Решение № 13 от 19.01.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. С., 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Христина З. Марева

П. Д. Стефанов при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно гражданско дело № 20222200500300 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба от адв. М. като пълномощник на Е. Д. Д., от с. Я., община К., против решение № 20/26.05.2022г. по гр. д. № 504/2020г. на К.ския районен съд, с което с което на основание чл. 124 ал. 1 ГПК в отношенията между Община К. и въззивника Е. Д. Д. е било признато за установено, че въззивникът не притежава право на строеж върху поземлен имот № *** по КККР на с. Я., идентичен с УПИ ***, по действащия ПУП на с. Я., идентичен с парцел II, кв. 2 по отменения регулационен план одобрен през 1964 г. и въззивникът е бил осъден да заплати деловодни разноски в размер на 1 569.10 лв.

Във въззивната жалба на първо място се твърди, че обжалваното решение е недопустимо и се иска обезсилването му като такова.

По допустимостта на се твърди, че районният съд се е произнесъл по непредявен иск, като от мотивите на решението не ставало ясно, на кое от алтернативно предявените основания или на трите заедно РС - К. е приел, че въззивникът не притежава спорното право на строеж върху имота - частна общинска собственост.

На следващо място във въззивната жалба се навежда довод за съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неконституирането на съпругата на въззивника, която също била носител на оспореното суперфициарно право.

На следващо място се поддържа възражение, че с решението си РС - К. недопустимо е осъществил косвен съдебен контрол върху влезли в сила 1 решения на различни състави на АС - С., с които според въззивника със сила на пресъдено нещо било установено, че на учреденото на въззивника вещно право на строеж е валидно и законосъобразно.

На следващо място относно недопустимостта на решението се поддържа възражение, че за въззиваемата община не съществува правен интерес да предяви разгледания и уважен с обжалваното решение отрицателен установителен иск относно претендираното от въззивника право на строеж. В тази връзка са развити доводи, че правен интерес от оспорване на претендираната от ответника суперфиция е налице за друг суперфициарен собственик на сгради в имота - А.О., чието право на строеж се признава от въззиваемата община. Позовава се на решение № 60136/27.19.2021 г. по гр. д.

№ 1390/2021 г. на състав на ВКС. Поддържа, че с уважаването на предявения срещу въззивника отрицателен установителен иск относно правото на строеж за въззиваемата община като собственик на имота, който съгласно чл. 64 ЗС е длъжен да търпи ползването на имота от суперфициарния собственик, няма да се постигне никаква защита на претендирани от нея и оспорвани от ответника права, като защитата от уважаването на така предявения иск е изцяло в полза на посоченото трето лице - собственик на съществуващите в имота постройки.

Освен като недопустимо, решението на РС - К. се обжалва и като неправилно, във връзка с което се поддържат следните възражения:

Твърди се, че от заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се установявало, че учредяването на правото на строеж в полза на въззивника е станало по предвидения от закона ред и форма. В тази връзка отново се позовава на решенията на АС - С., с които са отменени заповедите на Кмета на Община К., издадени в опит да отмени заповедта, с която на въззивника било учредено правото на строеж.

Относно третото алтернативно посочено основание на отрицателния установителен иск - че правото на строеж било погасено по давност, въззивникът се позовава на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 04.05.2012 г. по тълк. дело № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, според което, ако собствениците на земята недобросъвестно са създавали пречки за реализиране на правото на строеж, те не могат да се ползват от своята недобросъвестност.

В тази връзка, като поведение на недобросъвестност от страна на общината като собственик на имота, въззивникът твърди, че Община К. не се съобразявала с постановените решение от АС - С., не е съдействала на въззивника да осъществи строителството и препятства реализирането му, която недобросъвестно се обективирала в: издаването на незаконосъобразни заповеди за отмяна на заповедта, с която в полза на въззивника било учредено правото на строеж; признаването на законността на постройки, за чиято собственост претендирали наследниците на А.О., за когото никога не е било учредявано надлежно право на строеж, не са имал разрешения за строеж и не са намерени никакви строителни книжа и документи; отказ за издаване на 2 разрешение за строеж в полза на въззивника при представена строителна документация и след заплащане на възмездно отстъпеното право на строеж.

Във връзка с горните възражение се иска обезсилването на обжалваното решение като недопустимо и евентуално - отмяната му като неправилно.

Претендират се сторените от въззивника разноски за двете инстанции.

В срока по чл 263, ал. 1 ГПК по делото е подаден отговор по въззивната жалба от Община К. чрез пълномощника - адв. Р., с който жалбата се оспорва като неоснователна, като се поддържа становище за допустимост и правилност на решението на първоинстанционния съд, с което е налице произнасяне по всяко едно от възраженията, наведени и при разглеждане на делото пред РС - К..

Възраженията за недопустимост се оспорват като неоснователни.

Относно разглеждането на непредявен иск при алтернативно посочени в исковата молба обстоятелства се развиват доводи, че по предявения отрицателен иск ответникът е този, който дължи доказване на пертендираните от него материални прави, при което не е обвързан от заявеното в исковата молба. В тази връзка въззивникът като ответник не провел успешно доказване.

По въпроса относно неконституирането на съпругата на въззивника наред с него като ответник по предявения отрицателен иск относно вещното право на строеж, в отговора е направено позоваване на Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. по тълк. дело № 382016 г. на ОСГК на ВКС, според което съпругата е необходим, но не и задължителен другар в съдебното производство.

Относно възражението за недопустимо преразглеждане на постановените в административните производства решения, които са влезли в сила, се развиват доводи, че с решенията административният съд е произнесъл по законосъобразността на обжалвания административен акт, но не и относно принадлежността на вещното право на строеж.

Относно възражението за липса на правен интерес и позоваването на посочената по-горе практика на ВКС по чл. 290 ГПК се развиват доводи, че същото е неотносимо към настоящия случай.

Относно твърдението за доказване от заключението по назначената СТЕ на валидното и надлежно учредяване на правото на строеж се поддържа, че изводът е правен и следва да бъде даден от съда, а не от експерта.

В условията на евентуалност се излагат аргументи в подкрепа на застъпената с исковата молба теза, че правото на строеж в полза на ответника, ако било надлежно учредено, то било погасено поради неупражняването му в предвидения от закона давностен срок.

Оспорват се твърденията във въззивната жалба за недобросъвестност от страна на въззиваемата община като суперфициент, който не може да се 3 позовава на изтеклата погасителна давност.

Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

В с. з. въззивникът се явява лично и с пълномощника си, като поддържа исканията и възраженията в подадената въззивна жалба.

Въззиваемият, представляван от пълномощника – адв. Ст. Р., оспорва въззивната жалба и поддържа искане за потвърждаване на обжалваното решение по съображенията, изложени в отговора на въззивната жалба.

С.ски окръжен съд, съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, извърши проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение на първоинстанционния съд, при което не констатира пороци налагащи прогласяването на нищожността му или обезсилването му като недопустимо.

По конкретно въведените възражения за недопустимост, С.ски окръжен съд намира следното:

Решението не е постановено по непредявен иск.

Предмет на делото е предявения отрицателен установителен иск от Община К., с който се отрича съществуването на учредено от Община К. в полза на въззивника – Е. Д. Д., право на строеж върху имот, представляващ ПИ № *** по КККР на село Я., идентичен на УПИ ***, по действащия ПУП на село Я., идентичен на парцел II, кв.2, по отменения регулационен план, одобрен през 1964 г. В решението си районният съд е обосновал решаващия правен извод за несъществуването в полза на въззивника право на строеж върху процесния имот, изцяло с оглед изложените в исковата молба и въведените с отговора по нея възражения и фактически твърдения. Предмет на предявения иск е търсената от ищеца – въззиваем защита в качеството му на собственик на имота срещу претендираното от ответника право на строеж, съществуването на което се отрича към момента на постановяване на решението. В рамките на търсената защита са изброени юридически факти, чиято релевантност е вътрешно и взаимно обусловена, но изброяването им не води до наличие на предявени в условията на евентуалност отделни искове, последователното отхвърляне на главния от които да е предпоставка за разглеждане на евентуално съединения.

Възражението във въззивната жалба за недопустимост, поради липса на правен интерес също е неоснователно. Интерес от отрицателен установителен иск съществува, когато се претендира отричано от ищеца право, с което се смущава нормалното упражняване на правата на ищеца като собственик на имота, което поражда и нуждата от защита чрез отрицателния установителен иск. В конкретния случай, претендирането на ограниченото вещно право на строеж е несъмнено, освен със застъпената в настоящото производство защитна теза от въззивника – ответник, но и посредством оспорването по съдебен реда на издадените от Кмета на Община К. заповед № 63/04.01.1996 г. и заповед № РД-50-516/24.09.2008 г. за отмяна на заповед № 276/20.10.1995 4 г., въз основа на която ответникът претендира съществуването в своя полза на правото на строеж. Стабилитета на последната и отречената в рамките на осъществения съдебен контрол липса на предпоставки за органа, който я е издал, пораждат и правния интерес за ищеца да защити материалните си права като собственик на имота чрез предявения отрицателен установителен иск. За собственика винаги е налице правен интерес да отрече със сила на присъдено нещо, че притежаваният от него имот не е обременен с претендираните от ответника ограничени вещни права. Позоваването от въззивника на решение № 60136/27.19.2021 г. по гр. д. № 1390/2021 г. на състав на ВКС в тази връзка е несъстоятелно. Със същото се приема, че не съществува правен интерес за собственика на имота да търси защита срещу правото на суперфициярния собственик относно ползване на имота, като произходимо от съществуващото правото на строеж и установената от закона – чл. 64 ЗС, търпимост на ползването на имота. Предмет на предявения отрицателен установителен иск в случая е самото право на строеж, претендирано от ответника, а не правото му като такъв да ползва имота, поради което посоченото решение от практиката на ВКС на РБ е неотносимо.

Неоснователно е и възражението за недопустимост на обжалваното решение, поради неконституирането на съпругата на ответника като страна в производството. В тази връзка съдът съобразява задължителната съдебна практика, постановена с Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. Разрешението на въпроса относно факултативния характер на другарството между съпрузите с тълкувателното решение е основано на характера на действията като такива на управление при предявен от или иск за собственост, като по аргумент от по-силното основание това разрешение в задължителната съдебна практика следва да се съобрази и в случаите на спор относно ограничени вещни права върху имот. Следователно участието на съпруга като необходим другар в съдебното производство по иск относно съществуването на право на собственост или ограничено вещно право върху имот, не е абсолютна предпоставка за допустимост на постановеното решение и не налага извод за недопустимост. Само за пълнота в случая съдът намира за необходимо, че доколкото в случая предмет на делото е защитата на вещното право на собственост на ищеца срещу претендираното от ответника обременяване на имота с ограниченото вещно право на строеж, а не иск за нищожност на договор, по въпроса поставен във въззивната жалба относно характера на необходимото другарство като задължително или факултативно, тълкувателно решение № 7/2020 от 13.01.2023 г. по тълк. дело 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС е неотносимо.