Решение № 3561 от 28.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3561 гр. София, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110143565 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците Р. С. Н. и С. С. Д. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ..., апартамент в югозападната част, с аб. № ..., като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася, което ответниците не са сторили, поради което претендира от тях при условията на разделност сумите, както следва: 679,49 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 76,74 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 05.05.2023 г., 77,27 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 14,84 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 05.05.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.05.2023 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 25992/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.05.2023 г., при следните квоти: по отношение на Р. С. Н. – 1/4, а именно: 169,87 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 19,18 лв., представляваща мораторна лихва 1 върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 05.05.2023 г., 19,32 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 3,71 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 05.05.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.05.2023 г. до окончателното им заплащане; по отношение на С. С. Д. – 3/4, а именно: 509,62 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 57,56 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 05.05.2023 г., 57,95 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 11,13 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 05.05.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.05.2023 г. до окончателното им заплащане. Претендира и разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – .... изразява становище, че в рамките на исковия период услугата дялово разпределение е законосъобразно извършвана.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. Най-напред, от представения договор за доброволна делба на сграда, построена върху съсобствено място от 30.08.1972 г. (л. 16-20 от делото) се установява, че между съсобствениците на парцел I X за имот 6 в кв. 72, разположен в ......, е постигнато съгласие за разпределяне на собствеността върху отделните обекти в нея, като в общ дял и изключителна собственост на С. С. Д. и .....а е възложен апартамент на първия етаж, находящ се в югозападната част на сградата, ведно с мазе № 7 и гараж № 6, както и 137,05/1000 идеални части от общите части на сградата и от дворното място, от които: 124,24/1000 идеални части, припадащи се за апартамента и мазето и 12,81/1000 идеални части, припадащи се за гаража. При липсата на уговорка в противен 2 смисъл, съдът приема, че имотът, предмет на придобивната сделка от 30.08.1972 г., е придобит от посочените лица при условията на разделност, т. е. при равни дялове, с оглед на което всеки един от тях е станал носител на по 1/2 идеална част от правото на собственост върху него – арг. чл. 30, ал. 2 ЗС. На следващо място от представеното удостоверение за наследници с изх. № 1761/21.11.2022 г., издадено от Столична община, р-н „Изгрев“ (л. 15 от делото) се установява, че .....а е починала на 03.03.1996 г., оставяйки за свои наследници по закон ответниците С. С. Д. – син и Р. С. Н. – дъщеря, като по делото липсват данни за осъществяването междувременно на юридически факти, довели до промяна в правата върху имота, предмет на придобивната сделка от 30.08.1972 г., поради което съдът прави извод, че той е бил част от наследственото й имущество. Ето защо, след смъртта й, настъпила на 03.03.1996 г., на основание наследствено правоприемство всеки един от двамата ответници е придобил равна част (по 1/2 идеална част) от притежаваната от майка им 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент, въз основа на което съдът прави извод, че понастоящем правата им в съсобствеността са, както следва: 1/4 идеална част – за Р. С. Н. (придобита по наследяване от майка си) и 3/4 идеални части – за С. С. Д. (1/2 – придобита на лично основание по силата на договора за доброволна делба от 30.08.1972 г. и 1/4 – придобита по наследяване от майка си). Следва да се отбележи, че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на поддържания от ответницата Н. защитен довод, че изцяло процесният имот е закупен от другия ответник по делото, който се явява и титуляр на партида с аб. № ..., като с протоколно определение от 01.02.2024 г. изрично на същата е указано, че нейна е доказателствената тежест да установи този факт, без обаче тя да е предприела активни процесуални действия в тази насока. Нещо повече, не се установява и твърдението, че не ответникът Д., а баща му, чийто имена изцяло съвпадат с неговите, е бил страна по договора за доброволна делба на сграда, построена върху съсобствено място от 30.08.1972 г., поради което съдът прие, че именно той е участвал като страна по горепосочената придобивна сделка. С оглед на изложеното, съдът прави извод, че в рамките на исковия период именно двамата ответници се легитимират като собственици на процесния имот, находящ се в ..., апартамент в югозападната част, респ. като клиенти на топлинна енергия за битови нужди по отношение на него, а това означава, че с оглед действащата нормативна уредба в областта на енергетиката те следва да отговарят за процесните вземания, касаещи същия, съобразно обема от участието си в съсобствеността – 1/4 – за Р. С. Н. и 3/4 – за С. С. Д.. В случая, ирелевантно е обстоятелството на чие име се води партида с аб. № ..., както и на чие име са издавани отчетите за дялово разпределение, фактурите и изравнителните сметки от страна на ищеца, с оглед установеното по делото титулярство на право на собственост на ответниците по отношение на процесния имот, което с оглед действащата нормативна уредба в областта на енергетиката е от значение при доказване на качеството потребител на топлинна енергия.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се доказва ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца общи условия или да са предложили сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период те са били носители на съответна идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент в югозападната част на сградата, находяща се на адрес: ......, ет. 1, съдът прави извод, че между тях и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите 3 условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.