Решение № 518 от 21.12.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. Благоевград, 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Гражданско дело № 20201200100718 по описа за 2020 година взе предвид следното:

Настоящият съдебен процес е образуван по искова молба на ИВ. ИЛ. Ш., ЕГН **********, Ж. ИЛ. Ш., ЕГН **********, Ш. ИЛ. Ш., ЕГН **********, и ИЛ. В. Ш., ЕГН **********, всички с адрес с. ..., общ. Г., обл. Благоевград, подадена срещу ЗК „****“, Република Г., гр. А., бул. „...“ № 71. Ищците твърдят, че на 12.04.2015 г., около 21:00 ч., на 10-тия км от националния път, водещ от Д. до Е., Република Г., лек автомобил с peг. № РМТ ..., собственост на М.А.Ц. и управляван от В.Г.М., роден на 11.03.1965 г. в с. П., окръг Д., движейки се от Е. към Д., е блъснал пешеходеца Н.А.Ш., ЕГН **********, причинявайки смъртта му. Починалият бил дядо на ищците Иво, Живка и Шенол, и тъст на ищеца Илия. Отговорността на виновния водач М. се покривала от полица, издадена от гръцката застрахователна компания „****“. По повод настъпилото в Г. ПТП, в българското дружество, действащо като кореспондент на гръцката застрахователна компания, била заведена щета, по която до момента нямало определено и изплатено застрахователно обезщетение. Ищците били в постоянен стрес и скръб от нелепата и внезапна загуба на Начо. Между него и внуците му Иво, Живка и Шенол имало много близки отношения на обич, разбирателство и привързаност. Със зетя Илия също били в хармонични отношения, като Илия разчитал изцяло на тъста си за отглеждане на децата, както и получавал морална и финансова подкрепа от него.

Правото на обезщетение на ищците произтичало от Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, докладчик съдия В.Р.. Моли се за осъждане на гръцкия застраховател да заплати по 30 000 /тридесет хиляди/ лева на 1 всеки от ищците, като обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди болки и страдания, свързани със загубата на дядо им/тъста му Н.А.Ш., заедно със законната лихва, считано от датата на процесното ПТП.

В срок е постъпил отговор от ответника. С него той оспорва предявените искове. Сочи, че гръцкият материален закон не съдържа презумпция за вина, предвидена в чл. 45, ал.

2 от българския ЗЗДог, а също така и не познава понятието „съобразена скорост“ така, както то е формулирано и се прилага у нас. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Поддържа, че водачът няма вина за настъпването на процесното ПТП. По отношение на него въобще не било образувано наказателно производство, нито му били наложени административни мерки и/или санкции. ПТП станало в резултат на умишленото действие на пострадалия, предприето поради лоша преценка на ситуацията, дължаща се и на високата степен на алкохолно опиянение, в което същият се намирал. Водачът се движел с позволена скорост и не бил употребил алкохол.

Автомобилът бил с добре функциониращи системи за управление, осветление и спиране. Гумите му били в отлично състояние. Непредвидимото и внезапно действие на пострадалия поставило водача в невъзможност да избегне удара. Не била налице причинно-следствена връзка между поведението на водача и вредоносния резултат.

Пострадалият бил изключително виновен за инцидента. При условията на евентуалност, ответникът прави възражение за съпричиняване, като заявява, че приносът на пострадалия за получаване на вредоносния резултат бил поне 90 %. В случая не били налице обстоятелства, даващи право на Начо Шопов да навлезе, бягайки, на платното за движение. С това той проявил груба небрежност. Ако поведението му на пътя не било толкова неразумно, въпросното ПТП нямало да се случи. Исковете били предявени в завишен размер. В подобни казуси се присъждали значително по-малки обезщетения. Възрастта на ищците и местоживеенето на пострадалия в друга държава сочели, че между тях не е имало близки отношения.

Според приложимия гръцки закон, лихва за забава се присъждала от връчването на иска, а не от датата на ПТП. Исковете били неоснователни до размера на платеното от НББЗ, ако имало такова плащане. Евентуално изплатените суми следвало да бъдат приспаднати от евентуално присъдените. Моли се за отхвърляне на претенциите на Ш.и.

Казусът е с международен елемент. Причинена е смърт на български гражданин на територията на Република Г.. Ответникът по делото е гръцки застраховател.

Международната компетентност на българския съд произтича от разпоредбите на чл.

13, § 2 вр. чл. 11, § 1, б. „б“ от Регламент № 1215/2012 г. Пострадалите лица са предявили искове направо срещу застрахователя пред съда по тяхното местожителство в държава-членка, като такъв пряк иск е възможен и застрахователят е с адрес на управление на територията на друга държава-членка.

2

Приложимо в казуса е гръцкото материално право. Съгласно чл. 4, т. 1 от Регламент № 864/2007 г., приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава са се проявили непреките последици от този факт. Вредоносният резултат в случая е смъртта на Н.А.Ш., настъпила на територията на Република Г., а непреките последици - болки и страдания, търпени от близките на починалия, са настъпили в Република България.

Относимите към делото нормативни актове са Гръцкият граждански кодекс, уреждащ отговорността при непозволеното увреждане, Президентски указ № 237/1986 г., уреждащ въпросите във връзка със застраховката „Гражданска отговорност“, и Закон № 2696/1999 г. за правилата за движение по пътищата.

Ищците трябваше да докажат, че са част от семейството на жертвата и че в причинна връзка с противоправното деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, са им нанесени претендираните по вид и размери вреди, а ответникът следваше да докаже основателността на възраженията си за липса на застрахователно събитие, липса на вина на водача, случайно деяние, съпричиняване, несправедливост на претендираните обезщетения, неоснователност на иска за лихва до връчването на исковата молба и изплащане на обезщетения от НББЗ.

В хода на процеса се приобщиха писмени и гласни доказателства, както и заключения на вещи лица.

Исковете са редовни и допустими, поради което трябва да бъдат разгледани по същество. Гръцкото право /чл. 10 от Президентски указ № 237/1986 г./ урежда пряката претенция срещу застрахователя. Съгласно чл. 932 от Гръцкия граждански кодекс, при деликт съдът може да присъди разумно, по негова преценка, парично удовлетворение за морална вреда. При причиняване на смърт на лице, това парично удовлетворение може да бъде присъдено на семейството на жертвата поради психическо страдание.

Имащите право на парично обезщетение поради психична травма са съпругът, роднините по възходяща или низходяща линия, братята /дори да не са живеели заедно с починалия/ и близките роднини по съребрена линия /сват, сватя, девер, зет и др./, при положение, че действително са претърпели такава травма. Сумите, които гръцките съдилища присъждат като парично обезщетение поради психична травма, са различни.

Разпоредбата на чл. 914 от Гръцкия граждански кодекс гласи, че лице, ощетило незаконно и виновно друго лице, има задължение да го обезщети. Предпоставките за деликтната отговорност са незаконно и виновно човешко поведение, настъпване на щета и причинно-следствена връзка между тях. Виновността е необходим елемент за установяването на деликта. Тя не се предполага и има 2 степени - измама и небрежност. Небрежността може да бъде лека или тежка. Степента на вината не се 3 отразява върху определянето на обезщетението.

В случая не се спори, че лекият автомобил, с който е причинен ударът, е застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, че вследствие на пътния инцидент е починал Н.А.Ш. и че последният е бил дядо на ищците Иво, Живка и Шенол, а ищецът Илия е техен баща и живее на съпружески начала с майка им, което обуславя активната легитимация по предявените искове.

Механизмът на ПТП се установява по несъмнен начин от неоспореното заключение на САТЕ. Инцидентът е станал в тъмната част на денонощието, без изкуствено осветление, по прав двулентов път, по една лента във всяка посока, по който няма пешеходна пътека, с широчина на пътната настилка от 8,30 м, извън населено място, по пътя от Д. за Е., с ограничение на скоростта от 90 км/ч. Пешеходецът е бил с 1,18 промила алкохол в кръвта. Скоростта на автомобила е била от порядъка на 91 км/ч. В даден момент пешеходецът е започнал да пресича косо платното за движение, под ъгъл от около 111 ° от ляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила, със скорост от 9,6 км/ч. Последвал е удар между предната лява част на бронята и левия фар на лекия автомобил и десния крак на пешеходеца. В резултат на удара, тялото било качено по диагонал на предния капак, главата достигнала до челното стъкло и го счупила. Вследствие на предприетото спиране от страна на водача на автомобила и отклоняването на последния вдясно, тялото на пешеходеца е паднало на банкета на около 27-28 м след удара, продължило е движението си през близката нива, изминавайки около 15 м, и се е установило на мястото, на което е намерено по време на огледа. Ударът е станал на 5,80 - 5,90 м вдясно от левия край на платното, гледано по посоката на движение на лекия автомобил. Той е бил непредотвратим за водача, тъй като е попадал в опасната зона за спиране. Максимално възможната скорост на автомобила, при която водачът му е имал техническа възможност да предотврати ПТП, е 57,26 км/ч. Пострадалият пешеходец е могъл да предотврати произшествието, като предприеме пресичане на платното след преминаването на автомобила, а не преди това.

От заключението на СМЕ, което също не е оспорено от страните, се изяснява, че смъртта на Н.А.Ш. се дължи на множество несъвместими с живота комбинирани травми – черепно-мозъчна, гръдна и коремна, както и на травматичната ампутация на част от десния долен крайник. Всяка от тях самостоятелно също би причинила смърт.

Те са в причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП и са били получени при блъскането на пешеходеца от лекия автомобил.

В подкрепа на извода, че водачът на застрахования автомобил не е виновен и липсва противоправно поведение, както и че случилото се е „случайно събитие“, застрахователното дружество е представило две решения на първоинстанционни гръцки съдилища, по които преките искове срещу застрахователите са отхвърлени 4 поради недоказаност на виновността на водачите на МПС. Първото решение е за ПТП от 2013 г., при което е починала пешеходка на 85 г., предприела пресичане на четирилентово пътно платно, нощно време, при интензивен трафик, от ляво надясно на застрахования автомобил, който се е движел със 70 км/ч, при разрешена за участъка от 50 км/ч. Въпреки превишената скорост, съдът е приел, че водачът не е имал време да реагира по ефективен начин с маневра за избягване на инцидента, тъй като пешеходката се е озовала на пътното платно съвсем внезапно и на малко разстояние от автомобила. Прави впечатление, че по делото не е ползвано експертно заключение, което да отговори дали при спазване на разрешената за участъка скорост от 50 км/ч ударът е бил предотвратим. Без обосноваване остава изводът на гръцкия съд, че превишаването на скоростта не представлява виновно и противоправно поведение от страна на водача на МПС. Второто решение касае установен от съда механизъм на ПТП, съществено различаващ се от процесния - пешеходецът е пресичал при червен светофар и при неустановена скорост на мотоциклетиста, поради което не може да се ползва от българския съд като относима за случая практика на чуждия съд. Тези 2 съдебни решения не установяват по категоричен и убедителен начин практиката на гръцките съдилища по приложимите в казуса гръцки закони.

Съгласно чл. 12, т. 1, изр. 2 от приложимия към 12.04.2015 г. Закон № 2696/1999 г. за движение по пътищата, водачите са длъжни да шофират благоразумно и с постоянно изострено внимание. Конкретните изисквания към тях са следните: 1 - да имат пълен контрол над автомобилите си, така че да могат да извършват по всяко време необходимите маневри, 2 - да регулират скоростта на превозното си средство, като непрекъснато вземат предвид господстващите условия и конфигурацията на терена, състоянието и характеристиките на пътя, климатичните условия и условията на трафика по такъв начин, че да са в състояние да прекратят движението на превозното си средство пред всякакво препятствие, което може да бъде предвидено и което се намира във видимата за тях предна част на пътя, 3 - да намаляват скоростта на превозното си средство при нужда и да спират движението му, когато обстоятелствата налагат това, и 4 - да намаляват скоростта на превозното средство в части от пътя с ограничено поле на видимост, на завоите, в нощните часове, както и при всеки друг специфичен случай, налагащ намаляване на скоростта. Тълкуването на посочените текстове логично води до извода, че на водачите на пътните превозни средства по гръцкия закон е вменено задължението при избора на скоростта да се съобразяват с конкретната пътна обстановка, настилка, климатични особености, видимост и др., като в случай, че не го направят, скоростта им ще бъде несъобразена. Дори и да е вярно твърдението на процесуалния представител на гръцкото дружество, че техните закони и съдилища не познават и не ползват понятието „съобразена скорост“, важен е вложеният смисъл, като ползваната терминология е въпрос на езиково изразяване.