Решение № 209 от 01.04.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Враца, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20241420103892 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК

Производството е образувано по искова и уточнителна молба от К. И. П., ЕГН **********, чрез адв. Е. Г., против Дирекция за национален строителен надзор /ДНСК/ - гр. София, Булстат 130008993, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал.

1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми:

1 450 лева – главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.06.2009 г. до окончателното й изплащане, и 29 лева – държавна такса, съставляващи вземания по изпълнителен лист от 28.08.2009 г., издаден по ч. гр. д. № 2144/2009 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, въз основа на който е образувано изп. д. № 243/2023 г. по описа на ЧСИ М. Н., поради изтекла погасителна давност. Претендира сторените в производството разноски.

В исковата молба се твърди, че с влязла в законна сила Заповед № 1284/26.08.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК по ч. гр. д. № 2144/2009 г. по описа на Районен съд – гр. Враца ищецът бил осъден да заплати на Дирекция за национален строителен надзор /ДНСК/ - гр. София процесните суми, за което на 28.08.2009 г. бил издаден изпълнителен лист. Сочи, че въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. д. № 289/2009 г. по описа на ЧСИ М. Н.. Сочи, че на 07.10.2009 г. ЧСИ Н. изпратил до ищеца покана за доброволно изпълнение, която му била надлежно връчена и получена, и наложил запор върху три броя МПС, собственост на ищеца. Заявява, че на 30.03.2010 г. ищецът внесъл 200 лева и на 25.06.2010 г. и 07.07.2010 г. – още общо 200 лева за погасяване на сумите.

1

С молба от 06.01.2015 г. взискателят поискал извършване на опис и публична продан на запорираните МПС, като опис бил насрочен на 17.02.2015 г.

С постановление от 05.08.2020 г. ЧСИ Н. прекратил изп. д. № 289/2009 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Заявява, че след това въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. д. № 243/2023 г. по описа на ЧСИ М. Н., като му възложил и правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.

Със съобщение от 01.06.2023 г. ЧСИ уведомил ищеца за размера на задълженията му и наложил запор върху банковите му сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД.

На 06.11.2023 г. взискателят поискал справка относно собственото на ищеца МПС „*****“ с ДКН ******** и на 26.04.2024 г. ЧСИ наложил запор върху същото. С молба от 09.08.2024 г. взискателят поискал да се извърши опис и публична продан на автомобила, като опис бил насрочен за 10.10.2024 г., но не бил извършен, тъй като автомобилът не бил намерен на адреса на длъжника.

Ищецът счита, че давността за вземанията по изпълнителния лист е започнала да тече на 17.02.2015 г. – датата на последното извършено от ЧСИ действие и е изтекла на 17.02.2020 г. – преди образуване на изп. д. № 243/2023 г., поради което не дължи сумите по изпълнителния лист поради изтекла погасителна давност.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 28.08.2009 г., издаден по ч. гр. д. № 2144/2009 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, въз основа на който е образувано изп. д. № 243/2023 г. по описа на ЧСИ М. Н., поради изтекла погасителна давност. Претендира сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от Дирекция за национален строителен надзор /ДНСК/ - гр. София, чрез юрисконсулт Ц. Х., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.

Не оспорва, че въз основа на изпълнителния лист са образувани изп. д. № 289/2009 г. и след това изп. д. № 243/2023 г. по описа на ЧСИ М. Н.. Сочи, че давността за вземанията не е изтекла, като по делата са извършвани множество изпълнителни действия, които са прекъсвали давността, а именно:

Изп. д. № 289/2009 г. по описа на ЧСИ М. Н. е образувано на 16.09.2009г. На 07.10.2009 г. е наложен запор на 3 броя МПС: „********“ с рег. № ****; „*********“ с рег. № ******** и „*********“ с рег. № *******.

На 21.10.2009 г. доброволно плащане на сума от 200 лв.

На 29.03.2010 г. доброволно плащане на сума от 100 лв.

На 25.06.2010 г. доброволно плащане на сума от 100 лв.

На 07.07.2010 г. доброволно плащане на сума от 100 лв.

На 14.11.2014 г. е депозирана молба от взискателя за справки на 2 имущественото състояние на длъжника, които впоследствие са извършени от ЧСИ.

На 06.01.2015 г. е депозирана молба от взискателя за насрочване на опис и публична продан на запорираните МПС.

На 29.01.2015 г. е насрочен опис на запорираните МПС за 17.02.2015 г.

На 17.02.2015 г. с протокол на ЧСИ е отсрочен описът.

На 05.08.2020 г. е прекратено производството по изп. д. № 289/2009 г. с постановление по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, влязло в сила на 24.08.2020 г. След прекратяването му, изпълнителният лист е изтеглен и въз основа на него и молба от взискателя на 27.03.2023 г. е образувано изп. д. № 243/2023 г. по описа на ЧСИ М. Н., като са поискани действия за събиране на дълга.

На 01.06.2023 г. е наложен запор на банкови сметки в „ПИБ“ АД.

На 06.11.2023 г. е депозирана молба от взискателя за справки в КАТ и запор при установена собственост и на 26.04.2024 г. е наложен запор на 1 брой МПС:

„******“ с рег. № ********.

На 09.08.2024 г. е депозирана молба от взискателя за насрочване на опис на запорираното МПС за публична продан и справка недвижими имоти за налагане на възбрана.

На 27.09.2024 г. е депозирана молба от взискателя за имуществено проучване и налагане на възбрана.

На 10.10.2024 г. е насрочен опис на запорираното МПС: „******“ с рег. № ********, което не е открито в деня на описа.

На 17.10.2024 г. е депозирана молба от взискателя за насрочване на нов опис на запорираното МПС: „***** е рег. № ******** и за публична продан.

Сочи, че изп. д. № 289/2009 г. по описа на ЧСИ М. Н. е образувано по време на действието на ППВС № 3/ 18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство, давност не тече и съгласно ТР № 3/ 28.03.2023 г., постановено по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, погасителна давност не е текла до 26.06.2015 г. и петгодишната давност е следвало да изтече на 26.06.2020 г. Сочи, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците, за периода от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение давностните срокове спират да текат. Заявява, че при изчисляването следва да се приспадане срокът на извънредното положение от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., т.е. 2 месеца и 7 дни.

3

Счита, че давността за вземанията по изпълнителния лист не е изтекла, за което излага подробни правни съображения. Иска се постановяване на решение, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

Видно от Заповед № 1284/26.08.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист от 28.08.2009 г., издадени по ч. гр. д. № 2144/2009 г. по описа на РС – гр. Враца, III гр. състав, ищецът К. И. П. е осъден да заплати на Дирекция за национален строителен контрол следните суми: 1 450 лева – главница, представляваща дължима сума по протокол за извършени разходи по премахване на незаконен строеж от 19.05.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.06.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 29 лева – държавна такса.

Няма спор между страните, че въз основа на посочения изпълнителен лист е било образувано изп. д. № 289/2009 г. по описа на ЧСИ М. Н. с взискател Дирекция за национален строителен контрол и длъжник К. И. П.. Не се спори, че на 04.10.2009 г. ищецът е получил покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 289/2009 г., ведно с приложената заповед за изпълнение.

Страните не спорят относно извършените по по изп. д. № 289/2009 г. изпълнителни действия: наложен запор върху 3 броя МПС със запорно съобщение от 07.10.2009 г., доброволни плащания от длъжника на 30.03.2010 г., 07.07.2010 г. и 25.06.2010 г., молба от 06.01.2015 г. от взискателя за опис и публична продан на запорираните 3 бр. МПС и насрочен опис на 17.02.2015 г.

С Постановление изх. № 4151/05.08.2020 г. ЧСИ Н. е прекратил изпълнителното производство по изп. д. № 289/2009 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Въз основа на молба вх. № 2947/27.03.2023 г., депозирана от Дирекция за национален строителен контрол, е образувано изп. д. № 243/2023 г. по описа на ЧСИ М. Н. въз основа на същия изпълнителен лист от 28.08.2009 г. С молбата са поискани изпълнителни действия и са възложени правата по чл. 18 ЗЧСИ.

Със запорно съобщение изх. № 4902/01.06.2023 г. е наложен запор върху банковата сметка на ищеца, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД.

С молба вх. № 3497/14.03.2024 г. взискателят е поискал запор и публична продан на МПС, собственост на длъжника и такъв наложен, за което длъжникът е уведомен от ЧСИ Н. на 07.05.2024 г.

С молба вх. № 8807/09.08.2024 г. взискателят е поискал извършване на справки 4 за недвижими имоти и налагане на възбрана при наличие на такива, както и за дружествени дялове и налагане на запор при наличие на такива.

С протокол изх. № 12250/10.10.2024 г. е удостверено, че насроченият на 10.10.2024 г. опис на движимо имущество – МПС е нестанал.

Други относими доказателства не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника от следните суми:

1 450 лева – главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.06.2009 г. до окончателното й изплащане, и 29 лева – държавна такса, съставляващи вземания по изпълнителен лист от 28.08.2009 г., издаден по ч. гр. д. № 2144/2009 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, въз основа на който е образувано изп. д. № 243/2023 г. по описа на ЧСИ М. Н., поради изтекла погасителна давност.

С оглед твърденията на ищеца, искът е допустим. Предпоставка за допустимост на този иск, както предвижда чл. 439, ал. 2 ГПК, е ищецът да се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, като ищецът се позовава на погасяване на дълга по изпълнителния лист поради изтекла погасителна давност. Това твърдение представлява нов факт по смисъла на чл. 439 ГПК, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителният лист от 28.08.2009 г. След като са наведени твърдения, че са налице последващи устните състезания фактически обстоятелства, които погасяват или изключват правото на принудително изпълнение, те са достатъчни да обосноват допустимост на иска с правно основание чл. 439 ГПК. Осъществили ли са се твърдените факти и годни ли са те да изключат вземането на взискателя към длъжника, е въпрос по основателност на предявения иск, а не за неговата допустимост.

С предявяването на този иск за установяване недължимост на парични суми, ищецът отрича претендираното от ответника материално право и в тежест на ответника е при условията на пълно и пряко доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността. За основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван.

Разпечатката съдържа 57 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/17de8e0d-3c80-423f-b2ad-161ceadc6ad8