Решение № 506 от 24.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 506 гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20231100506743 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 6.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 33503/ 2021 г. на Софийски районен съд, І ГО, 31 състав, ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ на О. Ф. П. /ЕГН **********/ сумата 1 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на повдигнатото му незаконно обвинение по ДП № ЗМ 309/ 2014 г. на 05 РУ- СДВР и пр.пр.№ 41155/ 2014 г. на СРП, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда- 8.01.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв. На основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответникът Прокуратура на Република България е осъден да заплати на ищеца О. Ф. П. сумата 10 лв.- разноски за държавна такса. На основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА вр. чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответникът Прокуратура на Република България е осъден да заплати на адв. Б. А. от АК- София сумата 56.50 лв.- разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

Постъпила е въззивна жалба от О. Ф. П. /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в отхвърлителната му част, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на останалата част от претендираното обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, ведно с лихви и разноски за двете съдебни инстанции.

Подадена е въззивна жалба срещу постановеното от СРС решение и от ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ /ПРБ/, с искане да бъде постановена отмяна на същото като неправилно и необосновано в частта му, в която е 1 присъдена законната лихва върху обезщетението от 1000 лв., считано за периода 8.01.2018 г.- 10.06.2018 г., и да бъде постановено решение за отхвърляне на акцесорната претенция в посочената част, поради погасяване на вземането по давност.

Насрещните страни взаимно оспорват подадените по делото въззивни жалби.

Предявени са искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, изр.1 ЗОДОВ и чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба на ищеца П., с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Въззивната жалба на ответника Прокуратура на Р България е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

По същество постановеното от СРС решение е правилно в обжалваната част, в която искът на О. П. по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е уважен за сумата 1 000 лв.обезщетение за неимуществени вреди, и респ. отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 20 000 лв., и следва в тази част да бъде потвърдено по изложените от първоинстанционния съд съображения, които въззивният съд споделя- чл.272 ГПК.

В частта относно уважената акцесорна претенция по чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД обжалваното решение е частично неправилно и следва да бъде отменено относно присъдената законна лихва върху обезщетението от 1000 лв., дължима за периода от 8.01.2018 г. до 10.06.2018 г.

Спорни в настоящото въззивно производство, предвид релевираните от насрещните страни доводи, са размерът на дължимото на ищеца обезщетение за претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно преследване, приключило с влязла в сила на 8.01.2018 г. оправдателна присъда, неимуществени вреди /болки и страдания от психическо естество/, и дължимостта на лихви за забава при плащането на това обезщетение за периода до 10.06.2018 г.

По въпроса за съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, е налице задължителна практика на ВС и ВКС, намерила израз в ППВС № 4/ 23.12.1968 г. и в Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/ 2004 г. на ВКСОСГК, и е установена константна съдебна практика на ВКС, вкл. по реда на чл.290 ГПК, според която справедливостта- като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики.

Принципът справедливост изисква в най- пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени на пострадалото лице, като размерът на обезщетението се определя от съда 2 съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което и обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение на съда.

Понятието „вреда“, което не е нормативно определено, следва да се тълкува в широк смисъл- като всяко смущение, накърняване или засягане на човешко благо, имущество, телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние. Конкретно при исковете по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, какъвто е предявеният по настоящото дело, такива правно релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, вкл. дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца- има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщоцялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му- семейство, приятели, професия, обществен отзвук, вкл. предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите, и пр.

Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се определя глобално- за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им- в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди.

В случая въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че НОХД № 19905/ 2014 г. на СРС, НО, 1 наказателен състав /приложено към настоящото дело, ведно с досъдебно производство /ДП/ № ЗМ 309/ 2014 г. по описа на 05 РУСДВР, пр.пр.№ 1155/ 2014 г. по описа на СРП/ е образувано срещу О. Ф. П. /ищец по делото/ за престъпление по чл.286, ал.1 НК /набедяване/, като досъдебната му фаза, считано от датата на привличане на ищеца П. като обвиняем /Постановление от 10.09.2014 г., предявено на 2.10.2014 г./, е траяла от 2.10.2014 г. до 27.10.2014 г., а съдебната му фаза- от 27.10.2014 г. до 8.01.2018 г., когато е влязла в сила постановената по посоченото НОХД оправдателна присъда, потвърдена с въззивно решение по ВНОХД № 3611/ 2017 г. на СГС, НО, 13 въззивен състав, с която О. П. е признат за невиновен в извършване на посоченото деяние. Основание за постановяването на оправдателна присъда по НОХД № 19905/ 2014 г. на СРС, НО, 1 наказателен състав, според изложеното в мотивите й, е недоказаност на обвинението и приложение на чл.304 НПК.

При тези данни и доказателства се налага приемането на извод, че наказателното преследване срещу ищеца О. П., за което същият претендира заплащането на обезщетение по ЗОДОВ и за чието незаконно водене и поддържане може да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата на Р България по ЗОДОВ, е продължило приблизително 3 години и 3 месеца, считано от датата на привличането на П. като обвиняем в извършване на посоченото престъпление /2.10.2014 г./ до датата на влизане в сила на постановената от СРС оправдателна присъда /8.01.2018 година/.

За този релевантен за настоящия правен спор период въз основа на събраните по 3 делото гласни доказателства се установява следното относно преживените от О. П. във връзка с посоченото наказателно преследване болки и страдания: Свидетелката Р.

Борисова- сестра на ищеца /чиито свидетелски показания са преценени при условията на чл.172 ГПК/, сочи, че по повод процесния случай брат й пил мента, глог и валериан, които хапчета му били изписани от неговия личен лекар заради проблеми със съня.

Имал припадъци от притеснение, заради което ходил при лекар. Не излизал от дома им, в който живеел заедно със свидетелката и нейното семейство, тъй като го било срам от подигравките на местните жители в с. Яна.

С оглед горното, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал /писмени и гласни доказателства/ настоящият въззивен състав намира, че на ищеца О. П. следва да бъде определено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 000 лв. общо, каквото е и определеното с обжалваното решение обезщетение.

При определяне размера на дължимото обезщетение въззивният съд взе предвид характера и тежестта на увреждането на здравето на жалбоподателя- ищец, изхождайки от характера на претърпените болки и страдания от психическо естество /вътрешен дискомфорт и напрежение/, установени въз основа на събраните по делото гласни доказателства /показания на св. Р. Борисова, преценени съобразно чл.172 ГПК/, при отчитане продължителността /приблизително 3 години и 3 месеца/ на воденото срещу него наказателно преследване; липсата на трайни неблагоприятни последици за психичното му здраве; обстоятелството, че повдигнатото срещу ищеца обвинение е за престъпление по чл.286, ал.1 НК /набедяване/, което според чл.93, т.7 НК представлява тежко престъпление, за което е предвидено наказание от 1 до 6 г. лишаване от свобода; обстоятелството, че при привличането му като обвиняем му е наложена мярка за неотклонение „подписка“; обстоятелството, че през времетраенето на воденото срещу него наказателно преследване /процесното/ ищецът П. е имал негативни преживявания, свързани с образуваното по отношение на него още едно досъдебно производство за престъпление по чл.354а, ал.3 НК /придобиване и държане на рискови наркотици/, а също и криминална регистрация за хулиганство- чл.325, ал.1 НК, видно от писмо на МВР- СДВР от 15.09.2021 г.; обстоятелството, че е бил осъждан за престъпления по чл.198, ал.1 НК /грабеж/ и чл.195, ал.1, т.3 НК /кражба/, за които двукратно е изтърпявал ефективно наложени му наказания „лишаване от свобода“, видно от приложените по делото справка за съдимост от 15.09.2021 г., издадена от СРС, и писмо на МВР- СДВР от 15.09.2021 г. относно криминалните му регистрации; а също и обстоятелството, че е допринесъл съществено за увеличаване продължителността на съдебната фаза на наказателното производство, като въпреки редовното му призоваване, не се е явявал /при задължителност на явяването/ в три открити съдебни заседания по делото.