Определение № 229 от 26.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 229 гр. София, 26.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20268002900059 по описа за 2026 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. М. С., подадена чрез назначения й от съда особен представител адв.С. К., против решение №80/03.04.2025г. по в.гр.д. №405/24г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение №101/24.01.24г. по гр.д.№2112/22г. по описа на Районен съд Кюстендил, с което на основание чл.559 ал.3 вр. чл.558 ал.7 КЗ касаторката е осъдена да заплати на Гаранционен фонд сумата 9001,96 лв., представляваща изплатено обезщетение по щети №120823/05.12.2017г. и

№220155/15.12.2017г., ведно със законната лихва и разноски.

Ответникът по касация – Гаранционен фонд е оспорил касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след като прецени данните по делото, намира , че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна по делото и е насочена срещу валиден и допустим, но неподлежащ на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.3 т.1 пр. второ ГПК, съдебен акт.

Съгласно чл.365 т.1 ГПК търговско е делото, образувано по искове с предмет право или правно отношение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването и последиците от прекратяването , както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването към нововъзникнали обстоятелства.

Претенциите, заявени с исковата молба, имат за предмет търсенето на регресната отговорност на ответницата спрямо Гаранционния фонд, заплатил обезщетение на увредено лице за претърпените от него вреди от настъпило 1

ПТП. Отговорността на фонда е уредена в КЗ и е аналогична на отговорността на застрахователя относно реда за ангажирането и обема й при настъпило застрахователно събитие, представляващо риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.Тъй като последната е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1 ал.1 т.6 ТЗ, а спорът с Гаранционния фонд е свързан с настъпването на застрахователно събитие, представляващо покрит риск по нея, т.е. налице е връзка със застрахователно правоотношение, независимо дали породено по силата на договор или на закона, делото следва да бъде квалифицирано като търговско по смисъла на чл.365 т.1 ГПК. Разпоредбата на чл.113 ал.1 изр.3 ГПК не намира приложение, доколкото деликвентът - ответник по регресния иск, няма качеството на потребител на застрахователни услуги по см. на §13 т.1 от ДР на ЗЗП.

Тъй като цената на разглежданите осъдителни искове, решението по които се оспорва с касационната жалба, е под очертания в закона минимум от 20 000 лв., съобразно императивната разпоредба на чл.280 ал.3 т.1 пр. второ ГПК, обжалването на въззивния акт пред касационната инстанция се явява недопустимо.

С оглед това подадената касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

По тези съображения, Върховният касационен съд в състав на Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Ц. М. С. против решение №80/03.04.2025г. по в.гр.д. №405/24г. на Кюстендилски окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2