Решение № 782 от 28.02.2020, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 782 28.02.2020 г. гр. Бургас

В

И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ

На двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТОЯН

МУТАФЧИЕВ

Секретар: Милена Манолова, като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 10503 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.310, ал.1, т.1 от ГПК и е образувано по повод искова молба на Я.Д.К. против Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР и е за осъждане на ответника да заплати сумата от 1401,11 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2016 г. – 30.06.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, като намира искът за неоснователен. Надлежно въвежда възражение за погасяване по давност на главния иск за периода 01.07.2016 г. – 12.12.2016 г.

Не оспорва, че за процесния период ищецът е полагал

12-часови смени, при сумирано отчитане на работното време. Не намира приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като тя важи само за работници по трудово правоотношение. Моли се за отхвърляне на иска.

В проведеното на 17.02.2020 г. съдебно заседание съдът прие на основание чл.214 от ГПК изменение на размера на иска чрез неговото увеличаване от 1401,11 лева на 1601,36 лева за 235,66 часа положен извънреден труд. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа иска и моли съда да го уважи, като присъди на страната сторените от нея разноски.

В съдебно заседание процесуален представител на ответника не се явява. Преди съдебното заседание депозира писмено становище, с което моли съда да отхвърли иска и да присъди на страната сторените по делото разноски.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От твърденията в исковата молба и отговора на исковата молба следва, че страните не спорят относно: ищецът е държавен служител, като за процесния период е изпълнявал длъжността „***“ в СПБЗН на Летище – Бургас към РДПБЗН – Бургас при ГДПБЗН – МВР; ищецът е полагал нощен труд в процесния период.

Спорен е следният факт: в периода 01.07.2016 г. – 30.06.2019 г. ищецът е полагал нощен труд, който не му е правилно заплатен, т.е. дължи му се по-голяма сума от изплатената.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза се установява следното:

Съгласно данните от приетите по делото протоколи за отчитане на работното време между 22.00 часа и 06.00 часа, както и платежни бележки, за процесния период ищецът е положил общо 1648 часа нощен труд, който му е заплатен по 0,25 лева на час или 412 лева. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143 нощният труд става 1883,66 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 235,66 часа, за които не е изплатено възнаграждение.

Общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 235,66 часа възлиза на 1601,36 лева.

Установява се от Приложение № 1 към заключението на вещото лице, че през месеците октомври и ноември 2016 г. ищецът не е полагал нощен труд, поради което за тях не му е изплащано възнаграждение за нощен труд.

Съгласно

Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-791/28.10.2014 г. за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. Тази заповед е отменена със заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министър на вътрешните работи, която обаче също постановява, че за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на събраните по делото писмени доказателства и на заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Ответникът надлежно заявява възражение за погасяване по давност на иска за периода от 01.07.2016 г. до 12.12.2016 г.

По възражението на ответника за погасяване по давност на част от претенцията на ищеца за периода 01.07.2016 г. – 12.12.2016 г.:

Според чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при

5-дневна работна седмица. За целия период 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., за който се претендира заплащането на нощен труд, чрез преизчисляването му в дневен и отчитането му като извънреден, са приложими разпоредбите на чл. 187 ЗМВР.

В ал. 3, изр.1 на същия е посочено, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за период от три месеца.

Редакцията на разпоредбата в тази й част е приложима от 14.10.2016 г., а преди това за работещите на смени работното време се изчислява сумирано за едномесечен период.

В ал. 9 на чл.187 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.

За периода от 02.06.2015 г. до

29.07.2016 г. действа

Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, която е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. №

5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ). С §4 от ЗР на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, която възстановява действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е отменена. Съгласно чл.195, ал.1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е отменена с § 4 от ЗР на Наредба №

8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 02.08.2016 г.

(за краткост Наредбата), която към настоящия момент е отменена, считано от 10.01.2020 г. Следователно за периода от

01.07.2016 г. до 12.12.2016 г. действат, както следва: за периода от 01.07.2016 г. до 29.07.2016 г. – Наредба

№ 8121з-592/25.05.2015 г.; за периода от 29.07.2016 г. до

02.08.2016 г. – Наредба

№ 8121з-407/11.08.2014 г.; за периода от 02.08.2016 г. до 12.12.2016 г. – Наредбата.

Според разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредбата (в редакцията й към периода 02.08.2016 г. – 12.12.2016 г.), респективно чл.34, ал.3 от отменената наредба от 2014 г. и чл.33, ал.1 от отменената наредба от 2015 г., възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период, който е месечен, при своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена.

Ето защо възнаграждението за месец юли

2016 г. е дължимо и следва да бъде платено до края на месец август 2016 г., възнаграждението за месец август 2016 г. е дължимо и следва да бъде платено до края на месец септември 2016 г., а възнаграждението за месец септември 2016 г. е дължимо и следва да бъде платено до края на месец октомври 2016 г. Съответно тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. "а" от ЗЗД по отношение на тези възнаграждения започва да тече на 01.09.2016 г. за възнаграждението за месец юли 2016 г., на 01.10.2016 г. за възнаграждението за месец август 2016 г. и на 01.11.2016 г. за възнаграждението за месец септември 2016 г. и изтича на 01.09.2019 г., респективно на 01.10.2019 г. и 01.11.2019 г. Искът, с предявяването на който давността се прекъсва, е входиран в съда на

12.12.2019 г., поради което претенцията за изплащане на възнаграждение за извънреден труд за месеците юли, август и септември 2016 г. е погасена по давност. Както вече се посочи, за месеците октомври и ноември 2016 г. ищецът не е полагал нощен труд, поради което не му се дължи възнаграждение, т.е. няма вземане, което да е погасено по давност. Възнаграждението за месец декември

2016 г. е дължимо и следва да бъде платено до края на месец януари 2017 г., поради което вземането за него не е погасено по давност към момента на сезиране на съда.

По съществото на спора:

Както вече се посочи, в процесния исков период от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г. действат, както следва: за периода от 01.07.2016 г. до 29.07.2016 г. – Наредба

№ 8121з-592/25.05.2015 г.; за периода от 29.07.2016 г. до

02.08.2016 г. – Наредба

№ 8121з-407/11.08.2014 г.; за периода от 02.08.2016 г. до 30.06.2019 г. – Наредбата.

Разпоредбите на чл.3, ал.3 от трите наредби са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки

24-часов период. В Наредба

№ 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №

8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент

Разпечатката съдържа 60 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/17e116c6-b971-410b-b6b5-c4583be3ffef