Решение № 13 от 06.02.2025, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Берковица, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20231610100594 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявен от П. Н. П. против И. Я. Р. иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 с правно основание чл.

538, ал 1 ТЗ във вр. чл. 535 ТЗ – установителен иск за признаване на установено, че ответникът дължи сумата от 5000 евро, представляваща дължим остатък по поето задължение по издадена от И. Р. запис на заповед на 31.10.2016 г. за сумата от 20 000 евро с падеж 31.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –до пълното изплащане на претендираните суми, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 15/2023 г. по описа на РС – Берковица.

Ищецът П. Н. П. твърди в исковата си молба, че през месец октомври 2016 г. предоставил заем на ответника в размер на 20 000 евро. За обезпечение на така посоченото задължение на 31.10.2016 г. ответникът му издал запис на заповед, с която се задължил да му възстанови сумата на адреса му в гр.

София до 16:00 часа на 31.12.2018 г.

Ответникът му връщал на части дадената в заем сума, като към момента му дължи остатък от 5000 евро по поетото от него задължение.

Поради неизпълнението от страна на длъжника ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е 1 образувано ч. гр. д. № 15/2023 г. по описа на РС – Берковица, по което била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.

В хода на заповедното производство било подадено възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.

Поради което ищецът предявява правата си при условията на чл. 422 от ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на вземането му, като признае, че И. Я. Р. му дължи сумата от 5000 евро, представляваща дължим остатък по поето задължение по издадена от И. Р. запис на заповед на 31.10.2016 г. за сумата от 20 000 евро с падеж 31.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 13.01.2023 г. до пълното изплащане на претендираните суми.

Претендира разноски.

Ответната страна И. Я. Р. чрез назначения му особен представител е подал отговор и взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Счита предявения иск за допустим. Заявява, че от външна страна издаденият запис на заповед изглежда редовен. Не разполага с доказателства относно наличие на факти, установяващи издължаване на търсената сума.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

За да бъде уважен иска ищецът П. Н. П. следва да докаже съществуването на вземането си, основано на менителничния ефект – съществуване на редовен от външна страна и действителен запис на заповед, подлежащ на изпълнение.

В случая не е необходимо ищецът да доказва и посоченото от него каузалното правоотношение, което е обезпечено със записа на заповед, на която ищецът основава претендираното от него вземане.

Съгласно дадените в т.17 от Тълкувателно решение № 4/2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, предметът на делото по иска по чл.422 ГПК се определя от правното твърдение на ищеца в исковата 2 молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение на основание запис на заповед. В производството по чл.422, ал.1 ГПК ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуване на редовен от външна страна и действителен запис на заповед, подлежащ на изпълнение.

Според приетото в т.17 на цитираното тълкувателно решение, ищецът не е задължен да разкрива съществуващо между страните каузално правоотношение за обезпечение на което е издаден записът на заповед от ответника.

При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл. 422, ал.1 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът и в хипотеза, в която сочи обезпечителна функция на записа на заповед, спрямо каузално правоотношение, отново доказва единствено вземането си основано на менителничния ефект и носи доказателствената тежест да установи само редовен от външна страна запис на заповед.

Ответникът не оспорва въведеното от ищеца каузално правоотношение, в който случай в тежест на ответника би било да докаже своите оспорвания.

Ето защо не е необходимо ищецът да доказва твърдяното от него каузално правоотношение.

В този смисъл е трайната практика на ВКС, в която се поддържа, че дори когато по делото нито поемателят, нито издателят на записа на заповед не докажат твърдяното от тях каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед, това не е основание да се откаже плащане по менителничния ефект и не е основание да се отхвърли като неоснователен искът с правно основание чл.422 ГПК, тъй като предмет на иска е вземането по менителничния ефект /в този смисъл Решение № 13 от 28.07.2027 г. по т.д. № 2642/2015 г. по описа на ВКС, I о-е, търговска колегия/.

Затова за уважаването на така предявеният иск е достатъчно ищецът да докаже съществуване на редовен от външна страна и действителен запис на заповед, подлежащ на изпълнение.

В случая по делото не се спори, а и видно от самия документ, записът на 3 заповед, на който ищецът основава вземането си е редовен от външна страна документ и полежи на изпълнение.

Същият е представен в оригинал на л. 16 по приложеното ч. гр. д. № 15/2023 г. по описа на РС – Берковица. Видно от неговото съдържание документът съдържа всички реквизити на ценна книга запис на заповед, съгласно чл.535 от ТЗ – наименованието „запис на заповед“ в текста на документа на езика, на който е написан, безусловно обещание да се плати определена сума /20 000 евро/, падеж на плащане – 31.12.2018 г., място на плащането – гр. София, името на лицето, на което трябва да се плати – ищеца П. Н. П., дата и място на издаването – 31.X.2016 г. в гр. София и подпис на издателя – ответника И. Я. Р..

Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.01.2023 г. /датата на пощенското клеймо/ падежът на записа на заповед е настъпил, поради което и същият подлежи на изпълнение.

Предвид което така предявеният иск за установяване на посоченото вземане в размер на 5000 евро, за която сума е издадена заповед за изпълнение въз основа на приложения запис на заповед по ч.гр.д. 15/2023 г. по описа на Районен съд-Берковица е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2023 г.

- датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, от която дата установителният иск се счита предявен – по аргумент от чл. 422, ал. 1 ГПК.

Относно разноските:

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.

При този изход на делото на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ищецът има право на направените от него разноски както за заповедното, така и за исковото производство.

Ответникът е направил възражение за прекомерност за заплатения адвокатски хонорар, което съдът намира за частично основателно – само по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение за заповедното производство.

Относно разноските в исковото производство:

Съдът намира възражението за

4 прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно.

На л. 5 от делото се намира договор за правна защита и съдействие на ответника, в който е отразено, че е договорен хонорар за исковото производствов размер на 1200 лева, платени в брой. В случая е предявен иск за установяване на вземане в размер на 5000 евро /равняващи се на 9779.00 лева към датата на подаване на исковата молба/, поради което съдът намира, че при определяне на хонорара следва да се приложи разпоредбата на чл. 7, ал.

2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда, че „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.“ Тоест дължимото по Наредбата възнаграждение е в размер на 400 лева плюс 10 % за горницата от 8779 лева, тоест минималното възнаграждение се равнява на 400 лева плюс 877.9 лева за горницата или общо на 1277.9 лева. Следователно заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение не само, че не е прекомерно, но дори е под минималните размери, предвидени в Наредбата и ищецът следва да му го заплати в пълен размер. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед оказаната от адвоката правна помощ – както за изготвянето на исковата молба, така и за процесуална защита и представителство по делото, като се има предвид, че адвоката е депозирал допълни молби и становища и след подаване на исковата молба.

Ето защо на ищеца се дължат направените от него разноски за исковото производство в общ размер на 2035 лева, съобразно приложения на л. 60 спписък, от които 1200 за платеното адвокатско възнагражение, 196 лева ДТ на л. 1 и възнаграждение за особен представител в размер на 639 лева на л. 44.

Относно разноските за заповедното производство:

Съобразно приложения списък на л. 60 се претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева от общо заплатеното възнаграждение в размер на 1300 лева по представения на л. 7 по приложеното ч. гр. д. № 15/2023 г. по описа на РС – Берковица.

5

Така уговореното възнаграждение е над минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредбата в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Тоест спрямо интереса за ½ от общо пртендираната сума от 5000 евро /равняващи се на 9779.00 лева към датата на подаване на исковата молба/, а именно спрямо 4889.5 лева, за която по правилата на т. 2 на ал. 2 от същата разпоредба възнаграждението е в размер на 400 лева плюс 10 % за горницата от 3889.5 лева, тоест минималното възнаграждение се равнява на 400 лева плюс 388.95 лева за горницата или общо на 788.95 лева, до който размер следва да бъде намалено дължимото възнаграждение. Към тези разноски следва да се прибави и заплатената държавна такса за образуване на заповедното производство в размер на 196 лева /л. 1 по приложеното ч. гр. д.

№ 15/2023 г. по описа на РС – Берковица/ или общо за заповедното производство на ищеца се дължат 984.95 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 с правно основание чл. 538, ал 1 ТЗ във вр. чл. 535 ТЗ, ч е И. Я. Р. с ЕГН ********** от гр. София, жк ХИПОДРУМА, бл.46, вх.Б, ет.3, ап.8, общ. Столична, ДЪЛЖИ НА П. Н. П. с ЕГН ********** от гр.

София, жк ЛЮЛИН, бл.313, вх.В, ет.3, ап.53, общ. Столична, СУМАТА 5000 евро, представляваща дължим остатък по поето задължение по издадена от И.

Р. запис на заповед на 31.10.2016 г. за сумата от 20 000 евро с падеж 31.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 11.01.2023 г. до пълното изплащане на претендираните суми, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 15/2023 г. по описа на РС – Берковица.