Протокол № 1886 от 06.12.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1886 гр. Варна, 01.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Славея Н. Янчева

Сложи за разглеждане докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20233100101727 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:40 часа се явиха:

Ищецът „ВАРНА АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД , редовно уведомен от предходно съдебно заседание. Представлява се от адв. Д. Д., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Ответникът ОБЩИНА ВАРНА, редовно уведомен от предходно съдебно заседание. Представлява се от юрисконсулт Ж.Х., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Адв. Д.: Не са налице пречки по даване ход на делото в днешното съдебно заседание.

Получихме препис от определението, с което ни е отказано конституиране на трето лице – помагач. Срокът за обжалване е изтекъл преди два дни. Заявявам, че не сме депозирали частна касационна жалба, нито такава ще депозираме.

Юрисконсулт Х.: Да се даде ход на делото. Представям актуално пълномощно.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, доколкото страните са редовно уведомени, а определението по чл. 219, ал. 1 от ГПК е влязло в законна сила към датата на днешното съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. Д.: Поддържам исковата молба и уточняващата такава. Оспорваме отговора на насрещната страна. Оспорваме всички изложени в отговора възражения относно неоснователността на предявения иск, които считаме, че са неоснователни и недоказани.

Банковата гаранция е формализирана едностранна сделка, като закона поставя 1 изискване за писмена форма за действителност на гаранционния документ. Единственото условие за плащане на банковата гаранция е нейното предявяване в срока, за който същата е издадена. В конкретния случай, видно от всички, представени по делото писмени доказателства, издадената в полза на Община Варна от представляваното от мен дружество банкова гаранция е била със срок на валидност към датата на образуване на изпълнителното дело.

Моля да вземете предвид, че условията за плащане на банковата гаранция са визирани в самата банкова гаранция, като искането за плащане следва да съдържа точни инструкции за заплащане на дължимите суми и ще се счита за редовно предявено, ако е постъпило в баката в срока за валидност и е оформено съгласно условията на гаранцията.

Никъде в издадената в полза на Общината банкова гаранция, не е обвързано и няма условие за плащане спиране на изпълнението на издадения ревизионен акт. Спирането на изпълнението на издадения ревизионен акт има отношение само и единствено относно обстоятелството, дали издадения ревизионен акт подлежи или не подлежи на принудително изпълнение. След влизането в сила на ревизионния акт е настъпило условието за предявяване на банковата гаранция и ответната страна е следвало единствено и само да направи искане за плащане по процедурата, която е уредена и изрично визирана в предоставената й банкова гаранция.

Оспорваме, че поканата за доброволно изпълнение е връчена надлежно на представляваното от мен дружество, като моля да вземете предвид, че и към датата на изпращане на поканата, която не е редовно връчена, Община Варна е имала възможността да предяви за плащане, издадената в нейна полза банкова гаранция.

По отношение на доклада на съда, имам възражения във връзка с разпределението на доказателствената тежест.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила Молба с вх. № 26356/31.10.2023 г., депозирана от адв. Д. Д., пълномощник на ищеца „Варна Асет Мениджмънт“ ООД във връзка с дадени от съда указания в определението за насрочване на делото.

В молбата се посочва подробно как е формирана сумата от 60 775.06 лева, а именно:

24.00 лева такса по т.1 от ТТРЗЧСИ – за образуване на изпълнително дело; 60.00 лева – такса по т. 2 от ТТРЗЧСИ; 12.00 лева по т. 4 от ТТРЗЧСИ; 24.00 лева – такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ; 234.00 лева – такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ; 18.00 лева – такса по т. 10 от ТТРЗЧСИ;

0.90 лева – държавна такса към БНБ; 3.00 лева – държавна такса към Община Варна; 349.00 лева – държавни такси към АГКК; 3.50 лева – държавна такса към КАТ – Варна; 3.00 лева – държавна такса към Агенция по вписвания; 197.03 лева – разноски за пощенски разходи;

156.00 лв. – такси по т. 4 от ТТРЗЧСИ; 48.00 лева – такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ; 18.00 лева – такса по т. 10 от ТТРЗЧСИ; 59 449.48 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ; 20.15 лева – разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ; 10.00 лева – разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ и 121.00 лева – други разноски по изпълнителното дело.

2

В молбата се посочва, че с исковата молба е претендирана законна лихва за забава, считано от 05.08.2019 г., или от датата на образуване на изпълнителното дело, от който момент ищецът счита, че е претърпял вреди с оглед задължението му да погаси всички разноски в изпълнителното производство.

Юрисконсулт Х.: Поддържам депозирания отговор. Така докладваните разноски по пера, доколкото успях да сверя с представеното от наша страна удостоверение на ЧСИ съвпаднаха, може би без една последната позиция. Така, както ги изброихте по пера съвпадат с удостоверението, издадено от 22.08.2019 г. пред ЧСИ по изпълнителното дело.

Адв. Д.: Във връзка с отговора на ответната страна, образуването на изпълнителното дело и налагането на запори и възбрани по същото нямат отношение към плащането по издадената в полза на Община Варна банкова гаранция. Както вече посочих, единственото условие е било същата да бъде предявена за плащане.

Във връзка с доклада на съда, правя възражение във връзка с разпределението на доказателствената тежест и с оглед на обстоятелството, че не се оспорва обстоятелството от страна на ответника, че има издадена в полза на Община Варна банкова гаранция. Моля този факт да бъде отделен за безспорен по делото и ненуждаещ се от доказване.

Считаме, че неправилно съдът ни е указал, че следва да докажем, че е било налице спиране в производството по обжалване на издадения ревизионен акт. Това обстоятелство не следва да ни бъде разпределяно в доказателствена тежест, доколкото, както посочих вече, не е относимо към предмета на делото, доколкото дали има или няма спиране по административното производство няма отношение към плащането по издадената в полза на Община Варна банкова гаранция, ако са настъпили предвидените в нея условия за плащане.

Във връзка с направените възражения в днешното съдебно заседание, моля да измените доклада и в тази си част, тъй като считам, че не е относимо към предмета на делото.

Юрисконсулт Х.: Четейки доклада, навсякъде в него, където е посочено, че банковата гаранция е послужила за спиране на изпълнението, моля да се посочи и периода, в който е било – 10.08.2018 г. На няколко места се споменава, но никъде не е посочено.

Предвид представените доказателства е видно, че само до тази дата банковата гаранция е послужила за спиране на изпълнението.

На стр. 2, по предварителните въпроси, моля да се поправи написаното, като се посочи, че иска е за заплащане на имуществени вреди.

Относно изложеното, съобразно исковата претенция на дружеството, считам, че неправилно съда е възприел, че ЧСИ е отправил искане до банката за плащане на дължимите суми, включително и претендираните 60 775 лв., уточнен в молба от 04.11.2019 3 г. Такава молба няма приложена по делото, не знам съда откъде я е възприел, може и аз да не съм я забелязал. Съдът е отразил така твърденията на ищеца. Предвид, че е изискано делото на ЧСИ, оттам ще стане ясно на тази дата, какъв документ и от коя страна е отправен. Възражението ни е, че не ЧСИ е отправил искане до банката за плащане на дължимите суми, включая и претендираните приблизително 61 000 лв. и както не е уточнено в молба от 04.11.2019 г.

Представени са от ищеца „Искане за плащане с рег. № от 05- ти септември и Декларация – искане за плащане от 20.09.2019 г.“. Това са доказателства, представени от ищеца и не фигурират в доклада. Моля да бъде допълнен доклада с тези две доказателства.

При изложението на ищеца, да бъде допълнено „Въз основа на декларация – искане от Община Варна на 20.09.2019 г. всички дължими суми, посочени в ревизионния акт, както и таксите и разноските към ЧСИ са погасени, а изпълнителното производство е прекратено“.

Просто тук да бъдат поместени двата номера на искането. Тезата ми е, че ако действително се твърди, както е безусловно и неотменима банкова гаранция, защо и самото дружество представя два документа, представляващи искане за плащане на процесната сума, заедно с ревизионния доклад.

Имам възражения по отношение на изложеното от наша страна, в частта на доклада, в абзац „Едва след влизане в сила на РА, дружеството е било поканено“. В предоставения със съобщението срок задълженията не са погасени, като на 24.07.2019 г. ищецът е подал искане до ВАС за отмяна на влязло в сила съдебно решение и ги цитирам номерата. С искането е отправена молба до ВАС за спиране на изпълнението по ревизионния акт, до приключване на производството по отмяна на решението на Административен съд – Варна.

Адв. Д.: По отношение на първото възражение за срока на гаранцията, както вече посочих, спирането на принудителното изпълнение няма отношение към условията за плащане по гаранцията. Към договорът за банкова гаранция са издадени три анекса. В анекс 2, срокът за банковата гаранция е 31.10.2019 г., а в анекс № 3 с дата 19.11.2018 г. е увеличен размера на предоставената гаранция. Във връзка с двете искания за плащане, тъй като е изложено, че в срока за първото плащане не е погасено, плащането не е направено единствено и само с оглед на обстоятелството, че не са представени всички изискуеми за плащане по банковата гаранция документи. След второто искане, където са приложени изискуемите документи е извършено плащане на Община Варна по издадената банкова гаранция.

Съдът намира, че следва да допълни изготвения проект за доклад, като посочи отделните суми така, както са заявени в молба от 31.10.2023 г., които формират общата претенция от 60 775.06 лева.

Съдът намира, че основание за изменение или допълване на доклада в частите, в които страните желаят това да бъде направено, не е налице по следните съображения:

4

Изготвения проект за доклад отразява съществените твърдения и възражения на страните, доказателствената тежест е разпределена съобразно изложеното в исковата молба и в отговора на исковата молба.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА изготвения проект за доклад със сумите, заявени в молба от 31.10.2023 г., от процесуалния представител на ищеца, които формират общата претенция от 60 775.06 лева.

СЪДЪТ, на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към

ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Производството по делото е образувано по предявен от „ВАРНА АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ООД срещу Община Варна, иск с правно осн. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 60 775, 06 лв., формирана, както следва: 24.00 лева такса по т.1 от ТТРЗЧСИ – за образуване на изпълнително дело; 60.00 лева – такса по т. 2 от ТТРЗЧСИ за цялостно проучване на имуществено състояние на длъжник, набавяне на данни, документи, книжа и други, както и за определяне на начина на изпълнение на ЧСИ; 12.00 лева по т. 4 от ТТРЗЧСИ – изпращане съобщение до длъжник; 24.00 лева – такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ – такса за връчване на покана за доброволно изпълнение; 234.00 лева – такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ – такса за изпращане на запорни съобщения до трети задължени лица; 18.00 лева – такса по т. 10 от ТТРЗЧСИ – такса за изпращане на искане до съдия по вписванията за вписване на възбрана; 0.90 лева – държавна такса към БНБ; 3.00 лева – държавна такса към Община Варна; 349.00 лева – държавни такси към АГКК; 3.50 лева – държавна такса към КАТ – Варна; 3.00 лева – държавна такса към Агенция по вписвания; 197.03 лева – разноски за пощенски разходи; 156.00 лв. – такси по т. 4 от ТТРЗЧСИ – за изпращане по пощата на съобщения до третите задължени лица за вдигане на наложени запори; 48.00 лева – такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ за изпращане до страните на съобщения за прекратяване на изпълнително дело; 18.00 лева – такса по т. 10 от ТТРЗЧСИ за изпращане на искане по съдията до вписванията за вдигане на наложена възбрана; 59 449.48 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ – пропорционална такса за изпълнение на парично вземане, изчислена върху вземането на взискателя; 20.15 лева – разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ за пощенски разходи за изпращане на съобщения за вдигане на наложени запори; 10.00 лева – разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ за банкови такси и 121.00 лева – други разноски по изпълнителното дело, претендирана като имуществени вреди в размер на платените такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ в изпълнително производство по изпълнително дело № 497/2019г. по описа на ЧСИ С.К. – Д., причинени в резултат на противоправното поведение на ответника, изразяващо в провеждане на принудително изпълнение за удовлетворяване на вземането, произтичащо от ревизионен акт № МР-РА [1]002/10.10.2016г. по изп. дело № 497/2019г. по описа на ЧСИ С.К. – Д., вместо от представената безусловна и неотменима банкова гаранция № 5