Решение № 878 от 23.06.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 878 гр. Русе, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20224520100314 по описа за 2022 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.

Ищецът В. Н. Д. твърди, че по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД било образувано изп.дело срещу него с № 932/2013 г. по описа на ЧСИ Милкана Македонска, с район на действие Окръжен съд - Русе, въз основа на издаден изп.лист по ч.гр.д.№ 3753/2013 г. по описа на Районен съд-Русе. Съгласно същия, В.Д. бил осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД сумата 2685,38 лева, представляваща просрочена просрочена главница по договор за кредит. Съгласно съобщение за актуализиран дълг, изх.№ 23296/13.12.2021 г., ищецът дължал на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД сумата 4283.47 лева, от които: главница 1895,57 лв.; законна лихва - 469.68 лв.; неолихвяеми вземания - 1223.45 лв., а на ЧСИ такси по ТТРЗЧСИ - 704. 77 лв. Ищецът твърди, че вече е погасил чрез плащане на парични вноски, доброволни и от запор, дълга по изпълнителния лист, заедно със законната лихва и с таксите на ЧСИ.

Като кредитополучател по Договор за кредит № PLUS-01326788/17.01.2009 г. с кредитор „БНП Париба“, в периода 20.01.2009 г. - 24.03.2013 г. извършвал редовни плащания на дълга с 20 бр. вносни бележки по сметка на кредитора. След образуване на изп. дело ищецът направил 6 доброволни вноски в касата на ЧСИ в общ размер 490 лв. След получаване на запорно съобщение от 02.06.2014 г., на В.Д. бил наложен запор на трудовото възнаграждение, получавано от фирма „Кора България“ ЕООД, в общ размер 403,72 лв. /или 4 вноски от по 100.93 лв./. От наложен запор на трудовото му 1 възнаграждение във фирма „Панемат“ ООД били правени ежемесечни удръжки и превеждани отново по сметката на ЧСИ на обща стойност 560 лв. От наложен запор на трудовото му възнаграждение в „Стад Близнаков“ ЕООД били правени ежемесечни удръжки и превеждани по сметката на ЧСИ суми в общ размер 675 лв. От наложен запор на трудовото му възнаграждвние в „Лео Кан“ ЕООД били правени месечни удръжки и преведени по сметката на ЧСИ общо 1100 лв.

Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата по изп.лист, издаден по ч.гр.д.№ 3753/2013 г. по описа на РС-Русе, от 4 283.47 лв., от които: главница 1895, 57 лв., законна лихва - 459.68 лв., неолихвяеми вземания - 1223. 45 лв. и такси по ТТРЗЧСИ 704. 77 лв., като погасена чрез плащане.

В отговора на исковата молба ответникът „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, гр.София, твърди, че на 17.01.2009 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (предишно наименовение „ДжетФайненс

Интернешънъл" АД), с универсален правоприемник БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, в качеството му на кредитор, от една страна и В. Н. Д., в качеството му на кредитополучател, от друга, бил подписан договор за кредит № PLUS-01326788. Вследствие тези договорни правоотношения между страните, кредиторът "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД финансирал кредитополучателя, за когото възникнало задължение да издължи кредита, съгласно условията по сключения договор. Общата дължима сума, която е следвало да бъде върната по сметка на кредитодателя в края на периода, била в размер на 5676,09 лв. Тъй като ищецът не заплатил цялата дължима сума по кредита, кредиторът се снабдил със Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3753/2013 г. по описа на Районен съд-Русе за сумите: неизплатена главница — 2685,38 лв., възнаградителна лихва - 720,03 лв., мораторна лихва - 740,05 лв., законна лихва върху главницата от 18.06.2013 г. до изплащане на вземането и разноски по делото в размер на 182,91 лв. На 28.10.2013 г. , въз основа на процесния изпълнителен лист от 10.09.2013 г., било образувано изп.дело № 932/2013 г. по описа на ЧСИ Милкана Македонска, рег. № 831. Както посочил и самият ищец, в периода ноември 2013 г. — май 2014 г. от същия били направени доброволни вноски в общ размер 490 лв. Последвало налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя „Кора България" ЕООД, в резултат на което постъпили удръжки в общ размер 403,72 лв. От работодателя „Панемат" ЕООД в изпълнение на наложен запор постъпили суми в общ размер 540 лв., като имало разлика от 20 лв. между посоченото от ищеца и отразяванията на плащанията по изп.дело № 932/2013 г., направено от ЧСИ Милкана Македонска. В периода 2014-2015 г. ответникът не е бил взискател по горецитираното изп.дело. Следващият източник на плащания бил работодателят "Стад Близнаков" ЕООД, като удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца били правени в периода май 2015 - януари 2016 г., а общият размер на сумите 2 бил 675 лв. Последният работодател, от който постъпили суми по изп.дело, бил ,,Лео Кан" ЕООД, като общият размер на сумите бил 1000 лв., постъпили с два превода по 500 лв. Така по изп.дело били постъпили суми в общ размер 3108.72 лв., които били недостатъчни за погасяването на всички дължими суми. На 14.09.2018 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, в качеството му на цедент и ,,Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, в качеството му на цесионер, бил сключен договор за цесия, по силата на който "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, прехвърлило вземанията си по сключения с В. Н. Д. договор за кредит № PLUS01326788 на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. Ответникът изпратил уведомление за извършеното рехвърляне на вземания до длъжника, което не било получено на адреса. Това обстоятелство било удостоверено с обратна разписка, надлежно оформена от служител на „Ми МБ Експрес" ООД.

Претендира отхвърляне на иска и присъждане на направените от ответника деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Отрицателният установителен иск по чл.439, ал.1 от ГПК, с който длъжникът в изпълнението може да се брани, като оспори съществуването на изпълняемото право, изключва възможността искът да се основава на факти, преклудирани със сила на пресъдено нещо, формирана по влязлото в сила решение, въз основа на което е издаден изпълнителния тлист /чл.439, ал.2 от ГПК/. Ако искът е основан на такива факти, то той на общо основание / чл.299, ал.2 от ГПК/ би бил недопустим.

В случая ищецът основава претенцията си на обстоятелства, настъпили след приключване на ч.гр.д. № 3753 по описа за 2013 г. на РС-Русе. По същество се твърди, че вземането на ответника е погасено чрез извършени множество доброволни и принудителни плащания след издаването на изп.лист, поради което искът се явява процесуално допустим.

Разгледан по същество, той е неоснователен.

По делото е приложен заверен препис от цитираното по-горе изп.дело, образувано на събиране вземането срещу ищеца по изп.лист, издаден по ч.гр.д. № 3753/2013 г. на РС-Русе.

Въз основа на него е изготвено, прието и неоспорено заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза. От същото се установяват следните обстоятелства:

Към датата на поканата за доброволно изпълнение по изп.дело № 932/2013 г. по описа на ЧСИ Милкана Македонска, а именно 31.10.2013 г., общият размер на дълга на ищеца е възлизал на 5 145 лв., от които: главница 2685,38 лв., 101 лв. законна лихва от 18.06.2013 г. до 31.10.2013 г. , 720.03 лв. възнаградителна лихва, 740.05 лв. мораторна лихва, 715.63 лв. разноски и такси по ТТРЗЧСИ. При проверката експертът установява, 3 че за периода 28.10.2013 г. – 25.01.2022 г. /до образуване на настоящото дело/ сумите, постъпили за погасяване дълга на ищеца, са в общ размер 3 108.72 лв. Същите са посочени в подробна справка – Приложение № 1 към заключението. В самата искова молба сумите, които ищецът твърди, че е заплатил на ответника, възлизат на 3328.72 лв. Макар и с малка разлика от изчислените от вещото лице, същите още към датата на образуване на изп.производство са били недостатъчни за погасяване на целия дълг, а от тогава са изминали почти девет години.

След частичното погасяване със събраните суми на вземанията на ЧСИ за такси в размер на 162 лв., пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от 263.53 лв., главница 789.81 лв., законна лихва до 28.02.2019 г. в размер на 1257.84 лв., договорна и мораторна лихви – 236.63 лв., разноски по заповедното производство 182.91 лв., разноски по изп.дело – 150 лв. и 66 лв. авансово платени от взискателя такси, то към настоящия момент В.Д. дължи суми по изп.лист за: главница – 1895.57 лв., неолихвяеми вземания – 1223.45 лв., законна лихва – 617.64 лв. и такси по ТТРЗЧСИ – 744.19 лв. Или общият размер на дълга към 16.05.2022 г. възлиза на 4480.85 лв.

Ето защо предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по цитирания по-горе изп.лист се явява неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.

На основание чл.78, ал.3 ГПК, в тежест на ищеца са направените от ответника деловодни разноски в размер на 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от В. Н. Д., с ЕГН **********, против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ 21, Бизнес Център „Люлин-6“, ет.2, отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК за недължимост на сумите, предмет на изпълнително дело № 20138310400932 по описа на ЧСИ Милкана Македонска, с рег.№ 831 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд-Русе, образувано въз основа на изпълнителен лист от 10.09.2013 г., издаден по ч.гр.д.№ 3753/2013 г. по описа на РС-Русе.

ОСЪЖДА В. Н. Д., с ЕГН **********, от гр.Русе, ж.к.“з.и.“, бл.“И“, вх.2, ет.5, ап.23, да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, гр.София, с ЕИК 202423225, 300 лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5