Решение № 1361 от 26.10.2021, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н

И Е

№………… гр. Варна, ……………г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д

А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА при участието на секретаря Виржиния Миланова, като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова административно дело № 1980/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на А.В.И. ***, подадена чрез адв. Я.К. - ВАК, против Решение № 2153-03-95 от

16.08.2021 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) – Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата на И. срещу Разпореждане № Д-03-999-00-**********/25.06.2021 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Варна, с което на основание чл. 40, ал. 4 КСО и чл. 47, ал. 2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО), е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, по болничен лист серия Е № 20201335195/17.08.2020 г. за периода от 11.08.2020 г. до 09.09.2020 г., данни за който са представени с удостоверение – Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл.

11, ал. 1 от НПОПДОО вх. № Р14-03-000-00-**********/23.09.2020 г.

С жалбата се настоява, че разпореждането и решението в обжалваната му част са незаконосъобразни, като се прави искане съдът да ги отмени и да върне преписката на административния орган. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила процесното производство се спира повторно. Сочи се, че с Разпореждане от 07.10.2020 г. също е било спряно производството, като по оспорването му е образувано адм. дело № 2708/2020 г. на АдмС – Варна, по което се очаква решение, а след възобновяване на производството е издадено Разпореждане за отказ от изплащане на обезщетение №

Д-03-000-00-01462111/15.04.2021 г., което е отменено с решение на Директора на ТП на НОИ – Варна и е върната преписката за ново произнасяне. Оспорващият твърди, че законодателят не е предвидил възможност за повторно спиране на едно и също производство. На следващо място се изтъква, че не е предвидена хипотеза за спиране на процесното производство на основанието, посочено в мотивите на решението на Директора на ТП на НОИ - Варна – „до влизане в сила на задължителните предписания, издадени от контролните органи на НОИ на работодателя“. Твърди се, че разпореждането и решението са в противоречие с основните принципи, заложени в АПК – чл. 11, чл. 12 и чл. 28, както и че са немотивирани. Излагат се подробни доводи, че дадените на осигурителя задължителни предписания нямат преюдициално значение относно релевантните факти за възникването и упражняването на правата на оспорващата като осигурено лице, вкл. такива отнасящи се до осигурителния й статус. Оспорващият сочи, че от една страна, фактическото основание, посочено в разпореждането – „се констатира, че лицето не е полагала труд и не е извършвала реална трудова дейност при посочените осигурители, респ. не е възникнало основание за осигуряване по чл.

10 КСО и не следва да бъдат подавани данни….“ е основание за отказ от изплащане на такова обезщетение, а в потвърждаващото разпореждането решение се сочи, че основание за спиране е влизането в сила на издадените задължителни предписания на осигурителите за заличаване на подадените данни, като такива хипотези не са предвидени в КСО и АПК.

Настоява се, че е налице и нарушение на чл. 34 и чл. 35 АПК, т.к. на оспорващата не е предоставена информация по административната преписка, а и не са обсъдени от органа представените от оспорващата притежавани от нея документи, във връзка с полагания труд в предприятията на двамата проверявани осигурители и дадените от нея обяснения пред орган на ТП на НОИ – Варна.

Оспорващият претендира присъждане на разноски на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Варна, чрез гл. юриск. Е.Л., поддържа становище за неоснователност на жалбата, като излага подробни доводи за законосъобразност на оспорвания акт. Искането е да се отхвърли жалбата.

Жалбата е редовна и допустима като отговаряща на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК. Подадена е от заинтересовано лице – адресат на акта, в 14-дневния срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 АПК (обжалваният акт е съобщен на И. на 19.08.2021 г., предвид известието за доставяне, л. 11 от адм. пр., а жалбата е подадена на 02.09.2021 г. – на електронния адрес на съда – л. 2-7 от делото). По аргумент от чл. 118, ал. 1, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „ж“ и ал. 3 КСО е налице годен за оспорване акт.

Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и фактите, които се извличат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 23.09.2020 г., "Д Комплекс сървисес"

ЕООД подава за оспорващата удостоверение - Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1, и чл. 11, ал. 1 НПОПДОО с вх. № Р14-03-000-00-**********, за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по чл. 40, ал. 1 КСО по Болничен лист серия Е № 20201335195/17.08.2020 г., издаден на оспорващата за периода 11.08.2020 г. – 09.09.2020 г.

В 18-месечния период, преди месеца на настъпване на временната неработоспособност (11.02.2019 г. – 11.08.2020 г.), който период е релевантен за изчисляване на размера на обезщетението за временна неработоспособност, според данните в Регистъра на осигурените лица и Регистъра на трудовите договори, оспорващата е работила в три дружества, сред които „Политур 2016" ЕООД, гр. Созопол от 19.09.2019 г. до 31.01.2020 г. и "Д Комплекс сървисес" ЕООД, гр. Созопол от 03.02.2020 г. до 19.10.2020 г.

С писмо от 04.10.2020 г. до Директора на ТП на НОИ – Бургас (предвид адреса за кореспонденция с двете дружества), Директорът на ТП на НОИ – Варна, сочи, че по повод подадените документи за изплащане на парично обезщетение по болнични листи за няколко лица, сред които и оспорващата, следва за определяне правото и размера на паричното обезщетение на лицата да се установи упражнявали ли са трудова дейност, която е основание за възникване на осигуряване и подаване на данни по чл. 5, ал. 4 КСО, респ. осигурени лица ли са по смисъла на чл. 10 КСО към началото на временната неработоспособност, като се обръща внимание, че липсват данни за внесени осигурителни вноски.

Във връзка с постъпило на 19.11.2020 г. искане от ТП на НОИ – Бургас за извършване на проверка на двете дружества по делегация, предвид обстоятелството, че документацията на двамата осигурители се намира в гр.

Варна, на 04.12.2020 г. със Заповед № ЗР-5-03-00850217 и Заповед № ЗР-5-03-00850219 Директорът на ТП на НОИ – Варна нарежда извършването на проверка по спазване на осигурителното законодателство съответно на "Д

Комплекс сървисес" ЕООД и на "Политур 2016" ЕООД.

С Констативни протоколи съответно № КП-5-03-00901689 и № КП-5-03-00901703 и двата от 30.03.2021 г., на "Д Комплекс сървисес" ЕООД и на "Политур 2016" ЕООД е установено, че не може да се удостовери по безспорен начин извършваната от дружеството дейност. На "Д Комплекс сървисес" ЕООД и на "Политур 2016" са издадени Задължителни предписания съответно с №

ЗД-1-03-00903399/02.04.2021 г. и № ЗД-1-03-00903408/02.04.2021 г. от ТП на НОИ – Варна, за заличаване на подадени данни по чл. 5, ал. 4 КСО за много на брой лица, сред които и за оспорващата за периода 02.2020 г. -10.2020 г. и за периода 09.2019 г. -01.2020 г.

На 07.10.2021 г. е издадено Разпореждане № Д-03-000-00-01417941, с което на основание чл. 40, ал. 3 КСО е спряно образуваното производство за изплащане на парично обезщетение по Болничен лист № 1335195, серия Е2020 на А.В.И.. Разпореждането е обжалвано от И. пред Директора на ТП на НОИ – Варна, който е отхвърлил жалбата й, като е последвало съдебно обжалване, приключило с Определение от 09.09.2021 г. по адм. дело № 2708/2020 г. на АдмС – Варна, с което е прекратено делото, поради възобновяване от органа с разпореждане от 15.04.2021 г. на спряното производство.

След възобновяване на административното производство е постановено Разпореждане № О-03-000-00-01462111 от 15.04.2021 г., с което ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите е отказал отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност на А.В.И. по процесния болничен лист. С Решение № 2153-03-65 от 04.06.2021 г. Директорът на ТП на НОИ – Варна, е отменил разпореждането за отказ и е върнал преписката за ново произнасяне, приемайки, че задължителните предписания, представляват доказателство от значение за определяне правото на И. на парично обезщетение в случая и следва да бъдат взети предвид, след влизането им в сила.

Издадено е Разпореждане № Д-03-999-00-********** от 25.06.2021 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което е постановено спиране на производството по отпускането/изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност по въпросния болничен лист на А.В.И., считано от 25.06.2021 г. Като мотиви органът е посочил неприключилото административно производство по обжалване на задължителните предписания към посочените констативни протоколи, издадени на осигурителите „Д Комплекс Сървисес“ и „Политур“, с които се констатира, че А.И. не е полагала труд и не е извършвала реална трудова дейност при посочените осигурители, респ. не е възникнало основание за осигуряване по чл. 10 КСО и не следва да бъдат подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за периода 19.09.2019 г. до 03.02.2020 г. от „Политур“ ЕООД и от 03.02.2020 г. до 20.10.2020 г. от „Д Комплекс Сървисес“. Посочено е и че установяването на обстоятелството дали И. е извършвала реална трудова дейност при посочените осигурители, респ. дали е възникнало основание за осигуряване по чл. 10 КСО, е от съществено значение при преценката правото й на парично обезщетение по процесния болничен лист.

С обжалваното пред настоящия състав на съда Решение № 2153-03-95 от 16.08.2021 г. Директорът на ТП на НОИ – Варна, споделяйки напълно доводите, посочени в разпореждането, е отхвърлил жалбата на А.И., като посочва в мотивите си, че производството по отпускане/изплащането на процесното парично обезщетение е спряно до влизане в сила на задължителните предписания и след установяване на необходимите обстоятелства, производството ще бъде възобновено и ще бъде извършена преценка на правото на парично обезщетение на оспорващата.

Оспорваният акт е издаден от материално компетентния административен орган.

По аргумент от чл. 117, ал. 3, във вр. с ал. 1 КСО именно ръководителят на ТП на НОИ следва да се произнесе по жалбите срещу разпореждания по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „ж“ КСО за спиране на производството по отпускането или изплащането на парични обезщетения по глава четвърта.

Спазена е изискуемата писмена форма на акта, а и от посочените в обжалваното решение фактически и правни основания за издаването му стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право.

Неоснователно е възражението на оспорващата за немотивираност на разпореждането и потвърждаващото го решение, което възражение е с доводи, че дадените на осигурителя задължителни предписания нямат преюдициално значение спрямо преценката дали е налице или не в случая правото на обезщетение. По своята същност това възражение е по отношение правилното приложение на материалния закон и е неотносимо към проверката на съда за спазването на установената от закона форма.

По отношение съответствието на оспорвания акт с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното.

Съгласно посоченото от органа правно основание за спиране на процесното административно производство – чл. 40, ал. 4, т. 2 КСО, разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст, се издава, когато е необходимо да бъде извършена проверка от контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на обезщетението; в този случай спирането е до приключване на проверката, но за не повече от 6 месеца;