Решение № 695 от 01.11.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 695 гр. Видин, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тодор Г. Попиванов при участието на секретаря Полина П. Каменова като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело № 20231320100446 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД; чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл.

99 от ЗЗД от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район „Люлин“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис Сграда Лабиринт, ет.

2, офис 4, срещу А. К. В., ЕГН **********, с адрес: с. Антимово, общ. Видин, обл. Видин, ул. „Трета” № 2.

Твърди се от ищеца, че на 20.07.2017 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, като Кредитор и А. К. Банков като Кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с № 3000005174, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Сочи се, че съгласно сключения договор за кредит, Кредиторът предоставя на Кредитополучателя финансиране чрез отпускане на средства по кредитна карта в размер на 500.00 лв., която сума Кредитополучателят се е задължил да върне посредством заплащането на минимална вноска, платима всеки месец до тридесето число на месеца, считано от месеца, следващ усвояването на сумата.

Излага се, че за използвания финансов ресурс (лимит) се начислява договорна 1 лихва от дата на теглене на парите до дата на погасяването им, като олихвяването се изчислява на дневна база върху усвоения кредитен лимит при договорения от страните годишен лихвен процент, разделен на 360 дни.

Поддържа се, че съгласно клаузите към договора за кредит, при забава на плащанията Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница. Посочва се, че на Кредитополучателя е начислена лихва за забава в размер на 67.68 лв., за периода от 21.07.2017 г. до датата на входиране на задължението в съда. За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

Твърди се, че на 29.10.2021 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 31.08.2018 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, като съгласно договора за цесия вземането на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу А. К. В., произтичащо от договор за потребителски кредит № 3000005174 от дата 20.07.2017, е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди се, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с изх.

№ УПЦ-П- ТБИ/3000005174 от дата 29.10.2021 г., изпратено с известие за доставяне.

Сочи се, че съгласно чл. 3.6. от рамковия договора за цесия, ищецът, в качеството на цесионер се е задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което ищцовото дружество има изрично пълномощно от “Ти Би Ай Банк” ЕАД. Посочва се че в изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на Банката, което се върнало в цялост като неполучено.

Към искова молба е приложено Уведомително писмо от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания“ изх. № № УПЦ-ПТБИ/3000005174 от дата 29.10.2021 г. за извършената цесия, което да бъде 2 връчено на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.

Сочи се, че било подадено заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 1981/2022 г., по което била издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника.

Иска се от съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че А. К. В., ЕГН **********, в качеството му на Кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 3000005174, сключен на 20.07.2017 г., дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1981/2022 г. по описа на Районен съд - Видин, а именно:

432.45 лева, представляваща неизплатена главница за периода от 20.07.2017 г. до 28.10.2021 г;

- 344.78 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.07.2017 г. до 28.10.2021 г.;

- 67.68 лева, представляваща обезщетение за забава считано от 21.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.08.2022 г. За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС;

- както и законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.08.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и направените съдебни разноски в заповедното и в настоящото производство.

Ответната страна, редовно призована, не е подала в срок отговор на исковата молба, не е изпратила представител, не е взела становище по предявените искове и не е ангажирала доказателства.

С молба вх. № 9818/27.09.2023 г. ищецът е поискал съдът да се произнесе с неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК.

Съдът, като разгледа постъпилата искова молба и направеното искане, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение.

Налице са кумулативно предпоставките по чл. 238 от ГПК: ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото 3 заседание по делото, редовно призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Със съобщението, изпратено до ответника е връчен препис от исковата молба, доказателствата и Уведомително писмо от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания“ изх. № № УПЦ-П-ТБИ/3000005174 от дата 29.10.2021 г. за извършената цесия, указани са му последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и с оглед на представените с исковата молба писмени доказателства, искът се явява вероятно основателен.

На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не се мотивира и се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на делото ответникът следва да понесе отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

Ответникът следва да заплати на ищеца разноските, направени в исковото производство в размер на 75.00 лева – заплатена държавна такса. Ищецът претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лева. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, счита, че на ищеца следва да се присъди сумата в размер на 200.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК, като искането в останалата част се отхвърли като неоснователно.

Ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство по ч. гр. д. № 1981/2022 г. по описа на Районен съд – Видин в общ размер на 175.00 лева /25.00 лева - за държавна такса и 150.00 лева - юрисконсултско възнаграждение/.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. К. В., ЕГН **********, с адрес: с. Антимово, общ. Видин, обл. Видин, ул. „Трета” № 2, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район 4

„Люлин“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис Сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 3000005174, сключен на 20.07.2017 г. между А. К. В. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, а именно:

432.45 лева, представляваща неизплатена главница за периода от 20.07.2017 г. до 28.10.2021 г;

- 344.78 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.07.2017 г. до 28.10.2021 г.;

67.68 лева, представляваща обезщетение за забава считано от 21.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.08.2022 г. За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС;

- както и законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.08.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА А. К. В., ЕГН **********, с адрес: с. Антимово, общ. Видин, обл.

Видин, ул. „Трета” № 2 да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

София, Столична община, район „Люлин“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис Сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, разноски по исковото производство в размер на 75.00 лева внесена държавна такса и 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение, като отхвърля искането до пълния му претендиран размер от 350.00 лева.

ОСЪЖДА А. К. В., ЕГН **********, с адрес: с. Антимово, общ. Видин, обл.

Видин, ул. „Трета” № 2 да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

София, Столична община, район „Люлин“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис Сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата в общ размер от 175.00 лева /25.00 лева - заплатена държавна такса и 150.00 лева - юрисконсултско възнаграждение/ - разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 1981/2022 г. по описа на Районен съд - Видин.

Решението не подлежи на обжалване.

На страните да се връчат преписи от решението.

5

Препис от решението да се приложи по ч.гр.д. № 1981/2022 г.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________ 6