Определение № 4355 от 04.11.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4355 гр. София, 04.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Г. П. като разгледа докладваното от П. Г. П. Административно наказателно дело № 20241110205763 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 63д, ал.1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 144 от АПК вр. чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по повод искане на въззивника Й. В. И. с ЕГН **********, чрез адв. Т. , с искане за допълване на решението на СРС от 22.05.2024г. в частта за разноските, като се сочи, че СРС не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски в постановения съдебен акт по отношение на въззивника.

Препис от молбата е изпратен на насрещната страна за становище на21.10.2024г.

Такова не е постъпило в съда до изтичане на указания срок.

Искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е изпълнена процедурата по чл. 248, ал. 2 НПК.

Спазен е срокът по чл.248, ал.1 от ГПК, в който може да се инициира процедура по допълване или изменение на решението в частта за разноските. Съгласно цитираната разпоредба, приложима на основание чл. 63д, ал.1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 144 от АПК вр. чл. 248, ал. 1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая решението подлежи на облажване с касационна жалба, съответно срокът е 14 дневен за иницииране на процедура по чл.248, ал.1 от ГПК. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК началният момент, от който започва да тече срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК за подаване на молба за допълване или изменение на решението в частта за разноските и по отношение на страната, която няма интерес да го обжалва, тече от уведомяването й за решението, ако същото е обжалваемо.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира искането за основателно поради следните съображения:

Върховния касационен съд в цитираното по-горе ТР приема, че в чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК.

1

Аналогично на чл. 250 ГПК, първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда.

Уредена като изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По тази причина и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване. В този смисъл по конкретното отправено искане съдът няма пречка да се произнесе.

Молбата в случая се явява основателна, доколкото искането е направено от страна, която има право на разноски. Това е така, доколкото атакуваният ЕФ е бил изменен и глобата, наложена с него, намалена от 200 на 100 лева. Съдът не се е произнесъл по искането за разноски, съответно в настоящия случай е налице хипотезата на искане за допълване на решението. Представени са доказателства за сторените разноски в размер на 500 лева. В случая се дължи половината от така претендираната сума с оглед обстоятелството, че с решението на съда глобата е намалена наполовина. Ето защо СДВР следва да бъде осъдена да заплати на въззивника сумата от 250 лева.

С оглед гореизложеното и на основание 63д, ал.1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 144 от АПК вр. чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение от 22.05.2024г. по НАХД 5763/2024г. по описа на СРС, НО, 116ти състав като:

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Й. В. И. с ЕГН ********** сумата от 250 лева – разноски пред СРС за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред АССГ в 14-дневен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2