. стойността на имота е около 3000лв., но направените от нея разходи по подобрения на същия надхвърлят тази стойност. Заявява, че претенциите на сестра (жалбоподателакта М. А.) са възникнали наскоро. Посочва, че до 2 момента не е имало промяна във фактическото положение по повод упражняване на владението върху имота. Заявява :"До сега сестра ми не е стъпвала там , не се интересувала за състоянието му и не е помагала грижи за имота. ...води дело в полицията срещу мен , защото не иска да отдели средства за гражданско дело за официална делба на имота. При едно такова дело ще се установи кой колко труд и пари е вложил в имота .." Във връзка със заявеното от жалбоподателката М. А., че по отношение на майка и не се полагат необходимите грижи и същата е в риск е назначен и изготвен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане„. Служители на посочената дирекция посетили жилището, в което живеела ВГ и констатирали, че се полагат ежедневни грижи от дъщеря и А Р. и съпруга й.

Видно от доклада, ВГ живеела в добри хигиенно- битови условия и без данни за упражнено насилие върху нея. Същото се потвърждава от наетите гледачки - свид. МЦ и ДН. Свид. А А. заявява,че винаги е допускала сестра си до апартамента, за да може да се види с майка им - ВГ. По време на тези посещения обаче тя се държала грубо с майка им и вдигала скандали. По тази причина А А. двукратно подавала сигнали на телефон 112. А А. заявява,че никога не е обиждала или заплашвала сестра си и майка си, както и че тя полага всички необходими грижи за ВГ.

Видно от писмо от 05.10.2022г. на съдия при PC Монтана се установило, че няма регистрирани граждански дела по отношение на двете сестри А А. и М. А., като липсва предварителен правен спор между двете за посочения имот. /л.74 от ДП/.

Въз основа на описаната фактическа обстановка, прокурорът е приел, че от обективна и субективна липсва състав на престъпление по чл. 323 ал.1 от НК или друго престъпление от общ характер, което налага прекратяване на настоящото досъдебно производство. Приел е, че в случая са налице спорни граждански отношения между двете страни , които въпроси се уреждат по реда на гражданското законодателство пред компетентния за това съд, в конкретния случая Районен съд - Монтана. Изведено е, че прокуратурата няма правомощия по закон да реши този спор, тъй като „гражданско-правните отношения , свързани със спорни вещни права и правото на собственост , са подсъдни и подлежат на разглеждане и решаване от компетентните за това правораздавателни органи.

Съдът, след като се запозна с обжалваното постановление и като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, за което съдът приема, че разполага с активна процесуална легитимация, доколкото 3 същото действа при наличие на правен интерес, тъй като постановеният акт пряко засяга личната му правна сфера. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Не се възприема оплакването за незаконосъобразно водене на досъдебното производство и разследването по него от страна на разследващите органи и наблюдаващият прокурор.

По същество е видно, че няма спор за идалната част от правото на собсвеността на жалбопдодателката М. А. и нейната сестра св.А А. относно недвижимият имот – къща с двор, който е в тяхна съсобственост, находящ се в с. С, ул. „ДП“ № Х. Спорното в конкретният случай е дали св. А А. като съсобственик в посочения недвижим имот, с действия е реализирала състава на чл. 323, ал. 1 от НК. В хода на досъдебното производство се е установило, че св. А А. като собственик на част от съсобствения имот, а именно 5/6 ид. ч., е полага грижи за същия, изразяващи се в поправяне, боядисване, ремонтиране. Настоящият съдебен състав изцяло се солидализира с изведеното в обжалваното постановление за прокуратурата като намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен.

Неоснователни са възраженията относно събраните в хода на разследването доказателства относно липсата на съставомерни действия от страна на св. А А.. Действително по досъдебното производство не са налични данни за действия от страна на св. А А., обективиращи състава на престъпление от общ характер, което обстоятелство не се дължи на неизпълнение на задълженията на разследващите органи за водене на законосъобразно и всеобхватно разследване. В досъдебното производство са разпитани достатъчно свидетели съседи (св.ГГ, св. ИД, св. ЛК и др. ), от чиито показания е видно, че жалбоподателката М. А. не е посещавала процесния имот в с. С. Това обстоятелство се установява и от показанията на нейният съпруг (св. ТК, л.104 от ДП). Предвид изложеното не намират основание възраженията за липсата на достоверни свидетелски показания.

Наведените доводи за неуважените искания по разследването от жалбоподателката, настоящият състав счита за неоснователни. Видно от постановлението за произнасяне по направени искания, бележки и възражения от 24.07.2023г. на наблюдаващия досъдебното производство прокурор от РП – Монтана, част от направените от жалбоподателката М. А. доказателствени искания са били неотносими към предмета на доказване, а друга част от исканията са или относно обстоятелства, чието установяване е било възможно с други способи за доказване или вече са били събрани доказателства за тях.

На следващо място в жалбата са изложени твърдения относно 4 наличието на домашно насилие над трето лице (майката на жалбоподателката), което настоящият съдебен състав намира за изцяло неотносими предмета на производство, поради което не следва да бъде обсъждано, доколкото досъдебното производство е водено за извършено престъпление по чл. 323 от НК. По повод на тези твърдения, жалбоподателката може да сезира надлежния съд, компетентен да се произнесе по този въпрос.

В съдебната практика няма спор, че самоуправството е възможно само при възникнал спор между две страни по повод на действително или претендирано субективно право, което е осъществено от дееца не по установения от закона ред, при което случаят е немаловажен, като при такова правоотношение, страните ще се явят съответно: извършител и пострадал от престъплението, т. е. преди всичко, за да се говори за самоуправство по смисъла на чл. 323, ал. 1 НК, следва да е налице обективиран спор, възникнал между страните по едно правоотношение. Настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице категорични данни за наличие на такъв възникнал спор за процесния недвижим имот – къща в с. С, ул. „ДП“ № ХХ, между две страни- жалбоподателката от една страна и свид. А А./нейната сестра – от друга, по повод на действително или претендирано субективно право /достъп до имота/, което е осъществено от свид. А А. не по установения от закона ред чрез отнасянето му пред компетентния орган. Действително от една страна жалбоподателката твърди, че няма ключове от съсобствения имот, но от друга страна по делото са събрани категорични доказателства, че св. А А. добросъвестно е уведомявала жалбоподателката за всички подобрения и ремонстни дейности в имота, както и че не е налице субективно намерение да отстрани жалб. А.. Не на последно място, следва да бъдат отчетени събраните по делото доказатлства относно бездействието и незаинтересоваността на жалбоподателката за поддръжката и грижите за процесния недвижимия имот.

Последното налага да се възприеме изводът на прокурора, че в случая се касае са решаване на един гражданскоправен спор, който следва да бъде отнесен до компетентния граждански съд, тъй като с действията си св. А А. не е осъществява състава на престъпление от общ характер.

Гореизложеното мотивира настоящия съдебен състав да изрази съгласието си с тезата на прокурора и да приеме, че възприетите от същия изводи почиват на доказателствата по делото и са съответни на закона.

Споделят се и съображенията за липса на състав на престъпление от общ характер, като в тази насока прокурорът е изложил обосновани мотиви, които изцяло се възприемат от настоящия състав, както и относно липсата на субективно намерение за своене на съсобсвения имот.