Решение № 244 от 08.04.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Благоевград, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Атанас Иванов при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20231210101706 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от „И0, против К. В. Т., ЕГН **********.

Навежда се в молбата, че на 07.03.2020 г. ищецът, в качеството на кредитодател е сключил с ответника по делото, в качеството на кредитополучател, Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 288632. Твърди се, че договора е сключен при условията на ЗПФУР. Твърди се, че сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg, като на същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Навежда се, че съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приема същите. Твърди се, че след това кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Твърди се, че потвърждаването става по следния начин: клиента получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той получава втори и-мейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. Твърди се, че по принцип преди извършване на паричния превод клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер, разговора се записва, като по този начин той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Твърди се, че при кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер: ********** и следният имейл: k, като активиращият код е

1

Прави се довод, че сключването на договора чрез електронната платформа е годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Навежда се, че приложим по повод дефиницията на това, какво е електронен документ е чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) N s 910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г., като се прави довод, че съдът следва при преценка на доказването на факта на сключването на договора, да се придържа към акта на ЕС.

Твърди се, че се прилагат по два броя дискове - за съда и за ответната страна, с доказателствената стойност на оригинални договори за кредит, съгласно чл. 184, ал. 1, изр 2 от ГПК, както и аудиозаписа в един екземпляр, който е само за съда.

Поддържа се, че в случай на оспорването му и съгласно Решение № 410/ 16.04.2013 по дело №1150/ 2012 на ВКС, ГК, III г.о. събирането подлежи на оглед по чл. 204 от ГПК.

Твърди се, че в хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат. Предоставена е снимка тип „селфи“ с личната карта, като е видно че снимащия се и лицето от снимката на личната карта съвпадат, като е предоставена и снимка от вайбър профил. Прави се довод, че профила е регистриран с телефонния номер, от който е кандидатствало за кредита, като снимката от профила съвпада с тази от личната карта.

Прави се довод, че по този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.

Твърди се, че гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 800.00 лв. /осемстотин лева/. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора сумата е преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: по касово на каса на „Изи пей“ АД.

Навежда се, че видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането за главница в размер на 800.00 лв. е разпределено на 6 вноски, от които първите 5 в размер на 133.33 лв., а последна 6-та в размер на 135.35 лв. за периода 06.04.2020 г. - 03.09.2020 г.. Твърди се, че няма плащания по договора за кредит, поради което дължими са вноските за периода:

06.04.2020г. - 03.09.2020г. в размер на 800.00 лв..

Навежда се, че при изплащане на вноските по кредита клиента трябва да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменения по време на договора. Договорната лихва е уточнена в Договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него лихвения процент е в размер на 40.15 %. Твърди се, че няма плащания за договорна лихва, като се претендира договорна/възнаградителна лихва за периода 07.03.2020г. 03.09.2020 г. в размер на 92.40 лв..

Твърди се, че кредитът е изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска по погасителен план, а именно: 03.09.2020 г., като същият не е погасен. Поради това на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът е в забава от датата на падежиране на целия кредит - 03.09.2020 г.. Крайната дата - 12.09.2022 г. е произволно избрана, така че да е преди датата на входиране на заявлението в съда. С оглед горното претендира се вземане за законна лихва в размер на 164.45 лв. за периода 03.09.2020 г. - 12.09.2022 г..

2

Твърди се, че ищецът е правил опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред, като същите са безуспешни, като ответникът не погасява задълженията си съгласно договореното. Твърди се, че поради това ищецът е депозирал пред Районен съд Благоевград заявление за издаване на заповед за изпълнение, като е образувано ч. гр. д. № 2592/ 2022 г., като връчването на заповедта за изпълнение е осъществено по правилата на чл. 47, ал. 5 от ГПК - чрез залепване на уведомление, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал да предяви ищеца установителен иск, което поражда правен интерес от настоящето дело.

Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника, че съществува вземането в общ размер на 1 056.85 лв., от които: 800.00 лв. главница по предоставения кредит, 92.40 лв. претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода 07.03.2020 г. - 03.09.2020 г. и 164.45 лв. лихва за забава за периода 03.09.2020 г. - 12.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 11.11.2022 г. до окончателното погасяване на задължението, както и претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски.

Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, чрез назначения особен представител, е подал такъв, в който оспорва исковете. Навежда се, че наведеното с исковата молба за фактическа обстановка, която не визира активирането на клаузите от посочения договор и правната квалификация за наличие на законови предпоставки за ангажирането на отговорността на ответника като кредитополучател и осъждането му по кредитното задължение за главница, лихви и др. обещетения, в рамките на посочения натрупал се паричен еквивалент.

Навежда се, че освен това наведеното от фактическа и правна страна не изяснява в пълна степен всички обстоятелства, които биха касаели пораждане на задълженията по сключения между страните договор, предприемани ли са действия спрямо конкретния длъжник /ФЛ в определения 6 м. срок от евентуалната изискеумост на вземането, надлежно инфиромирани ли е кредитополучателя - сега ответник за изпадането в забава поради неизпълнение, както и как са отчетени за изцяло усвоени договорените суми и изчислени дължимите лихви по договарянето, за да се квалифицира обективното състояние на ответника като действително задължено лице по съглашението, ведно с произтичащите от това правни последици. Сочи се, че посочените твърдения, обстоятелства и приложените писмени доказателства по никакъв начин не изясняват конкретния юридически състав, релевиращ освен на валидно облигационно обвързване, но и на неизпълнение на длъжника, прогласяването началото на изискуемостта на задължението, информираността му и ангажирането на отговорността му към момента на възникването й.

Оспорва ответникът всички обстоятелства, на които се основава иска.

В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез писмено становище поддържа исковете.

Ответникът не се явява, назначения особен представител се явява и оспорва иска.

Съдът след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа 3 страна:

От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 2592/ 2022 г. по описа на РС – гр. Благоевград, се установява, че по депозирано от ищеца против ответника заявление е издадена Заповед № 1369/ 11.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата от 800, 00 лв. /осемстотин лева/ - главница по Договор за предоставяне на кредит № 288632 от 07.03.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 92, 40 лв. /деветдесет и два лева и четиридесет стотинки/, представляващи договорна лихва за периода от 07.03.2020 г. до 03.09.2020 г.; сумата от 164,45 лв. /сто шестдесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки/,представляващи лихва за забава от датата на забавата от 03.09.2020 г. до 12.09.2022 г.; сумата от 25, 00 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса и сумата от 50, 00 лв. /тридесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки/- юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и са събрани данни, че същият не живее на регистрираните постоянен и настоящ адрес, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В изпълнение на дадените му указания, заявителят е депозирал искова молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

От представения по делото Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 288632 от 07.03.2020 г., сключен между „Икато кредитор и ответника К. Т. като кредитополучател е видно, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 800 лева /чл. 2, ал. 1/. Уговорено е, че сумата на кредита се превежда от кредитора на потребителя в дена на сключване на договора по посочена банкова сметка или на каса в офис на „И

Кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатия заем в срок от 180 дни, на месечни вноски съгласно погасителен план, посочен в чл. 4, ал. 3 от договора. Падежната дата на последната вноска по кредита била уговорена на 03.09.2020 г. Между страните е уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40, 15 % и годишен процент на разходите от 48, 30 %. Така общо дължимата по договора сума е в размер на 892.40 лева.

Представени са Общи условия към договор за предоставяне на кредит от разстояние, сключвани от „И..... В ОУ са уговорени начинът за кандидатстване, одобрение и сключване на договори за кредит, тяхното подписване и правата и задълженията на двете страни.

Представени са електронни писма, изпратени от ищеца до електронен адрес [email protected], ответникът е уведомен, че е одобрен за заем, отпуснат му е заем от 800 лева, със срок за връщане 180 дни, общ размер на сумата 892.40 лева.

Представена е Разписка № ...., видно от която „И. и превело на К. Т. сумата от 800,00 лева по договор за заем № .

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което 4 съдът приема като обективно, обосновано и компетентно изготвено. Видно от същото, на 07.03.2020 г. ищцовото дружество е отпуснало на ответника заем в размер на 800 лева, като е извършен вътрешен превод на сума в размер на 800,00 лева. Вещото лице е установило, че по договора за кредит няма извършвани плащания, като размерът на законната лихва върху непогасената главница за периода от 03.09.2020 г. до 12.09.2022 г. е в размер на 164.45 лева.