Решение № 119 от 13.02.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Перник, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20251720105875 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 11, т. 11, б. „а“ от ЗУЕС.

Образувано е по искова молба, подадена от „ВХОД МЕНИДЖЪР“ ЕООД, ЕИК 203024670, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ***** *****№**,ет.* против ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, находяща се на адрес: гр.

Перник, кв. ***** ******,бл.**,вх.*, представлявана от С.Ц., с адрес: гр.

Перник, кв. ***** ******,бл.**,вх.*, ап. 46.

Ищецът твърди, че между него и ответника през месец юни 2022 г. е сключен договор за управление и поддържане на общите части на етажна собственост с адрес: гр. Перник, кв. ***** ******,бл.**,вх.* срещу заплащане на възнаграждение. Сочи, че в изпълнение на договора той е изпълнявал функции на професионален домоуправител при ответника за периода на договора.

Излага, че за времето от месец юни 2022 г. до месец декември 2022 г. ответникът не е заплащал дължимото от него възнаграждение за управление на общите части на сградата, което е в размер на общо 1055.17 лв.

Сочи, че за това вземане е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК въз основа, на което е образувано ЧГД № 5875/2025 г. по описа на ПРС, което е уважено изцяло, като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника.

Искането към съда е да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1055.17 лв./539.50 евро/ – възнаграждение по договор за управление, сключен между страните през месец юни 2022 г. за периода месец юни 2022 г. – месец декември 2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 01.07.2025 г. до 1 окончателното плащане, за което е издадена ЗИПЗ по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 5875/2025 г. по опис на Районен съд – Разград.

Исковата молба с приложенията са връчени на ответника.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който предявения иск е оспорен по основание и размер.

Ответникът твърди, че между него и ищеца не съществуват договорни отношения, тъй като не е сключван договор за управление на етажната собственост. Поддържа, че не дължи на ищеца претендираните суми. Оспорва общото събрание на етажната собственост да приемало решение, с което да определя размера на сумите, дължими за управление и ремонт на етажната собственост. Излага, че ищецът не сочи доказателства нито за наличие на договорни отношения между страните, нито за начина на определяне и формиране на размера на исковите претенции.

Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Заявена е претенция за присъждане на разноски. Направено е възражение за прекомерност на разноските, направени от насрещната страна.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не е изпратил представител.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си адв. В., поддържа отговора, оспорва предявения иск. Моли съда да го отхвърли и да присъди направените съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери следното:

Искът е предявен от процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето на установителния иск се обосновава от електронно частно гражданско дело № 1219/2025 г. по описа на Районен съд - Разград. От него е видно, че със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 540/02.07.2025 г., ответникът е осъден да заплати на ищеца вземанията, предмет на настоящото исково производство. ЗИПЗ е връчена на ответника на 01.08.2025 г. и в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение с вх.

№ 20572/28.08.2025 г. За възражението е съобщено на заявителя на 10.09.2025 г. Настоящият иск е подаден по електронен път в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК – на 10.10.2025 г.

Разгледан по същество искът е неоснователен по следните съображения:

В хода на заповедното производство е представен договор за услуга № ****/01.06.2022 г., сключен между Етажна собственост с адрес: гр. Перник, кв.

***** ******,бл.**,вх.*, чрез представляващия Силвана Емилова Ценкова, като възложител и „Вход Мениджър“ ЕООД, чрез управителя Е.И.Н., като изпълнител. С определението на съда по чл. 140 от ГПК електронното заповедно производство – ЧГД № 1219/2025 г. по описа на Районен съд – Разград, е приложено към настоящото дело, поради което писмените документи, съдържащи се в него са надлежно приобщени към доказателствения материал, събран от исковия съд. В тази връзка неоснователно е възражението на ответника, че ищецът не сочи доказателства за наличието на спорния договор.

Истинността на приетия договор за услуга № ****/01.06.2022 г., не е 2 оспорена от ответника, поради което той се ползва с предвидената в чл. 180 от ГПК доказателствената сила на частен документ и установява, че обективираните в него изявления са направени от лицата, които са го подписали. От изложеното следва, че ищецът е доказал наличието на твърдяното от него облигационно отношение с ответника.

В чл. 1 от договора е предвидено, че възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата „пакет управление“ на етажната собственост в гр. Перник, кв. ***** ******,бл.**,вх.*,състояща се от 45 самостоятелни обекта. Според чл. 3, ал. 1 от договора възложителят се задължава да заплаща на изпълнителя определените в договора суми, представляващи: 1. Месечна такса за управление и поддържане на сградата, която е гласувана на ОС на собствениците и се предоставя на изпълнителя, за да погаси задълженията на ЕС; 2. Месечно възнаграждение на изпълнителя за предоставената услуга и т.

3 извънредни разходи за поддръжка и ремонт на общите части, ако има такива, извършени въз основа на предварително решение на ОС на ЕС.

В чл. 3, ал. 2 от договора е предвидено, че възложителят се задължава да заплаща всеки месец фиксирано възнаграждение за предоставената услуга „пакет управление“ в размер на 6.00 лв. от всеки самостоятелен обект в ЕС или общо 270 лв. на месец, за което се издава фактура, което е дължимо от 1-я до последния ден от текущия месец. Според чл. 4 от договора възложителят се задължава предварително да осигурява необходимите средства на изпълнителя за предоставяне на съответната услуга, което се извършва чрез заплащане на съответните гласувани такси от общото събрание на собствениците. Договорът е със срок една година, считано от датата на неговото подписване/чл. 5/.

В хода на заповедното производство ищецът е представил и общи условия, приложими към договор за услуга, сключен с негови клиенти. В чл. 6 от същите е предвидено, че „Вход мениджър“ ЕООД започва дейността в ЕС след редовно проведено общо събрание на собствениците, като на общото събрание се гласуват: „Вход Мениджър“ ЕООД да предостави услугата „пакет управление“; актуална месечна вноска, която трябва да бъде събирана от всяко домакинство за управление и поддръжка на сградата, упълномощен от общото събрание представител, който да сключи договора. Според чл. 11 минималната цена за управление на етажната собственост е 65 лв. месечно.

В чл. 37 от общите условия е предвидено, че изпълнителят е длъжен да събира месечните вноски за поддръжка и управление на ЕС в предварително определена от него дата, като видът и размерът на месечната вноска се определят от ОС/ал. 1 и ал. 2/. Според разпоредбата на чл. 38, ал. 2 и 3 изпълнителят е длъжен да издаде месечна фактура на възложителя за предоставената услуга „пакет управление“, като се фактурира цялото задължение по договора.

Ищецът е представил финансов отчет, генериран от специален софтуер за обслужване на жилищни сгради, който представлява електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, който не е оспорен от ответника. В него са извършвани отразявания за приходите и разходите на етажната собственост за процесния период – 01.06.2022 г. – 31.12.2022 г., като общият размер на приходите на етажната собственост е 2336.50 лв., а общият размер на разходите - 3391.67 лв. Като приходи са отчитани месечни вноски и вноски за ФРО, а като разходи – такса управление на ЕС, заплащане на електричество, извършване на различни дейности и ремонтни работи.

3

При така установените факти съдът намира, че на основание чл. 11, ал. 1, б.

„а“ и б. „б“ от ЗУЕС между страните по делото е сключен договор по силата, на който ответникът е възложил на ищеца управлението и поддържането на общите части на вх. „Б“ от сграда етажна собственост, представляваща бл. 60 в гр. Перник, кв. Твърди ливади. Ищецът/изпълнител/ се е съгласил да предостави „пакет управление“, изразяващ се в извършване на дейности по управление и поддръжка на етажната собственост, а ответникът/възложител/ се е задължил да му заплаща, както следва: месечна такса за управление и поддръжка, която е гласувана от ОС на собствениците и се използва от ищеца за погасяване на задълженията на етажната собственост/чл. 3, ал. 1, т. 1/; месечно възнаграждение на изпълнителя в размер на 270 лв./138.05 евро/ /чл.

3, ал. 1, т. 2, във вр. ал. 2/; извънредни разходи за поддръжка и ремонт на общите части, ако има такива, извършени въз основа на предварително решение на общото събрание на етажните собственици. Съгласно чл. 38 от Общите условия изпълнителят е длъжен да издава месечни фактури на възложителя за всички разходи за предоставената услуга „пакет управление“.

Предмет на спора е сумата от 539.50 евро, претендирана като възнаграждение по договор за управление за периода от 01.06.2022 г. – 31.12.2022 г. Дължимостта на това плащане е предвидена в чл. 3, т. 2 от договора, а месечният му размер в ал. 3 на същата разпоредба – 138.05 евро/270 лв./. За целият спорен период то е на обща стойност на 831.00 евро/1620 лв./. При доказателствена тежест на ищеца той не е установил какъв е размерът на дължимите по договора суми по чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3 . Размерът на месечната такса по чл. 3, ал. 1, т. 1 се определя с решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост, каквото не е представено по делото, а извънредните разходи по чл. 3, ал. 1, т. 3 от договора се извършват след решение на общото събрание на собствениците, каквото също не е приобщено към доказателствения материал. Следователно ищецът не е установил наличието и размера на други задължения на възложителя към него, освен месечното възнаграждение по чл. 3, ал. 1, т. 2 от договора. Като доказателство за тях не може да послужи представения финансов отчет, тъй като същият представлява частен електронен документ, изходящ от ищеца и не носещ подписа на ответника. По тази причина и с оглед обстоятелството, че ответникът оспорва дължимостта на претендираното от ищеца вземане, той не установява отразените в него задължения на ответната страна.

Представеният отчет не представлява вписвания в счетоводните книги по смисъла на чл. 182 от ГПК, тъй като в него не са посочени първичните счетоводни документи въз основа, на които е съставен, по тази причина той не се ползва с предвидената в същата разпоредба доказателствена сила. В същия, обаче се съдържа признание на ищеца за неблагоприятни за него факти, а именно извършени през процесния период плащания от ответника на общата сума от общо 2336.50 лв. /1194.63 евро./ Доколкото при доказателствена тежест на ищеца, той не е установил наличието на други задължения на ответника за спорния период, освен дължимото и претендирано възнаграждение, то съдът намира, че с посоченото плащане е погасена именно дължимата сума по чл. 3, ал. 1, т. 2 от договора, която е предмет на настоящия правен спор.

За изясняване на спорните факти, тежестта за доказване, на които е на ищеца/вида и размера на задълженията на ответника по договора и извършените плащания във връзка с тях/, съдът на основание чл. 195 от ГПК служебно е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, която да изследва 4 счетоводните записвания, извършени от страните във връзка с процесното правоотношение. Предупредил е ищеца, че ако не внесе определения депозит за вещо лице, експертизата ще бъде заличена. В указания срок, ищецът не е представил доказателства, че е внесъл първоначално определения размер за на възнаграждението за изговяне на експертиза. Затова съдът е обявил делото за решаване без да събере това доказателство. По тази причина недоказани са останали твърденията на ищеца, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договор за предоставяне на услуга „пакет управление“ за заплащане на възнаграждение за представяне на услуга "пакет управление" на етажната собственост.