Определение № 446 от 22.06.2026, Районен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 446 гр. Ямбол, 22.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка П. Кирова като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Частно наказателно дело № 20262330200490 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.244, ал.5 от НПК.

Обжалвано е постановлението на СлРП от 30.04.2026г. за спиране на наказателното производство по ДП № 452/2024г. по описа на РУ на МВР – Сливен, водено за престъпление по чл.144а, ал.1 от НК.

По повод обжалване на предходно постановление на СлРП за спиране на същото наказателно производството, с Определение № 361/20.08.2025г. по КЧНД № 768/2025г. на ВКС на РБ делото е изпратено за разглеждане от ЯРС.

При това положение, доколкото става въпрос за произнасяне по законосъобразността на постановление за спиране на едно и също наказателно производство – ДП № 452/2024г. по описа на РУ на МВР – Сливен, по което касационен състав вече се е произнесъл и е определил подсъдността, настоящият докладчик намира, че е местно и родово компетентен да се произнесе и по законосъобразността на постановлението за спиране на производството от 30.04.2026г. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Опр. № 148/27.09.2011г. по ЧНД № 2168/2011г., Н.К., III Н.О. на ВКС.

Производството пред ЯРС е инициирано по жалба на пострадалата И. Т.

Д., подадена чрез редовно упълномощен адвокат, с която се иска отмяна на спиращия наказателното производство прокурорски акт и връщане на делото на СлРП със задължителни указания за прилагане на закона. В подкрепа на 1 искането са изложени пространни доводи за неправилност на оспореното постановление, които в обобщен вид се свеждат до оплаквания за непълен и неправилен анали на доказателствата, събрани след възобновяване на производството, а оттам и за неправилен извод, че извършителят на деянието не е разкрит. Счита се, че в показанията на свидетелите Д.Й., Й.К., И.А. и М.В. се съдържа достатъчно информация за авторството на деянието, претендира се за отмяна на прокурорския акт и връщане на делото с указания за привличане на уличените лица към наказателна отговорност.

След като прецени и обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл.244, ал.5 от НПК и от лице, което има право да обжалва.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Наказателното производство по ДП № 452/2024г. по описа на РУ на МВР – Сливен се води за престъпление по чл.144а, ал.1 от НК и конкретно за това, че през месец септември 2023г. системно е следена жалбоподателката И.

Т. Д. и това би могло да възбуди основателен страх за живота и здравето й.

В хода на разследването е установено, че от 2020 г. жалбоподателката И.

Д. и свидетелката Д.П. били във влошени отношения. Причина за това било обстоятелството, че след като се завърнала от Испания през 2020 г. П. разбрала, че мъжът, с когото в продължение на 17 години живеела на семейни начала – свидетелят Г.И., имал интимна връзка с Д..

На 14.09.2023г. П. позвънила на бившия съпруг на жалбоподателката – свидетелят В.Д., и му казала, че жена му И. Д. се среща с нейния мъж Г.. След това чрез приложението Вайбър му изпратила снимки и звукозапис. На няколко от снимките Д. била на улицата, пресичала пешеходна пътека и чакала автомобил, който приближил към нея, а на друга част, които били направени от вътрешността на съдебната палата в гр. Сливен, същата била заснета пред сградата, където била и местоработата й. На звукозаписа се чувало как Д., докато е в стаята си в СлРС, води разговор с пощенски служител.

Разпитана в хода на ДП св. П. излага, че е свалила снимките и записа от интернет и никога не е следила, записвала и фотографирала Д.. Изтъква още, 2 че докато живяла на семейни начала с Г.И. е сваляла от телефона му много компрометиращи снимки на Д. и И. и изразява съжаление, че наред с изпратените, е изтрила и тях.

Свидетелката Н.В.-К., колега на жалбоподателката, също не поддържала добри отношения с нея и от началото на 2023 година двете изобщо не разговаряли помежду си. В показанията си същата сочи, че не е следила, записвала и фотографирала Д., че разполага с една нейна снимка, която й била изпратена лично от нея, както и че не е изпращала на П. снимки или звукозапис на Д..

След възобновяване на наказателното производство по делото са събрани главно гласни доказателства – показанията на свидетелите Д.Й., Й.К., И.А., М.В. и И.Й..

Свидетелите Й. и К., които са в приятелски отношения с жалбоподателката, са дали показания, че П. им споделила съответно, че „… от сума ти време Н. е записвала И.“, както и че П. се сдобила със снимките на Д. чрез свидетелката Н.В.-К..

Показанията на свидетелите А., В. и Й. не съдържат съществена информация относно авторството на деянието.

Извършени са и очни ставки между новоконституираните свидетели и свидетелката П., които не са довели до отстраняване на противоречията в показанията им.

При така установеното от фактическа страна съдът счита, че СлРП правилно и законосъобразно е спряла производството на основание чл.244, ал.1, т.2 от НПК, тъй като на този етап версията на жалбоподателката относно авторството, макар и логична, е неподкрепена с достатъчно доказателства и остава в сферата на предположенията. Проведеното до момента разследване е обективно, всестранно и пълно. Извършени са всички необходими и възможни действия по събиране и проверка на доказателствата за установяване на релевантните по делото факти, но въпреки това, на настоящия етап не са събрани достатъчно доказателства по смисъла на чл.219, ал.1 от НПК за виновността на конкретно лице в извършване на деянието, за което се води производството. Новоприобщените гласни доказателства не налагат извод, различен от този, който е направил прокурора, тъй като по своята същност са 3 производни такива и освен това, не намират опора в първичния доказателствен източник. Затова не могат да послужат като надеждна основа за изграждане на обвинителната теза.

Относно действията по подаване на анонимен сигнал до ОД на МВР и ОП „Градска мобилност“ за неправилно паркиране, както и по оставяне на коментар под публикация в социалните мрежи, следва да се отбележи, че те не съставляват престъпление по чл.144а, ал.1 от НК. Дори условно да се приеме, че анонимният сигнал изхожда от св. Н.В.-К., това не е достатъчно да свърже последната и с изготвянето на снимките и звукозаписа.

По тези съображения съдът намери, че оспореното постановление е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Водим от изложеното, и на основание чл.244, ал.5 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановлението на СлРП от 30.04.2026г., с което на основание чл.244, ал.1, т.2 от НПК, е спряно наказателното производство по ДП № 452/2024г. по описа на РУ на МВР - Сливен, водено за престъпление по чл.144а, ал.1 от НК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 4