Решение № 3921 от 27.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3921 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Н. Велисеева при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Гражданско дело № 20251110151859 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „М.......“ ЕООД против „Д.........“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата 7657,19 евро (14976,22 лева) представляваща остатък от обезщетение за претърпени имуществени вреди по лек автомобил марка „.......“, с рег. № ..... от настъпило на 24.10.2025 г. застрахователно събитие – ПТП, съставляващо застрахователен риск, за което при ответника е образуване щета ........ведно със законната лихва от 13.11.2025 г. до окончателното й изплащане след допуснато изменение на иска с протоколно определение на съда от 12.02.2026 г.

Ищецът обосновава исковата си претенция с твърдения, че на 24.10.2025 г. в гр. София лек автомобил марка „...........“, с рег. № ......, се движи по ........., и при кръстовище с ул.

„.........“ не се съобразява с предписанията на пътен знак Б1 за пропускане на движещия се срещу пътен знак Б3 лек автомобил, като реализира с него удар, в резултат на който се занася и удря лек автомобил марка „.......“, с рег. № ....., който се движи в обратната посока по ул. „.........“. Излага, че е съставен Протокол за ПТП от 24.10.2025 г. от „Пътна полиция“ при СДВР, в който е отбелязано, че виновен за настъпилото произшествие е водачът на лек автомобил марка „...........“, с рег. №......, с оглед на което му е съставен АУАН. В резултат на процесното ПТП са нанесени щети по лек автомобил марка „.......“, с рег. №....., които съгласно ел. опис, изготвен от служители на ответника, се състоят в увреждания на облицовка на предна броня, преден ляв калник, ляв фар, декоративна решетка, преден капак, рамка на радиатор, амортисьор предна броня, основа на предна броня, преден ляв фар за мъгла, дифузьор радиатор ляв, ел. инсталация предна ремонт, десен фар, радиатор на климатик, кора под предна броня, воден радиатор, ляв водач на предна броня, въздушна възглавница на водач, преден ляв предпазен колан и преден десен предпазен колан. Твърди, че към датата на настъпване на събитието отговорността на водача на лек автомобил „...........“, с рег. № ......, е застрахована при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Твърди се, че е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, вследствие на което при ответника е образувана Щета №........, по която застрахователното дружество е изплатило извънсъдебно сумата 9720,14 лв. Поддържа, че така определеното обезщетение е недостатъчно за погасяване на 1 вземането на ищеца, което според него възлиза в общ размер на 19720,14 лева. Претендира присъждането на законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и по размер. Поддържа, че претендираното обезщетение е погасено изцяло чрез извънсъдебно плащане на сумата в размер на 9720,14 лева, която съответства на действителния размер на претърпените имуществени вреди. Счита, че е изпълнил задължението си по застрахователния договор, сключен със застрахования, поради което не е налице основание за уважаване на предявения иск. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от установяването на сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответното дружество. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди), пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите правни норми. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.

В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са безспорни между страните. За осъществяването им сочат и събраните по делото писмени доказателства /застрахователна полица, сключена при общи условия, протокол за ПТП, уведомление за щета, опис на щета, възлагателно писмо, ликвидационен акт, калкулация ремонт, покана по регресна претенция ведно с обратна разписка, преводно нареждане/, както и извършеното от ответника плащане, което по същество съставлява извънсъдебно признание за наличието на дълг на посоченото основание. Не е спорно, че в ответното дружество по повод предявената по извънсъдебен ред претенция от ищеца е образувана ликвидационна преписка, по която е заплатена сума в размер на 9720,14 лева. Ето защо съдът приема осъществяването на всички факти, включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, за доказани.

Спорният въпрос по делото касае размера на вредите, причинени на ищеца като собственик на увредения автомобил, респ. в какъв размер е възникнало вземането му за застрахователно обезщетение, дължимо от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за произшествието водач.

Установява се по делото, че въз основа на подадено от ищеца уведомление за щета при ответника е образувана преписка по щета №........, по която застрахователят след извършен опис на уврежданията по лек автомобил „.......“ с рег. №..... е изплатил обезщетение в размер на 9720,14 лева на 10.11.2025 г.

От неоспореното заключение на съдебно авто-техническата експертиза се установява, че всички увреждания по лек автомобил „.......“ с рег. №..... отразени в описа на 2 застрахователя се намират в пряка причинно – следствена връзка с механизма на процесното събитие, за което е съставен Протокол за ПТП с бл. № ...........-2/24.10.2025 г. от началник група в Отдел „Пътна полиция“ при СДВР. Според експерта стойността за възстановяване на лек автомобил „.......“ с рег. №..... изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 12627,03 евро (24696,32 лева). Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ действителна по смисъла на закона е стойността, за която може да бъде закупено друго имущество от същия вид и качество на застрахованото като меродавен в случая се явява българският пазар.

Претендираната от ищеца сума е равна на разликата между вече заплатеното от ответника по заведената при него претенция и стойността необходима за възстановяване на увредения лек автомобил по средни пазарни цени според експерта, поради което исковата претенция следва да бъде уважена в цялост.

На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху първоначалния размер на предявения иск 1533,88 евро считано от датата на предявяване на иска 13.11.2025. г. до окончателното й изплащане, а за разликата над 1533,88 евро до пълния предявен размер 7657,19 евро следва да се присъди законна лихва от момента на молбата по чл. 214, ал. 1 ГПК – 12.02.2026 г., в който смисъл е решение №60141/25.11.2011 г. по т.д. №2022/2020 г. на ВКС, ТО, което настоящия състав изцяло споделя.

При този изход на спора право на разноски има ищецът, поради което ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му заплати сумата в размер на 1150,00 евро, от които 306,00 евро за държавна такса, 180,00 евро за депозит за вещо лице и 664,00 евро – адвокатско възнаграждение, което видно от представения договор за правна защита и съдействие е заплатено в брой.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Д.........“ ЕАД ЕИК ......... със седалище и адрес на управление: гр. ....... да заплати на „М.......“ ЕООД ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. ...... на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 7657,19 евро (14976,22 лева) представляваща остатък от обезщетение за претърпени имуществени вреди по лек автомобил марка „.......“, с рег. № ..... от настъпило на 24.10.2025 г. застрахователно събитие – ПТП, съставляващо застрахователен риск, за което при ответника е образуване щета ........, ведно със законната лихва върху сумата 1533,88 евро от датата на предявяване на исковата молба 13.11.2025 г. до окончателното й изплащане, а върху сумата 6123,31 евро от датата на подаване на молбат по чл. 214, ал. 1 ГПК – 12.02.2026 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1150,00 евро – разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3