Определение № 319 от 06.12.2023, Районен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 319 гр. Монтана, 06.12.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА като разгледа докладваното от ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА Частно наказателно дело № 20231630201319 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК.

Образувано е по жалба на Я. Г. В. с ЕГН **********, лично и в качеството си на законен представител - баща на М. Я.ов В., ЕГН ********** и Я. Я.ов В., ЕГН ********** с адрес гр. В., жк. "Я. В." бл. 53, вх. 1, ет. 3, ап.

8, срещу Постановление на Районна прокуратура - Монтана от 30.01.2023г., с което наказателното производство по досъдебно производство № 194/2021 г., по описа на ОДМВ - Монтана, прокурорска преписка № 422/2022 г. по описа на РП - Монтана, образувано за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Жалбоподателят не е доволен от атакуваното постановление на РП Монтана за прекратяване на наказателното производство. Същият излага доводите си, че в постановлението не е извършен пълен анализ на изнесените от него факти и обстоятелства, свързани с противозаконно отнетите златни накити. Изтъква, че прокуратурата не е изследвана и субективната страна на деянието, за което свидетелствали действията на лицата, в чиита фактическа власт се намирали вещите. Счита, че по този начин прокурорът е достигнал до грешни правни изводи за липса на осъществен състав на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото и доводите на жалбоподателя, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Досъдебно производство № 194/2021 г., по описа на ОДМВР - Монтана, 1 прокурорска преписка № 422/2022 г., по описа на РП - Монтана е образувано по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК с Постановление на прокурор при РП Монтана от 21.04.2022 г., за установяване дали през м. август 2021 год. в гр.

Монтана противозаконно са присвоени чужди движими вещи - златни накити на неустановена стойност, собственост на наследниците на Г.И.Г. - В.а - б.ж. на гр. Монтана, които са владени и пазени - престъпление чл. 206, ал. 1 от НК.

От фактическа страна прокурорът е приел за безспорно установено, че жалбоподателят Я. В. е бил женен за Г.И.Г. – В.а от гр. Монтана. От брака си имат две деца – В. В., роден на ХХХХХ год. и М. В. - роден на ХХХХ год..

Семейството живеелов гр. В.. На 16.07.2021 год. Г.И.Г. – В.а починала.

Малко преди смъртта си Г. В.а задно с децата си и майка си - свид.

М.Б.И., отпътувала за родния си дом в гр. Монтана. Пътували с микробус, в който бил натоварен голям по обем багаж, между които и златни накити, предмет на производството След смъртта на Г. В.а, отношенията между близките й от една страна и Я. В. от друга се влошили. Свид. М.Б.И. и дъщеря й Г. В.а се обичали много и били в прекрасни отношения, като волята на Г. В.а била да почине в родния си град и да запише децата да учат в гр.

Монтана. Това била и причината малко преди смъртта си да се прибере в гр.

Монтана заедно с децата си и с голям по обем багаж. Пътували с микробус, с който докарали от гр. В. в дома на И. много багаж, включително раници за училище на децата, ученически пособия и други. Наличието на процесните златни накити, за които е образувано досъдебното производство, не било известно на св. свид. М.Б.И. и св. Б.Г.(сестра на покойната Г. В.а).

Последните ги открили едва след смъртта на Г. В., когато оправяли багажа й.

В хода на разследването е установено, че всички претендирани от жалбоподателя Я. В. вещи са върнати от св. М. И., с изключение на златните накити и 1 бр. телевизор марка „Тошиба". Св. М. И. и другата й дъщеря – св.

Б.Г., нямали претенции за тези вещи и не отказвали да ги върнат, но желанието им било да ги предадат лично на жалбоподателя В., за да са сигурни, че той ги е получил. Страхували се да ги изпратят по пощата или по друга куриерска фирма, макар всички останали вещи, за които е имал претенции В., да са ги изпратили с куриер и като доказателство за тези свои твърдения са представили и приложили към делото съответните документи.

2

Освен това телевизорът е с по — големи размери и това също е една от причините да не изпращат вещта по пощата, а желаят В. да ги вземе лично.

Я. В. посетил гр. Монтана едва за погребението на съпругата си и останал в дома на тъща си - свид. М. И. за две седмици след това. Когато си тръгвал с децата, възникнал скандал между него, тъща му и балдъзата му, за което подал сигнал на тел. 112 и на място се отзовали служители на реда.

Причината за конфликта била, че бабата и лелята не желаели децата да тръгнат с баща си за гр. В., а искали да останат при тях. След намесата на органите на полицията, децата се прибрали с баща си в гр. В..

Синовете на Я. В. са в добри отношения с баба им св. М. И. и леля им – св. Б.Г. и поддържали контакт, като често се чували по телефона. Децата не са запознати с липсващите златни накити и не могат да дадат информация за тях.

В хода на разследването по посоченото досъдебно производство в качеството на свидетели са разпитани Б.Г., М. И., М. Я.ов В. и Я. Я.ов В. и др.

Приобщени са писмени доказателства, относими към предмета на доказване.

По досъдебното производство няма привлечено към наказателна отговорност лице.

При анализ на събраните по делото доказателства прокурорът приел, че не може да се направи извод за осъществен състав на престъпление от общ характер. По отношение на вещите, за които жалб. Я. В. сочи, че са взети от покойната му съпруга и владени и пазени от св. М. И. и св. Б.Г., към този момент не е налице спор за собственост, от което следва, че деянието не би могло да се квалифицира като обсебване по смисъла на чл. 206, ал. 1 от НК.

С Постановление на РП - Монтана от 30.01.2023 г. наказателното производство по досъдебно производство № 194/2021 г. по описа на ОДМВР МОнтана, прокурорска преписка № 422/2022 г. по описа на РП - Монтана, образувано за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 5 от НПК съдът следва да се произнесе по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Съдът намира, че така депозираната жалба на Я. Г. В. с ЕГН 3

**********, лично и в качеството си на законен представител - баща на М.

Я.ов В., ЕГН ********** и В. Я.ов В., ЕГН **********, въз основа, на която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима, доколкото изхожда от легитимирано лице, в законоустановения срок за обжалване на постановлението.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

След анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира обжалваното постановление на РП - Монтана за законосъобразно и обосновано. В същото са обсъдени подробно и задълбочено събраните доказателства в тяхната цялост и взаимовръзка.

В настоящият случай, след пълен и задълбочен анализ на събраните доказателства, прокурорът е направил мотивиран извод, че не са налице достатъчно доказателства за извършено престъпление от общ характер.

Постановлението на прокурор при РП – Монтана е законосъобразно и обосновано, тъй като същия е изследвал всички събрани на досъдебното производство доказателства, като е изложил съображения по отношение на всяко от тях. Действително, видно от събраните в хода на досъдебното производство доказателства /свидетелски показания и писмени доказателства/ не са събрани достатъчно доказателства, за да обоснове обвинение за осъществен състав на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. Правилен е извода на прокурора, че в конкретния случай не са налице както обективните, така и субективните признаци на състава на престъплението. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че в хода на провеждане на досъдебното производство, процесните вещи (златни накити) действително са във владението на св. И. и св. Гаврилова, което обстоятелство се потвърждава от разпита на двете свидетелки. На следващо място са събрани достатъчно доказателства относно липсата на намерение на двете свидетлки да своят процесните златни накити, до колкото същити са изразили многократно желанието си да върнат накитите на жалбоподателя. За последното обстоятелство свидетелстват събраните доказателства, видно от които свидетелките са върнали всички останали вещи, принадлежащи на покойната Г. Гаврилова- В.а.

Съдът изцяло споделя изводите на Районна прокуратура - Монтана.

4

Действително в хода на разследването са били проведени действия за установяване на фактическата обстановка и фактите по нея. Независимо от положените усилия, по делото не са налице доказателства за наличие на субективната страна на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК. Престъпния състав на това престъпление го характеризира, като противозаконно присвояване на чужда движими вещ, която дееца владее или пази.

Непосредствения обект на това престъпление е движима вещ, при това чужда, като не е изключено и част от нея да принадлежи на дееца. От друга страна тази вещ трябва да е предоставена на дееца по силата на правно основание, а самото изпълнително деяние на престъплението се осъществява, чрез акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждото имущество в свой или в чужд интерес. Правото определя обсебването, като резултатно престъпление, то е довършено с осъщественото засягане на възможността на собственика на веща да се разпорежда с нея, предвид акта на имуществено разпорежда на дееца с веща. От субективната страна това престъпление се извършва само при пряк умисъл. Интелектуалния момент на умисъла за обсебване включва съзнание у дееца за това, че предметът на престъплението е чужда движима вещ, че той я владее или пази на правно основание и че му е позволено да върши определени действия с нея. Освен това той предвижда, че в резултат на разпореждането веща ще премине в полза на него самия или на друг правен субект, като ясно съзнава, че това излиза извън предоставените му правомощия за разпореждане с предмета на посегателството. Волевия момент на това престъпление е, че дееца преследва целта си да се разпореди при това противозаконно с предмета на престъплението в свой или чужд интерес.

Според настоящият съдебен състав, в разглеждания случай не е осъществен както от обективна, така и от субективна страна престъпният състав на чл. 206, ал. 1 от НК. На първо място вещите, чието връщане се иска от жалбоподателя, са в чуждото владение, поради обстоятелства, извън волята на техните държатели - св. М. И. и св. Б.Г.. Свидетелките са намерили вещите след смърта Г. В.а, което не може да бъде категоризирано като правно основание по смисъла на закона. Относно волевия момент на това престъпление, нито едно доказателство не сочи, че свидетелката И. и св. Б.Г. са имали каквото и да е намерение да своят вещите и да се разпоредят с тях при това противозаконно в свой или чужд интерес. Предвид направените 5 констатации безспорно липсва волевия момент на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК. Следователно в разглеждания случай от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин, че е извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, поради липса на обективния и субективния елемент на престъплението.

Съдът приема, че постановлението на прокурора е правилно и законно и в този смисъл, счита, че доказателствата не са тълкувани превратно и установените факти напълно съответстват на изводите по правото. В този аспект, съдът счита, че правилно прокурорът е приел, че в настоящия казус не са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи обоснован извод, че е осъществено изпълнителното деяние на чл. 206, ал. 1 от НК.

Предвид изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление на прокурора за прекратяване на наказателното производство е обосновано и законосъобразно и поради това следва да бъде потвърдено.

По изложените по-горе съображения, съдът намира подадената жалба на Я. В. с изложените в нея доводи, за неоснователна, и като такава следва да бъде оставена без уважена, като постановлението на Районна прокуратура Монтана за прекратяване на наказателното производство следва да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно.